Акад. д-р Петя Василева е от онази категория лекари, които имат мисията, знанията и таланта да връщат светлината на хора, живели години в мрак. “Страхотно e, когато човек прогледне пред очите ти”, казва не без вълнение ръководителката на Специализирана очна болница “Акад. Пашев” - база за обучение на Медицинския университет - София. А това в практиката й се случва всеки ден. “Гледам хората в очите. В тях е написано всичко: интелектът, добротата, искреността, дори лъжата. Окото е най-съвършеният орган, шедьовър на еволюцията. Те са чудесен портрет на човека, прозорец към мозъка и огледало на душата”, твърди известната офталмоложка.
- Акад. Василева, какво е специфичното за специалността ви?
- Въпросът би могъл да се разгледа в технологичен и в емоционален аспект. Емоционалният, според мен, е най-важното нещо за човека. Не случайно има толкова поговорки: “Пази го като окото си”, “...като зеницата си”, а Шилер е казал, че “да умреш е нищо, защото всеки умира, но да живееш в тъмнина - в това е нещастието”! Имаше едно американско проучване за фобиите, в което на първо място се поставя страхът от загуба на зрение, а едва след това идват страховете от рака и смъртта. Това наистина е водещ страх у хората, да не забравяме, че това е и най-тежката инвалидност. Когато загубим зрението си, едва тогава разбираме колко много сме загубили - покрай другите неща и невъзможността да се образоваш и усъвършенстваш професионално, да водиш пълноценен социален живот. А какво да кажем за невъзможността да се наслаждаваш на природата?! Когато при мен дойде човек с тежък очен проблем, никога не забравям да си задам въпроса: Дали той ще продължи да се ползва от всички тези блага?!
- Споменахте, че в технологичен аспект сте много зависими...
- За да изследваме окото, на нас ни трябва много специализирана апаратура, а за да го лекуваме - още по-специализирана. Друга особеност е, че при нас и милиметрите имат значение и всичко трябва да е много фино. Да кажем, на друго място в тялото кръвоизлив, дори от 10-15 см, не е фатален, докато в окото нещата са различни. Цялото зрение се осъществява едва на 2 квадратни милиметра - в макулата. Трябва да държим сметка за тези фини структурно-пространствени взаимоотношения, окото е специфичен орган, много фин и, бих казала, до известна степен - съвършен. Вземете всички уреди от биониката, които се мъчат да наподобят окото - нищо не се доближава дори до част от характеристиките му. Окото ни може да се адаптира към осветеност до 1 милион пъти, е, просто няма уред, който да може да направи това. Вземете и запомнянето на зрителната информация - кой компютър може да направи това така съвършено и за цял живот?! Добре е хората да се замислят по-често какво велико достижение на природата е окото.
- Някой контролира ли качеството на извършените от вас - и от колегите ви - операции?
- Не, няма никакъв контрол на качеството на прегледа, на лечението, на операцията у нас! Дали пациентът е прогледнал, или е ослепял от тази операция, никой не го интересува! Няма в света страна без контрол на качеството в медицината - само
у нас е като разграден двор
В Германия, Франция, Австрия имат регистри, в които са задължени да опишат какво се е случило с пациента при операцията, всичките му резултати. Тук ще дойдат да ни контролират, ако някой пациент отиде да се оплаче, забележете, не да ни похвали...
Нямаме регистри за заболяванията, разпарчетоса се медицината, загубиха се и хоризонталните, и вертикалните връзки. Тотална безотговорност вирее у нас. Онзи ден имах една пациентка, ослепяла с едното око, докторът й казал, че тя е виновна, че е мърдала по време на операцията... Извинете, тя е под пълна упойка, къде да мръдне, ако си вършиш добре работата?!
Непочтеност му казвам аз на това...
- Какво трябва да виждаме добре в живота?
- Преди всичко смятам, че трябва да мислим позитивно, аз самата съм непоправим оптимист. Ние имаме прекрасна страна, чудесни хора. Много си обичам пациентите! Всеки от тях ми е близък и те го усещат, спокойни са, каквато и процедура да се налага да им правя. Рядко са лошите хора, които срещам в живота си. Добротата, честността са предпочитаните от мен срещани неща. Все по-трудно “се виждат”, но ги има.
- Имате много ученици...
- Смятам, че моята мисия е да преподавам. И ако милеем за народа си, трябва да ги обучим тези след нас. Отдавна съм преодоляла егоизма да не си “давам” занаята - специално за хирургията. В много частни болници само един оперира, останалите му слугуват... Вярно, много по-лесно е сам да оперираш, отколкото и да обучаваш, но аз така приемам нещата.
- Оптимист ли сте за бъдещето на здравеопазването у нас?
- За съжаление, мисля, че много от нас са доста далеч от борбата за съвършенство. До голяма степен българите са роби на недоимъка, на мизерията, на битовизма, на липсата на средства да оживяват -
икономически роби сме
Това трябва да го преодолеем, за да станем съвършени. Затова и лекарите отиват в чужбина - заради заплатите. Храната там е евтина, а тук?! Дори за нея не достигат средства... Ако няма коренни промени, здравеопазването от некомпетентност ще затъва все повече. Не може една бедна държава да плаща добре на лекарите си, не е точно този механизъм, по който го прави сега.
- Дегенерацията на макулата...
- Това е най-честата причина за намаление на зрението и нелечима слепота и инвалидност сред възрастното население в развитите страни. Заболяването се проявява при хора над 50-55-годишна възраст. Първите признаци са смущение в централното зрение - затруднение при четене и гледане на телевизия, изкривяване на образите, тъмно петно пред погледа. Постепенно зрението намалява по-значително и се загубва възможността за четене. Пациентите обаче могат да се движат самостоятелно, тъй като периферното им зрение е запазено.
- Знаете ли причините за болестта?
- Причините за заболяването не са напълно изяснени. Самото му название показва ролята на преждевременното остаряване на ретината. Установено е, че патологичният процес се развива в централния участък на ретината - макулата, където има най-голямо зрително натоварване, най-интензивна обмяна на зрителните пигменти и енергийни изисквания за зрителния процес. Рискови фактори за това нарушение в метаболизма са наследственост, тютюнопушене, повишеният холестерол, повишеното излагане на ултравиолетови лъчения, съдовите увреждания на организма, смущения в липидната обмяна, наднорменото тегло и др.
- Лечима ли е?
- Хората трябва да знаят, че това заболяване е лечимо! Има лечение, за което водим двегодишна борба да се регламентира от Здравната каса.
Допреди 10 г. за него нямаше лечение. Но щастливо съвпадение промени това: в Америка лекуват мъж от рак на дебелото черво. Бият му инжекции венозно.
В един момент той казва - прогледнах
А преди това не е виждал. Оказва се, че лекарите са излекували дегенерацията на макулата му. След проведени експерименти и наблюдения офталмолозите започват да прилагат инжекцията директно в окото, в малки дози, един път месечно. Хората проглеждат и това е чудесно, но фармацевтичните фирми виждат в този факт възможност да спечелят много пари. Появява се малка опаковка от модифициран препарат специално за очите, която струва десет пъти по-скъпо. От 200 на 2500 лв. за еднократно лечение. Огромна разлика... После в играта влизат и политиците, в резултат на което у нас ни забраняват да използваме това лекарство за лечение на очни болести, а само скъпото. Повечето хора нямат материална възможност, не могат да се лекуват и алтернативата им е да ослепеят. По няколко души на ден идват тук и плачат. Това е нечовешко поведение! В света се прилагат и двата препарата и се покриват от каси и двата вида лечение.
Люба МОМЧИЛОВА
