Днес ще обсъдим едно заболяване на стомашно-чревния тракт - дивертикулозната болест. Тя не е толкова популярна като язвата, но е достатъчно проблемна, а понякога и твърде опасна. Наш събеседник е д-р Асен Петров - гастроентеролог, завеждащ вътрешно отделение на столична болница.
- Д-р Петров, да започнем стандартно. Какво е дивертикулозната болест - най-общо и достъпно казано?
- Дивертикулите на дебелото черво са състояние на джобовидно херниране на чревната стена в онези нейни зони, които са по-слаби и където кръвоносните съдове могат да проникнат. Най-често размерите на тези образувания са между 5 и 10 мм. Дивертикулозната болест като цяло включва три състояния - дебелочревна дивертикулоза; дивертикулит, което значи възпаление на дивертикулите, и третото състояние е кървене от същите тези дивертикули. Тези три различни състояния предполагат разделянето на дивертикулозната болест на проста форма - характерна за 75 на сто от болните, които нямат усложнения, и усложнена форма. Тя се среща при 25 на сто от пациентите и се проявява с развитие на абсцеси, фистули, обструкция, перитонит и сепсис.
- Каква е честотата на дивертикулозната болест?
- Честотата се увеличава с възрастта като до 40 години боледуват едва 5 на сто от всички случаи, а към шестото десетилетие този показател е вече 30 на сто, за да достигне до 65 на сто при хора над 80-годишна възраст. Честотата зависи и от пола - преобладават случаите при мъжете, които са навършили 50 години. А при навършилите 70 години, значително по-често боледуват жените. Тоест, дивертикулозната болест е по-често срещана при възрастните хора. Между 2 и 5 на сто са пациентите под 40-годишна възраст, които имат такава диагноза. Тук е важно да се отбележи, че тази форма на дивертикулоза при младите хора се изявява по-често при мъжете със затлъстяване. Това е причината, която се смята за главен рисков фактор за появата на дивертикули в дебелото черво. Все още в световен мащаб се дискутира тезата, че дивертикулозната болест при млади хора е повече вирулентно състояние.
- Могат ли да се посочат причините за възникване и развитие на дивертикулозата?
- Първата широко цитирана причина е бедната на фибри диета. Тя е и първата изобщо описана възможна етиологична причина за развитието на дивертикулозната болест в края на 60-те години. Независимо, че в началото тази теза среща съпротива, нейната роля в развитието на това състояние се потвърждава и с публикации. Вегетарианците много по-рядко боледуват от това заболяване. Фибрите се приемат за протективен агент срещу формирането на дивертикули и съответно дивертикулит. Повишен риск за развитие на дивертикулозна болест съществува така или иначе при редовен прием на храна, богата на червено месо и високо съдържание на мазнини. Този риск може да бъде редуциран с
диета, богата на фибри
особено ако те са от целулозен произход - плодове и зеленчуци. Но при пациенти, които пушат и приемат нестероидни противовъзпалителни средства, особено парацетамол, се наблюдава по-висока честота на усложненията. Други рискови пациенти са тези със затлъстяване и консумиращи храна, бедна на фибри. Усложнената форма на тази болест не е по-честа при пациенти, които употребяват алкохол и кофеинови напитки. Относно локализацията на дивертикулозата, в 95 на сто от случаите се засяга сигмоидното черво, най-вероятно поради малкия диаметър на сигмата.
- Как се проявява дивертикулозата в различните й форми?
- При 70 на сто от болните тя протича асимптоматично. При 15-25 на сто води до възпалителен процес - дивертикулит, а при 5-15 на сто е асоциирана с кървене от дивертикулите. Дивертикулитът е усложнена форма на тази болест, който включва спектър от възпалителни промени, които варират от локално възпаление до генерализиран перитонит със свободна перфорация. Например повишеното налягане на набъбнали частици храна могат да увредят дивертикулната стена, а резултатът е възпаление и фокална некроза, водещи до перфорация. Клиничната изява на перфорацията зависи от нейната големина и от това колко бързо тя се ограничава от околните анатомични структури на тялото. Перфорациите, които са добре контролирани, причиняват формирането на абсцес, докато непълното ограничаване може да се изяви със свободна перфорация. Обикновеният дивертикулит се среща в 75 на сто от случаите, а усложненият - с формиране на абсцес, фистули и перфорации, се среща при 25 на сто от болните.
- А как да разпознаем симптомите?
- Основната част от пациентите имат болка в левия долен квадрант на корема, както и повтаряща се повишена чувствителност при напипване. Други важни, но неспецифични симптоми, са повишената температура и левкоцитозата. Диагнозата, поставена изключително на базата на клиничните белези, е неточна в 33 на сто от случаите. От диагностична гледна точка компютърната томография е по-добра от ултразвуковото изследване. Използват се също така иригоскопия, иригография и ендоскопия. Нужна е обаче точна преценка на състоянието, защото
при острите състояния се налага спешна операция
заради повишената опасност от перфорация.
- Д-р Петров, моля ви накратко и достъпно да обясните как се проявяват и как се овладяват състояния, като абсцес, перфорация, кръвоизливи?
- Формирането на абсцеса зависи от разпространението на възпалителния процес, а симптомите са висока температура и левкоцитоза. Т.е. повишено ниво на левкоцитите и болка при палпация. В 90 на сто от случаите т.нар. малки периколични абсцеси се овладяват с антибиотична и консервативна терапия. А т.нар. перкутанен дренаж на абсцеса на 100% обръща процеса и овладява състоянието. За щастие перфорацията като усложнение на дивертикулозната болест не е честа и трябва да се подозира най-вече при болни с нарушен имунитет. За съжаление обаче е свързана с повишен риск от смъртност - в 35 на сто от случаите пациентът умира. При 2 на сто от болните с дивертикулозна болест се образуват фистули като усложнение. Те са по-чести при мъжете и при пациенти, претърпели предхождащи операции.
- И така - стигнахме до кръвоизливите...
- Като изключим хемороидалната болест, нетуморните перианални заболявания и колоректалния карцином, дивертикулозната болест е най-честата причина за кървене от долната част на храносмилателния тракт. Изчислено е, че 15 на сто от пациентите получават кръвоизлив поне веднъж през живота си. Кървенето обикновено е внезапно и в голямо количество, като при 33 на сто от болните е масивно, изискващо спешно кръвопреливане. Доброто е, че то спира спонтанно при 70-80 на сто от случаите. Доказано е обаче, че приемът на нестероидни противовъзпалителни препарати повишава кървенето. Това състояние може да се овладее консервативно с кръвоспиращи системи и антибиотици, но ако до 2-3 дни не настъпи подобрение, се прибягва до операция. Спешната операция при остра хеморагия успява да контролира кървенето при 90 на сто от случаите като самостоятелен метод.
Едно интервю на Яна БОЯДЖИЕВА
