Войн Войнов: Скапаха ми се зъбите - вадя ги един по един!

Войн Войнов е от малцината футболисти, играли от деца до ветерани в един отбор - в “Левски”. Легендарният играч на “сините”, който финтираше противниковите защитници и ги задминаваше, е роден на 7 септември 1952 г. в село Чепинци. В кариерата си в А-група има 226 мача и 36 гола. Три пъти е шампион на България и е печелил три турнира за “Купа България”. В евротурнирите има 29 мача и 4 гола, като е бил титуляр на два четвъртфинала. За националния отбор записва 36 мача. Ритал е на световното по футбол в Германия през 1974 г.

Треньорската му кариера преминава през отборите на “Академик”, “Искър”, “Хебър”, “Беласица”, “Марек”, “Локомотив” (Мездра), “Олимпиакос” (Никозия), “Родопа” (Смолян), “Сливнишки герой” и “Банско”. Сега очаква новото си предизвикателство.

- Г-н Войнов, коя е най-тежката ви контузия като футболист на “Левски”?
- Най-тежката ми контузия беше счупване на крак по време на мач срещу отбора на Габрово. Тогава те бяха в А-група. Нямаше умисъл в действията на футболиста от Габрово, но при едно спорно положение той се хвърли в краката ми. Счупването беше на малката кост точно на глезена. Веднага ме закараха в “Пирогов”. Имах късмет, не се наложи операция, а ми сложиха лонгета. После около два месеца не играх. Чак на третия започнах да тренирам леко. Но се възстанових бързо. Иначе съм имал и други травми - мускулни разкъсвания на бедрото, на подбедрицата.

- Как се справяхте с мускулните разкъсвания?
- Най-много ми помогна това, че съм дисциплиниран човек и изпълнявах стриктно каквото ми кажеха докторите - за разлика от повечето футболисти. Когато си добре подготвен, контузиите са по-малко. От опита ми на треньор знам, че контузиите идват, когато играчът е изморен, става неадекватен и подценява някои ситуации.

- На кои спортни лекари от онова време сте благодарен и си спомняте с добро чувство?
- Няма как да не спомена проф. Шойлев, лека му пръст, който много се грижеше за нас и помагаше на всички футболисти. Д-р Кефиров на националния отбор също беше много добър и компетентен. Благодарен съм и на д-р Жан Филипов, който и до ден-днешен е лекар на “Левски” и като се видим, си разказваме спомени. Д-р Филипов беше авторитет за нас, футболистите, и отношението му към нас беше много човешко. Допускаше ни до себе си, спечели нашето доверие и ние си споделяхме с него абсолютно всичко. Сигурен съм, че

доверието в доктора е половината от лечението.

- Сега здрав ли сте?
- Здрав съм. Чувствам се добре физически. Старая се да спортувам, особено сега, когато от два-три месеца нямам отбор.
Тичам по няколко километра, поне два пъти в седмицата. Спазвам правилото да не прекалявам с нищо, всичко да бъде умерено.
Проблем са ми само зъбите. Започвам да ги вадя един по един. Слагам нови. Не ми се говори много на тази тема, защото не е приятна. Но разчитам на много добър зъботехник Рени Кирилова - съпругата на моя бивш съотборник Петър Кирилов. Тя има и кабинет, наела е стоматолог. Там ходя и съм много доволен.

- Страхувате ли се от зъболекар?
- Да, и задължително ми вадят зъбите с упойка. Въпреки че един-два зъба бяха в такова състояние, че и аз да ги дръпна, щях да ги извадя. Знам, че не боли, че няма да почувствам нищо, но психически ми е неприятно.

- Ходите ли на профилактични прегледи?
- Ходя, а и няма как да не ходя. Всяка година на футболистите им се правят пълни изследвания и аз като треньор също минавам профилактични прегледи за основните неща.

- Лежали ли сте някога в българска болница и какво ви е впечатлението?
- Лежах една седмица в “Пирогов”. Имах някакво неразположение и си бях внушил, че не съм добре.

Проф. Чепилев беше голям запалянко, умираше за “Левски”.

Той ме вкара в болницата, направи ми пълни изследвания и на петия ден ме изгони с думите “Нищо ти няма”. Опериран съм и от апендицит, също в “Пирогов”. Нищо лошо не мога да кажа за докторите. Но това беше отдавна. Скоро не съм влизал в болница, да чукна на дърво, и дано не ми се налага.

- Желая ви здраве и успех.
- Успех и на вашия вестник. Ние с жена ми си четем редовно в. “Доктор”. Има много интересни и полезни неща. Всеки човек, особено на нашата възраст, може да открие нещо за себе си. Като минеш 60 години, разбираш колко е важно здравето.



Мара КАЛЧЕВА