В края на юни 2023 г. д-р Йорданов се завърна от университетската болница към Медицинското училище на Харвардския университет, където проведе специализация по хирургия на мигрената, като стипендиант на ASPS. Така д-р Йорданов е единственият пластичен хирург у нас с квалификация в извършването на такива операции и споделя повече за тях.
♦ Д-р Йордан Йорданов, д.м., е специалист по пластично-възстановителна и естетична хирургия. Завършва медицина в София като първенец на випуска с награда “Златен Хипократ”. През 2012 г. защитава докторска степен по специалност “Пластично-възстановителна и естетична хирургия” към МФ на Университет “Комплутенсе” - Мадрид (Испания) и придобива титлата “Европейски Доктор” (PhD with “European Doctor” Mention). Така д-р Йорданов става най-младият пластичен хирург в България с придобита докторска степен по пластично-възстановителна и естетична хирургия и единственият с европейска такава от престижен чуждестранен университет.
♦ Основател и ръководител в продължение на 2 години е на Отделението по пластично-възстановителна и естетична хирургия към болница “Уни Хоспитал”, Панагюрище.
♦ Бил е консултант пластичен хирург на УСБАЛ по oнкология, а понастоящем оглавява звеното по пластично-възстановителна и естетична хирургия в ASD Consult - новаторски проект в сферата на естетичната хирургия и дерматология, базирани на научно утвърдени и доказано безопасни за пациента методи.
♦ Д-р Йорданов специализира в САЩ (при Daniel C. Baker, Glenn Jelks, Rollin Daniеl, Malcolm Paul, William Austen и Amy Colwell), Испания, Белгия и България. Носител е на почетен знак на Българския лекарски съюз. Fellow е на Европейския борд по пластично-възстановителна и естетична хирургия (EBOPRAS), член е на Испанската асоциация по пластично-възстановителна и естетична хирургия (SECPRE), Американската асоциация по естетична пластична хирургия (ASAPS) и Американската асоциация на пластичните хирурзи (ASPS). През 2015 г. е един от двамата пластични хирурзи за цял свят, спечелили fellowship към Американската асоциация по естетична пластична хирургия (ASAPS), след което става неин член.
- Д-р Йорданов, преди дни се завърнахте от специализация в Медицинското училище на Харвардския университет с основен фокус хирургия на мигрената. Какво ви мотивира да преминете това обучение?
- Това, което винаги ме е мотивирало в моята работа, е да се развивам, да надграждам, да се стремя днес да бъда по-добър, отколкото съм бил вчера. Всъщност това беше една стипендия от Американската асоциация на пластичните хирурзи, на която съм член и която спечелих след конкурс. Така реших да оползотворя тази възможност, за да е достъпно това лечение и за българските пациенти, които страдат от мигрена.
- Навярно читателите ни ще се зачудят защо точно специалист по пластично-възстановителна и естетична хирургия се е насочил към хирургичното лечение на мигрената?
- Да, това е много хубав въпрос и ви благодаря за него. Наистина много объркване създава този факт не само в читателите ви, но и в колегите. Голяма част от тях се чудят какво общо има мигрената и пластичната хирургия. Отговорът е, че тази хирургия на мигрената, която работя, казано по просто, се състои в това да се отбремени притискането на определени нерви в конкретни тригерни зони в областта на главата.
А ние, пластичните хирурзи, сме хирургичната специалност, която най-добре познава свойствата на тъканите, разбира какво означава напрежение в тях, знае как да се премести една тъкан към друга, така че да не се обезобрази пациентът, като същевременно, се постигне и поставената цел. Това всъщност е причината защо пластични хирурзи работят тази хирургия. Но това е част от отговора на въпроса. Другата част е, че всъщност за първи път именно пластичен хирург преди 20-ина години си дава сметка, че така може да се помогне на пациентите с мигрена.
Д-р Йордан Йорданов
Той забелязва, че при интервенции върху определени зони в областта на главата, които целят, разбира се, друго, пациентите съобщават за подобрение на симптоматиката, свързана с главоболието. Така започват да се правят проучвания и се оказва, че интервенирането върху меките тъкани в дадени области на лицето/главата, води до освобождаване на натиска върху определени нерви и това подобрява състоянието на пациентите, което към онзи момент на прозрение не е било търсения ефект.
Така се започва активната работа в тази насока и се оказва, че това е многообещаваща, даваща много надежди, част на пластичната хирургия. Този клон ще продължи да се развива, тъй като има още доста неизвестни в него и това е, всъщност една от най-интересните части на тази работа, бих казал.
- Какво представлява хирургичното лечение на мигрената и към кои механизми на самото заболяване е насочено?
- Мигрената е многофакторно състояние. Т.е. там са много променливите както по отношение на това кое провокира болката, какъв е механизмът й, съответно как отшумява и какво е лечението. Така че операцията на мигрената цели да подобри, да коригира единия от възможните отключващи механизми. И това, както вече споменах, е притискането, което дадени тъканни структури оказват върху определени нерви в областта на главата – лицето, слепоочието и тила, най-често.
Оказва се, че това притискане е пусковият, тригерен механизъм за мигренозните пристъпи. Затова този вид операции се наричат още декомпресивна хирургия на тригерните зони. С тези операции целим да премахнем фактора, който провокира мигренозната болка.
Като хирургия, за пациента тя е сравнително лесно поносима, не носи особени рискове за живота и здравето, освен общо хирургичните. Но тя е специфична и сложна за хирурга, защото там е майсторлъкът, така да се каже, изискват се много знания и умения – как да освободиш съответната структура, как да я манипулираш, без да я увредиш, но в същото време да премахнеш това, което причинява тя като проблем.
- Как определяте дали даден пациент е подходящ за оперативно лечение?
- Както всяка друга хирургия, и тази не е панацея. Тя не лекува 100% от всички пациенти, които имат някакъв случай на мигренозно главоболие. Затова много важният момент е да се направи точен подбор. Т.е., да се прецени на кои пациенти тази хирургия би помогнала, би подобрила състоянието им и при кои съответно не би дала такъв резултат.
- Как се случва това на практика?
- Това се случва по определен диагностичен алгоритъм, т.е. трябва да са изпълнени дадени критерии. Един от тях е да има провеждано лечение за мигрената, което съответно да не е дало резултат или той не е удовлетворителен по определена скала на болката. И вече при съответния преглед, когато пациентът разкаже, покаже, опише проблема си, а ние преценим откъде започва болката, накъде отива и от какво се повлиява, вземаме решение дали е показан за хирургично лечение. Това е сложен, комплексен и многостепенен процес, който трябва да доведе до отговор на въпроса на пациента, който седи пред нас, дали ще можем да му помогнем.
- С отворена операция или с миниинвазивни техники провеждате лечението?
- По принцип хирургията може да бъде отворена, т.е. с класически разрез, и ендоскопска – с техника, която позволява минимално неинвазивен достъп през няколко дупчици. Но тъй като става въпрос, както казах, за преместване, за манипулиране върху тъканите, по-добър резултат дава отвореният достъп. По-ефективно и по-лесно е да се постигне желаният резултат.
Когато говорим за лицева пластична хирургия, на глава и шия въобще, това поначало са хирургии с възможно най-минимален достъп. Не става въпрос за някакви обезобразяващи големи операции, точно обратно. Това е хирургия, която, ако някой не знае, че ви е правена, няма как да разбере това. И тук се връщам към първия ви въпрос - защо пластични хирурзи се занимават с операциите при лечението на мигрената? Освен всичко друго, ние сме известни с това, че сме хирурзите на добре скритите и невидими белези.
- Налага ли се повторна операция и в кои случаи?
- Понякога се налага, защото е и хирургия, при която се стремим да щадим все пак тъканите, а това понякога изиграва недобра роля. Тоест в стремежа си да запазим максимално структурите може да се окаже, че след време, там където сме работили, поради естествения процес на зарастване, се е получило отново притискане. Тогава се налага повторна интервенция.
Милена ВАСИЛЕВА
