Владислав Прелезов е актьор по професия, но цял живот е работил като телевизионен и радиожурналист. Започва в БНТ, 5 години е говорител на Министерството на отбраната и Министерството на извънредните ситуации. След това води обзора на деня ”Нещо повече” в Българското национално радио. В момента е в тв7, където с Лара Златарева води публицистичното предаване ”Още нещо”. Освен военната тематика, която му е ресор близо 20 години, Владислав Прелезов е наясно и със здравеопазването. Неговата съпруга д-р Антоанета Ценкова работи дълги години като невролог в болница ”Св. Анна” в София, а отскоро е началник на неврологично отделение в болница в Германия. Специално за My Clinic водещият коментира наболелите проблеми на здравеопазването.
- Г-н Прелезов, как се отнасяте към профилактиката на заболяванията, ходите ли редовно на профилактични прегледи?
- Да. Сега например лично говорих с проф. Куртев да ми направят колоноскопия като профилактика за карцином на дебелото черво. Това е възможност човек наистина да следи за своето здраве. Не може 20 години да не си ходил на елементарен преглед и да казваш, че не боледуваш от нищо. Един човек след 45-годишна възраст не може да няма амортизация на органите. Нищо не ти пречи да си направиш два важни прегледа в годината. При мъжете това са преглед при уролог - на простатата, и при гастроентеролог - на дебелото черво. След две години пак може да го направиш. Може с направление, дори и да си платиш. Не е чак толкова скъпо, че да не можеш да си го позволиш. Българинът трябва да разбере, че вместо да си купи за 90 лв. нов телефон, по-полезно е да си направи преглед.
- Не е ли бариерата по-скоро психологическа, отколкото финансова?
- За мъжете бариерата е наистина психологическа, защото това са неприятни изследвания. Това, че събуваш гащи, няма никакво значение. Важното е, че ще живееш. По-добре да се изследваш навреме, отколкото след време да имаш диагноза рак. Трябва превенция.
- Лежали ли сте някога в българска болница и какви са ви впечатленията?
- Да, лежал съм. Закъсах с единия крак. Направих тромбофлебит от едно водно колело лятото. Въпреки че жена ми е доктор, не обърнахме внимание и направих белодробна тромбемболия. Можеше да бъде фатално. Но веднага ме приеха в болница ”Св. Анна” в отделението на бившия министър на здравеопазването доц. Божидар Финков. Бях в интензивен сектор за сърдечносъдова хирургия и възстановяване. Много съм доволен от това отделение. Имаше страхотни специалисти, като доц. Арман Постаджиян. Но не съм лежал в болница в малък град, където чувам за страхотен недоимък. Това е предимството да си софиянец, че имаш възможност да избираш и да попаднеш в качествена клиника.
- За колко време ви излекуваха?
- Лежах в отделението 10 дни, като
бях непрекъснато на системи за разреждане на кръвта
След като ме изписаха, ходех на контролни прегледи. Нищо лошо не мога да кажа за специалистите, които се грижеха за мен.
- Живеете ли здравословно?
- Имам виличка край София, където лятото живеем с жена ми и с децата. Гледам, хората там пият като за световно всякакъв алкохол, пушат като комини, ядат нездравословни нискокачествени сирена, кренвирши, меса с незнаен произход. Колкото и да внимаваш, няма гаранция, че ще си купиш здравословна храна. Ние, българите, сме изключителни мърлячи относно здравословния начин на живот. Това е от липсата на финансови възможности. Човек започва да прави страхотни компромиси в пазаруването. Не може да си позволи и да спортува. Например карта за плуване в басейн в София струва 56 лв. В Германия картата е 24 евро при техните големи заплати. Често ходя в Пирин, вдигаме се с приятели лятото. Че то в планината тогава има повече чужденци, отколкото българи. На морето е същото. Ако трябва да си купиш нормален екип за ски, струва луди пари. Нещата стават недостъпни и в един момент губиш и културата за здравословен живот. Начинът на живот е пряко свързан със здравето.
- Защо съпругата ви д-р Ценкова избра да работи в Германия?- Жена ми замина преди 2 години за Германия. Първо я поканиха на симпозиум, на който изнесе доклад за лечението на инсулта. Веднага й предложиха работа. Тя не знаеше добре немски, но й уредиха да учи езика 6 месеца, за да вземе нужното ниво. През това време й плащаха настаняването, храната и получаваше стипендия. После я назначиха на 6-месечен изпитателен срок. Обаче системата позволява на лекарите непрекъснато да се усъвършенстват. Съпругата ми успя да се обучи да работи с доплер за проходимост на съдовете и с друга диагностична техника, като самата болница плащаше за тези допълнителни обучения. Колкото си по-квалифициран, толкова повече болницата се стреми да те задържи. За 1 година д-р Ценкова стана шеф на отделение. В България докторите на 48 години не могат да получат такова кариерно развитие, защото тук трябва да имаш едва ли не научна степен, за да ръководиш отделение. Част от
професорите и доцентите у нас са несменяеми
Трябва някой да умре, за да заемеш мястото му. В Германия не е възможно 20 години да си хирург, а да не можеш да докоснеш скалпела, защото има хора, които правят бизнес от това и не допускат младите. Това са вътрешни проблеми, които докато не разрешим, няма как да се оправим.
- Какви са заплатите на лекарите?
- Заплащането на лекарите в Германия е другото предимство. Един редови доктор в провинцията, в която работи жена ми, взема 4800 евро. Вярно, че 45% от тях са данъци, но и получаваните чисто пари са много повече от заплатите в България. Млад лекар в България взима 450 лв., докато в Германия започва с 3800 евро.
- Защо е този глад за лекари в Германия?
- Защото германските лекари ходят в Америка, където взимат два пъти повече пари. Неслучайно канцлерът Ангела Меркел иска да се направи лекарски пул за Европейския съюз, за да може да се изравнят заплатите в САЩ, Скандинавието и Западна Европа, и така да се спре изтичането на мозъци. Германия има огромна нужда от лекари и затова българските медици имат прекрасната възможност да се изявяват там.
- Германската система е добра за лекарите, но такава ли е и за пациентите?
- О, да. Например хора с инсулти правят рехабилитация, докато не се вдигнат на крака, и това се заплаща от Здравната каса. Тези пациенти седят до 6 месеца в лечебното заведение и накрая не можеш да познаеш, че са преживели инсулт. А доколкото знам, при нас клиничната пътека за инсулт е само една седмица. После болницата те изплюва и ти сам трябва да организираш процеса на възстановяването си. По Каса се поемат няколко дни рехабилитация, но ако решиш да правиш всеки ден, трябва да си плащаш от джоба. Това е проблемът на нашата система.
На децата до 18 г. в Германия са безплатни лекарствата. Жена ми заведе при личния лекар малкия син преди Нова година, съмняваха се за грип, и получи лекарства. Наистина плаща високи здравни осигуровки, но и получава качествени услуги. Всеки месец дава 700 евро (1400 лв.) от заплатата си за здраве. С увеличаване на възрастта здравните вноски стават по-големи. Там са си дали сметка, че след 50-60 години има 100 пъти по-голяма вероятност да влезеш в болница, отколкото на 25 г.
- Как се отърсвате от напрежението в професията?
- Може цял ден да съм изключително напрегнат, но си лягам точно в 22 ч. и заспивам. Сънят ме поддържа. Лягам рано и ставам рано. Това страшно ме зарежда. Разбира се, намирам си и други неща, чрез които релаксирам. Лятото отивам на вилата, където съм насадил страхотни цветя и храсти. Грижа се за тях и по този начин си почивам. Не мисля върху проблемите, защото нищо няма да измисля, а само ще се натоваря психически. Важното е да съм сред природата. Това е основният ми релакс.
Мара КАЛЧЕВА
