Силвия Кацарова е родена на 26 април в Добрич. Прекарала е детството си там, но се премества с родителите си в Хасково, където завършва икономически техникум. С помощта на преподавателите Лили Ненкова и Ирина Чмихова успява да се подготви за кандидатстудентските изпити в Естрадния отдел на Музикалната академия, която завършва в класа на Евгений Комаров.
До края на 80-те години певицата Силвия Кацарова заедно с групата LZ работи в Скандинавия и Западна Европа, а след 90-та продължава със солова кариера. Тя е певицата, която никога не печели награди от фестивали, но притежава най-ценната награда - признанието и обичта на публиката. Многократно е обявявана за певица №1 според допитването на предаването “Музикална стълбица” на Българското национално радио.
Особено популярни са дуетите й с Васил Найденов - “Огън от любов”, а песента й “Топъл дъжд” е обявена за “Мелодия на годината '87”. Силвия Кацарова прави успешен опит и в киното - участва във филма на Иванка Гръбчева “Златната река”.
Певицата разказа пред My Clinic как поддържа здравето си и защо се чувства добре дори на 60 години, които никога не е крила.
- Силвия, как се грижите за здравето си?
- Много чета за природни методи за подсилване на имунната система, правя си различни настойки, чайове, познавам билките. Напоследък наблягам на суровоядството, но обичам и зеленчуци на пара. Консумирам и много пресни плодове, фрешове. Храната трябва да е здравословна, за да не ни вреди. Колкото мога, се старая да избягвам пържени, мазни храни, не взимам нищо от “бързите” заведения. Спокойна съм, не ме притесняват 60-те ми години, което ме държи в добра здравословна форма.
- Страхувате ли се, че може да се разболеете?
- Наскоро прочетох много интересна книга, която буквално ме разтърси - ако може, ще ви кажа заглавието й - “Умирайки, бъди себе си”. Авторката, индийката Анита Мурджани, преживява най-тежка форма на рак, изпада и в клинична смърт. Разказва как има среща със смъртта, а след това оживява - става чудо на медицината, защото в нея е имало хиляди метастази.
Много учени искат да разберат как е оздравяла, но в началото тя не говори за състоянието си. Тя казва, че ние сами предизвикваме рака - тази страшна болест. И то благодарение на страховете си. Хората се страхуваме от всевъзможни неща, а тя казва, че трябва да бъдем много спокойни и да имаме вяра в доброто.
- Да мислим позитивно...
- Да, тези неща трябва да ни съпътстват в живота. Вярата в това, че ще бъдем здрави, трябва всекидневно да ни съпътства. Казвам го, но и аз се страхувам да не се разболея от рак. Но откакто прочетох тази книга, започнах малко по-смело да живея.
- Ползвате ли хомеопатия?
- Преди време я използвах, но напоследък
трудно се намира добър хомеопат
А това е много важно. Смятам обаче, че това е един от най-добрите варианти за лечение, защото е свързан с психологическия момент за оздравяването. Мислейки, че не си сериозно болен, бързо ще се оправиш.
- Какво ви натъжава най-много в днешния ни забързан ден?
- Скоро видях възрастна слаба жена, с две патерици. Мъчеше се да рови в кофата, направо се разревах. Знам колко я боли, да бъде изоставена така на улицата. Това е голям грях на българското общество. Затова участвам, когато ме поканят, в благотворителни инициативи. Но знам, че само на малък брой хора можем с кампании да помогнем. А болните българи са много, напоследък все по-млади боледуват от тежки болести.
- Някои от тях посягат на живота си...
- Децата ни трябва да знаят какво е добро и зло. Да не посягат на живота си, а също така да не си посягат едно на друго - направо се пребиват в училищата! Всеки ден се случват такива неща. Последно се изказах негативно за текстовете с дрогата на Криско и после какво стана?! Толкова критики по мен, а нищо в живота ни не се промени. Болно ми е, като
хвърляме насила децата си в ръцете на престъпността
Родителите трябва да ги поощряват да четат приказки и книжки, а ние от крехка възраст ги хвърляме в лапите на техниката и така 9-10-годишни заради таблетите са вече с очила. Хубаво е родителите да възпитат в децата си любов към животните, към ближния, към чистотата и опазването на природата. Но се оправдаваме с липса на време и грижите покрай прехраната. Което не отричам, че е така...
- Въпреки всичко успявате да запазите положителното си отношение към живота...
- Трябва да си поставяш много по-често цели, за които да се бориш. За мен това е нова песен, нов концерт. Трябва да съм ангажирана, за да поддържам духа си. Научих се на търпение и често, като нещо не ми се случва, както искам, си казвам, че явно още не му е дошло времето.
- По последни класации и проучвания сме най-бедната и болна нация, така ли е според вас?
- Няма по-болна нация от нашата. На какво се дължат тези болести - на невероятния стрес от този неспиращ преход, разбира се. Няма такъв преход никъде другаде по света. Хората там живеят по правила, животът им е спокоен и уреден. Сигурно има бедни и такива без подслон, но държавата се грижи за тях. А у нас добре, че кофите за боклук са по улиците, а не под земята... От тях много българи се изхранват, а спят по пейките в парковете. Надявам се здравните власти да се погрижат и за лекарите - как може някой да си помисли да пребие медик?!
Люба МОМЧИЛОВА
