Уилям Харви (William Harvey) е английски лекар и анатом, роден на 1 април 1578 г. във Фолкстоун, Кент, Англия, и починал на 3 юни 1657 г. в Лондон.
Той е най-известен с откритието си на кръвообращението в човешкото тяло, което поставя основите на съвременната физиология и медицина. Неговата работа революционизира разбирането за функционирането на сърцето и кръвоносните съдове. Преди него повече от хиляда години господстват теориите на Гален, които той опровергава.
Откритието на кръвообращението Харви публикува през 1628 г. Трудът му се нарича „Анатомично изследване върху движението на сърцето и кръвта при животните“.
В него той описва как кръвта циркулира в тялото в затворена система, задвижвана от сърцето като помпа. Ключовите му идеи са три. Първата определя сърцето като помпа. Харви доказва, че сърцето изтласква кръвта в артериите чрез ритмични контракции (систола), а не чрез „всмукване“, както се смятало преди.
Използва интересен метод - извършва вивисекции на различни животни – жаби, риби, змии, кучета и дори прасета, защото сърцата им бият по-бавно или са по-достъпни за наблюдение в сравнение с човешките. Използва студенокръвни животни, тъй като по-бавният им пулс му позволява да види отделните фази на сърдечния цикъл
Така забелязва, че сърцето се свива – това е систола, и изтласква кръвта в артериите, а след това се отпуска – това е диастола, за да приеме нова кръв от вените. С това опровергава приетото дотогава твърдение, че сърцето „всмуква“ кръв или че артериите пулсират заради „жизнен дух“.
Втората идея е за еднопосочния поток. Той демонстрира, че кръвта тече в една посока – от сърцето към артериите, след това към вените и обратно към сърцето благодарение на клапите във вените и сърцето.
За доказване на своята теория използва експеримент с лигатури – превръзки. Завързва лигатурата около ръката на човек или крайника на животно, за да ограничи кръвния поток.
При това използва различна сила на затягане. При леко затягане вените под лигатурата се подуват, но артериите над нея остават нормални. При силно затягане спира целият кръвен поток, а ръката побелява. След като разхлабва лигатурата, наблюдава как кръвта се връща към нормалния си поток
Обяснява резултатите така: когато вените се подуват под лигатурата, това показва, че кръвта тече обратно към сърцето, а не се „консумира“ от тъканите.
Клапите във вените, които са открити преди това от учителя му Фабриций, предотвратяват обратния поток, което подкрепя идеята за еднопосочна циркулация.
Този експеримент е визуално доказателство, че вените носят кръвта към сърцето, а артериите – далеч от него, което е ключово за теорията му.
Третата идея е количественият анализ. Тук Харви изчислява, че количеството кръв, което сърцето изпомпва за кратко време, е твърде голямо, за да се произвежда постоянно от черния дроб.
Измерва обема на кръвта, изтласкана от сърцето при всяко съкращение, и умножава това по броя на ударите за определено време. Например той изчислява, че човешкото сърце изпомпва около 60-70 мл кръв на всеки един удар
При 70 удара в минута това прави около 4-5 литра в минута, или над 7000 литра за 24 часа. С това стига до извода, че тялото не може да произвежда толкова много кръв ежедневно, както е твърдял Гален – че кръвта идва от храната чрез черния дроб, което означава, че едно и също количество кръв циркулира многократно. Това е първият количествен аргумент в подкрепа на кръвообращението и показва, че системата е затворена.
Харви използва наблюдения, експерименти – включително вивисекции на животни, и логически разсъждения. Така успява да изследва функционирането на сърцето и кръвоносните съдове в реално време. За разлика от статичните анатомични изследвания върху мъртви тела вивисекциите му позволяват да види динамиката на кръвния поток и сърдечната дейност.
Той не разполага с микроскоп, за да види капилярите, които свързват артериите и вените, но предполага тяхното съществуване.
Откритието му среща значителен скептицизъм, тъй като противоречи на учението на Гален, което предполага, че кръвта се „консумира“ от органите и се произвежда непрекъснато от черния дроб. Някои негови колеги лекари го обвиняват, че подкопава традиционната медицина, а практиката му започва да страда.
С времето обаче работата му поучава широко признание, особено след смъртта му, и става основа на модерната физиология.
Харви има принос и в други области – ембриологията и анатомията. Той изследва развитието на пилетата още докато са в яйцата и въвежда принципа „всичко идва от яйцето“, подкрепяйки идеята, че живите същества се развиват от зародиш. Провежда многобройни дисекции, които допринасят за по-доброто разбиране на анатомията на сърцето и съдовете.
Ражда се като първото от девет деца в заможно семейство. Баща му, Томас Харви, е бил търговец и кмет на Фолкстоун. В родния му град има негова статуя, а съгражданите му продължават да се гордеят с личността му.
Учи в Кеймбридж, където получава бакалавърска степен по изкуствата през 1597 г. Продължава обучението си в Университета в Падуа, Италия, един от най-престижните медицински центрове по онова време. Там учи при известния анатом Джироламо Фабриций, чиито изследвания на венозните клапи оказват влияние върху бъдещата работа на Харви
Завършва с докторска степен по медицина и се връща в Лондон. Получава лиценз за медицинска практика от Кралския колеж на лекарите. Става лекар в болницата Сейнт Бартоломю (St. Bartholomew’s Hospital), където работи дълги години.
Назначен е за Лумлеански лектор в Кралския колеж на лекарите, а по-късно става личен лекар на крал Джеймс I и на крал Чарлз I. Това му дава значителен авторитет и достъп до ресурси за изследвания.
Харви се жени за Елизабет Браун, дъщеря на придворен лекар, но двойката няма деца. Описван е като интелигентен, любознателен, но понякога сприхав и саркастичен. Бил е нисък на ръст, с тъмна коса и енергична натура.
Освен от медицината, се интересувал от философия и природни науки. По време на Английската гражданска война (1642-1651) остава лоялен на крал Чарлз I, което го излага на риск.
Домът му е ограбен от парламентарни сили, а много от ръкописите му са унищожени
След войната се оттегля от активна практика и прекарва последните си години в Лондон и Рохамптън. Умира на 79-годишна възраст от мозъчен кръвоизлив на 3 юни 1657 г. Погребан е в църквата „Св. Андрю” в Хемпстед.
След себе си оставя сериозно научно наследство, а подходът му, базиран на наблюдение и експеримент, го прави ключова фигура в научната революция от XVII век.
Разбирането, че сърцето е механична помпа, води до развитието на съвременната кардиология. Диагностиката и лечението на сърдечни заболявания - инфаркти, хипертония, днес се основават на тази концепция.
Откритието на циркулацията проправя пътя за сърдечносъдовите операции, като байпаси и трансплантации, които зависят от познанията за движението на кръвта. През XIX век, когато са открити кръвните групи, идеята за циркулацията позволява развитието на кръвопреливането като стандартна медицинска практика
Неговите вивисекции са ключови за разработването на някои лекарства, сред които инсулин или антибиотици. Днес техники като CPR (кардиопулмонална реанимация) се основават на идеята, че сърцето може да бъде стимулирано да изпомпва кръв отново – концепция, произлизаща от Харви.
Устройства, които подпомагат или заместват сърдечната функция – пейсмейкърите, са директно свързани с разбирането за циркулацията като механичен процес. В съдовата медицина лечението на аневризми, тромбози и хипертония разчита на познанията за потока и налягането на кръвта, установени чрез неговите експерименти.
По времето на пандемията от COVID-19 разбирането на циркулацията помогна за изучаването на тромбозите, свързани с вируса, и разработването на лечения като антикоагуланти.
Успешните трансплантации на сърце и бял дроб зависят от познанията за поддържане на кръвния поток, започнати от Харви.
Измерването на сърдечния ритъм и кръвното налягане при атлети се основава на неговите открития за динамиката на циркулацията. Опитите на Харви не само разкриват механизма на кръвообращението, но и променят начина, по който медицината се развива – от догматична към експериментална наука.
Те поставят началото на съвременните дисциплини като кардиология, фармакология и хирургия, като същевременно вдъхновяват технологични и етични иновации. Без неговия подход днешните постижения – от пейсмейкъри до интензивни грижи – биха били немислими.
И един интересен факт – Харви обичал да пие кафе. Това по неговото време било абсолютна новост в Европа и затова любопитството около анатома се засилило. А той често споменавал пред колеги, близки и напълно непознати хора, че кафето е истинският стимулант за неуморната му работа.
Карина ХРИСТОВА
