Терминът шизофрения е придобил широка популярност и е станал синоним на раздвояване на личността. Думата се използва за хора, които се държат противоречиво до степен на “лудост”, “ненормалност”, поведението и думите на които на моменти са напълно разнопосочни. Само че тази представа за шизофреник е твърде далече от реалността. Хората не са достатъчно осведомени за това заболяване, а дори са и дезинформирани. Липсата на информация води до объркване, страх и неадекватно поведение, когато се сблъскаме със засегнат от шизофрения. При това вероятността е много голяма, защото шизофренията е изключително често заболяване, което засяга средно един на сто души. За причините за заболяването, как се лекува то и дали хората със шизофрения са опасни за околните, разговаряме с психиатъра д-р Младен Пенчев от Клиниката по психиатрия на “Александровска болница”. Д-р Пенчев е специалист с над 8 години опит и професионални интереси в областта на афективните, тревожните и острите психотични състояния. Има научни публикации по тези теми в международни и национални психиатрични издания.
- Когато видим човек с по-странно поведение или по-агресивен, му поставяме “диагнозата” шизофреник. Прави ли сме?
- Категорично не! Шизофренията е е социалнозначимо заболяване и понякога протича тежко, но за поставянето на тази диагноза си има строго определени критерии. Те са времеви и симптоматични. Затова не е правилно, когато видим човек със странно или агресивно поведение, някой, който ни се струва различен, да му даваме каквито и да е квалификации, особено пък, че е болен от шизофрения. Тъй като това е една от нашите най-тежки диагнози.
- В какво се изразява това заболяване?
- Шизофренията може да започне по различни начини. Обикновено има продромален (латентен) период, през който се наблюдават промени в поведението. Началото на шизофренията има и възрастови особености. Първият пик на шизофренията е в късното юношество и в ранната младост - около 18 до 25 години. Обикновено при мъжете заболяването започва малко по-рано. При жените има втори пик на около 35 - 40-годишна възраст. Необичайно е шизофренията да започне след 50-годишна възраст. Много състояния и групи заболявания в психиатрията наподобяват в моментната си клинична картина на първоранговата симптоматика при шизофрения. Но за разлика от тях шизофренията има много особен ход на протичане. В латентния период обикновено пациентите стават по-затворени, започват да имат по-особени виждания за света около тях, изглеждат по-концентрирани в това, което вършат, някои изпитват трудности в училище или в университета. В известен смисъл напрежението около ученето и повечето ангажименти по някакъв начин изиграва роля на отключващ фактор. Този латентен период продължава различно - може да е година или няколко месеца, след което настъпва остър шизофренен пристъп. Именно по време на острия пристъп поведението на пациента става грубо, проблемно и започва да прави впечатление на близките му и на околните. Острият шизофренен пристъп се характеризира с психотична симптоматика. Тя е продуктивна или позитивна, защото преживяванията на пациента по време на този епизод са надградени над нормалното. Той има усещания, възприятия и мисли, които първо са грешки във възприемането на реалността и на себе си в тази реалност, характерни за психоза. Психозата е точно това - грешка във възприемането на околния свят и на себе си, и на себе си в околния свят. Обикновено пациентът започва да мисли, че останалите са злонамерени към него, че го преследват, че заговорничат против него, затова се казва и параноидна шизофрения. Състоянието може да се разшири с персекуторна симптоматика - че го наблюдават, че го подслушват, че го следят. Това е по-скоро грешка в мисловния процес, тоест налудни идеи. Пациентът има налудни възприятия - например нещо се случва, клаксон изсвирва и в мозъка на болния това се възприема като знак, че ще се случи нещо много лошо, че ще се свърши светът, а това ще го преживее в много интензивен страхов афект. Налице са и слухови халюцинации, най-често чува гласове, които го коментират или му нареждат какво да прави, за да предотврати нещо лошо за себе си. Когато този шизофренен пристъп настъпи, обикновено болният попада в психиатрична клиника, тъй като поведението става неадекватно, защото се ръководи от тези преживявания в психозата. За разлика от фазово протичащите психични разстройства като депресия и биполярното афективно разстройство, от които пациентът се възстановява напълно, в острия шизофренен епизод има и негативни симптоми. Болният е с понижено емоционално изразяване и с понижена способност да възприема емоционалното изразяване на околните. Освен това няма желание да извършва каквато и да е дейност. Често губи интерес и към противоположния пол. Такъв човек се себеизолира, чувства се най-добре и спокоен вкъщи, не прави нищо или само пуши цигари. Тази симптоматика може да е изразена в различна степен. Когато шизофренията е по-бедна на симптоми в острата фаза, негативните симптоми са по-силно изразени. А прогнозата при по-бедна симптоматика е по-лоша. Докато след овладяването на бурна клинична картина с много интензивни позитивни симптоми вероятността да се възстанови пациентът е голяма. Той може да успее да се върне на работа или да завърши образованието си, да създаде семейство и т. н.
Д-р Младен Пенчев
- Имате ли информация какъв процент от тежките престъпления - убийства или опити за убийства, са извършени от хора с шизофрения?
- Мога да ви кажа какъв е процентът на заболеваемост от шизофрения - той е 1%. И като видите колко често спрямо населението на България за една година стават такива престъпления, сами можете да изчислите какъв е евентуалният процент, който би се дължал на психичноболни пациенти. Той е, меко казано, изключително нисък.
- Науката успя ли да разгадае вече причините за шизофренията?
- Чакаме с нетърпение Нобеловата награда за това откритие. Чисто патофизиологично Нобелова награда беше присъдена преди много години за т. нар. допаминова теория - хипердопамин, енергия в определени зони на мозъка, които отговарят за позитивната симптоматика. Напоследък обаче тази теория се измества от т. нар. глутаматергичната теория. Оказа се, че невротрансмитерът глутамат влиза в сложни взаимодействия в мозъка и също има своята роля за патогенезата на шизофренията. Но още не знаем защо става така, какво се случва в мозъка. Все пак, като научихме за ролята на глутамата в отключването на шизофренията, в последните години се работи по създаването на лекарства в тази насока. Колкото до генетичната компонента, безспорно има семейства, в които се срещат по-често болни от шизофренна психоза, но още не е открит генът на шизофренията. Той не е един, както е например генът за мускулната дистрофия, за фамилната доматозна полипоза, за хорея на Хънтингтън и ред други доказано генетични заболявания. По-скоро в момента сме на етап да разбираме шизофренията като полигенно взаимодействие на факторите на средата върху определени гени, така нар. епигенетично въздействие - нещо подобно на диабет тип 2 или на мозъчносъдова болест.
В миналото са съществували теории за вирусен произход на заболяването и за автоимунен процес, но те не са достатъчни да обяснят причината и това постоянно ниво на болни от шизофрения в света. По време на Втората световна война в една европейска държава всички болни от шизофрения били избити до девето коляно, но само след 20 години процентът шизофренно болни там отново станал същият. Тоест заболяването не е само генетично, то по някакъв начин се предизвиква от нещо друго.
- Има ли предшестващи прояви при малкото дете, което като юноша развива шизофрения? Например някакви свръхзаложби, гениалност в някаква област, които да подскажат на родителите, че трябва да се вгледат по-внимателно в психичното му здраве?
- Не, няма. Това е един от митовете, че някаква гениалност може да е симптом за шизофрения. Рядкост са гениалните хора, болни от шизофрения. Като цяло те са със средна интелигентност, понякога са под средната. 30% от болните от шозофрения при редовно приемане на поддържаща терапия след всеки пристъп се влошават, да не говорим, че останалите решават по една или друга причина да си спрат поддържащите лекарства и задължително се влошават. Факт е обаче, че всеки епизод е свързан със смърт на мозъчни клетки поради хипоглутаматегия (намалено производство на глутамат). И това е вече третият груб симптом при шизофренията - когнитивният, който е инвалидизиращ. Настъпват проблеми с вниманието, с паметта, със способността за вземане на решение.
- Каква е политиката на държавата към тези болни? Получават ли те адекватни медицински грижи?
- Мога да говоря като лекар, не като политик. Усещането ми е, че държавата не е достатъчно ангажирана с този проблем. По правило психиатрията навсякъде по света е ангажимент на обществото. Тя е много ресурсоемка, много човекоемка, с много отговорности. Нашата медицинска професия е натоварена, тъй като често вземаме решения, които в голяма степен определят бъдещето на хората и моментното им състояние. Преплетени са нещата и със съдебната система, когато пациентът е опасен за себе си и за околните, а не иска да се лекува. Нашите пациенти са бедни. По време на боледуването си те често изпадат от обществената стълбица, не могат да си позволят да заплащат услугите. От друга страна, има огромна нужда тези пациенти да се лекуват, за да се намали социалната щета от тяхната липса на работното място. Но ние не разполагаме с ресурс, нямаме санитари, нямаме медицински сестри. Лекари, слава Богу, се намират все още, но и те се замислят дали си струва да останат в тази страна и да се борят за здравето на хората, като същевременно се борят и за своето преживяване и прехрана. Трудно е да се бориш за двете едновременно. Изтощава да мислиш как ще си платиш наема, а в същото време да си пълноценен и загрижен за пациентите си. Но ние го правим, защото няма как. Психиатрията трябва да бъде с чудовищно по-голяма субсидия, разбира се, с необходимия контрол, ако искате дори с драконовски контрол, дори всеки ден да ни правят одит. Но искам, когато доведат възбуден пациент на нощно дежурство, да има на работа трима санитари мъже и да вземат по 1500 лв. заплата. Ето това искам, за да се чувствам добре като психиатър. Искам на дежурство четири медицински сестри и лекарства на разположение, а не да правя някакви комбинации. Знаете ли, че в България няма литий, който е първа линия на лечение на биполярно афективно разстройство и първа линия на превенция на риск от самоубийство. Това са просто литиеви соли...
- А колко санитари ви помагат, когато дойде буйстващ пациент?
- Понякога един, понякога само една сестра. В Психиатричната клиника на “Александровска” имаме охрана, която викаме при нужда. Тя понякога се отзовава, понякога - не. Успяваме по някакъв начин да се справим. Обикновено полицаи докарват тези възбудени пациенти и ние молим полицаите за съдействие. Така се справяме. Но ако стане възбуден, както става често след като вече е приет, става сложно.
Румяна СТЕФАНОВА
