Менопаузата е много специфичен период от живота на жената, който в днешно време невинаги преминава гладко. Често неприятните оплаквания тормозят жените години наред, особено при забързания ни начин на живот. По темата разговаряме с д-р Надя Делииванова.
Визитка♦ Д-р Надя Делииванова е специалист-ендокринолог в „УМБАЛ Бургас” и МЦ „Св. Николай Чудотворец“, с над 10 години практика по специалността. Консултира пациенти в областта на нарушенията в жлезите с вътрешна секреция, захарен диабет, щитовидна и паращитовидни жлези, надбъбречни и полови жлези. Научният й интерес е насочен към жените преди и по време на менопаузата. ♦ Д-р Делииванова завършва Тракийския университет в Стара Загора през 2002 г. Придобива специалност по „Ендокринология и болести на обмяната” през 2018 г. ♦ Преминала е следдипломна квалификация по ехография на щитовидната жлеза. ♦ Участва редовно в национални и международни конгреси и симпозиуми. ♦ Член е на Българското дружество по ендокринология и Българския лекарски съюз. |
- Д-р Делииванова, акцент в професионалните ви интереси е менопаузата и пременопаузата. Защо насочихте вниманието си точно към тези периоди от живота на жената – заради нерешените проблеми или поради нереализираните възможности?
- Въпросите, свързани с ендокринната гинекология, като цяло, са едни от най-сложните в нашата област и представляват предизвикателство за всеки специалист. Специално за менопаузата и пременопаузата, те често са били възприемани като нещо, което трябва да се изтърпи. Понякога се говори дори с ирония и лек упрек към жените в този период, като трудни за изтърпяване и от околните.
Разбира се, това е естествен процес, но протича много индивидуално при различните хора – при едни с по-ярки симптоми, при други – по-плавно и умерено. Ако създава значителен дискомфорт, трябва да се направи опит да се помогне професионално.
Като цяло, ендокринологията е много интересна, но и изключително сложна наука. А промените в половата система и при жената, и при мъжа, са може би най-сложната част от нея. Това е „черешката на тортата“ – промените, които настъпват в женския организъм в различните възрасти, е голямо предизвикателство пред всеки ендокринолог. Изисква се много търсене на информация в различни източници, в чуждата литература, богат опит, комуникация с други колеги, с подобна насоченост. И е на последно място, наблюдения и пряка връзка с тези пациенти. Аз самата, като жена, бих искала някой да ми помогне, да ме подкрепи в този процес – преминаването през менопаузата, ако изпитвам някакви трудности.
- Възможно ли е на практика да се постигне прецизна намеса в един толкова фино настроен оркестър, като хормоналната система в организма на жената? Едва ли природата е пропуснала да се погрижа за компенсаторни механизми и е оставила празно място...
- В никакъв случай не може да се каже, че можем да изимитираме природата точно при нашата намеса. Това важи и за други състояния с хормонални дефицити и проблеми – и диабет, и щитовидни заболявания.
Хормоните, които внасяме отвън, не могат изцяло да заменят естествените като начин на отделяне и действие. Хубавото е, че се създават все по-нови молекули, които се приближават до природните, и този процес продължава. Така или иначе, ние можем да помогнем, но не и да възпроизведем природата.
- Наличието на симптоми, като горещи вълни, проблеми със съня, нощно изпотяване, сърцебиене само влошават качеството на живот при жените или са индикация за потенциални, по-сериозни рискове, в сравнение с дамите, които нямат такива проблеми?
- Проблемите и симптомите, на които може да се повлияе, са горещите вълни, безсънието, вагиналната сухота, повишената тревожност, нерегулярните кръвотечения. Разбира се, трябва да се направи преценка дали те се дължат на менопаузата само или има и някаква друга, подлежаща причина. Това трябва да стане съвместно и с други специалисти, като АГ, кардиолози и т.н., в зависимост от конкретния случай.
- Какво включва комплексната терапия и кои съвременни медикаменти са акцент в лечението? Какви проблеми решават в сравнение с тези, които се прилагаха преди?
- Съвременната терапия включва както медикаменти – хормонални и нехормонални, така и поведенчески промени и препоръки, които биха могли да са от полза в голяма степен. Разбира се, всеки случай е индивидуален и трябва да се преценят ползата и рискът от конкретната намеса при всяка жена. В тази област има крачки, които се правят напред, после назад през годините, точно във връзка с появяващи се понякога недооценени рискове.
В други случаи пък, те се преекспонират и водят до въздържане от страх и неизползване там, където би могло да се помогне. Така или иначе, медицината се развива и се появяват нови решения, но няма панацея и нещо, което е генерализирано за всички.
- В кои случаи се налага хормонозаместителна терапия преди или след менопауза?
- През 80-те и 90-те години на миналия век хормонозаместителната терапия се открива като възможност за жени, при които е настъпила ранна менопауза, поради операции или други причини. След това се разпространи върху всички жени. Впоследствие няколко големи проучвания показаха повишение на риска от хормонозависим рак на гърдата и на матката при предразположени към това жени. И се отиде в другата крайност – страх да бъде използвана тази терапия.
В момента възприятието е такова, че тя има запазено място при жени с тежко протичаща менопауза, които не се повлияват от друга терапия и нямат висок риск от развитие на рак. Но хормонозаместителната терапия се прилага не повече от 5 години след настъпването на менопаузата. И пак искам да акцентирам на най-важното тук: трябва да се прецизира съотношението полза-риск.
- Струва ли си да отлагаме този процес с пет години? Не е ли по-добре да се следва естественият ход на природата?
- Това е усещането на самия човек и е строго индивидуално. Една жена може да се чувства прекрасно и в кожата си и на 50 г. Друга – и на 40 да се чувства зле. Не е необходимо на всяка цена да се стремим да променяме природата, това повсеместно желание да си завинаги млад, не трябва да се превръща във фикс идея.
- Настъпва менопаузата. Всичко вече наред ли е или не?
- Наред е. Това е природата. Преходен период, в който организмът се мъчи като за последно да задържи способността за размножаване, както пубертетът. Когато изминат година, две, три.., нещата затихват, няма остри симптоми. Но там трябва да следим за други проблеми – кръвно налягане, диабет, исхемични проблеми, холестероли, защото намалява количеството естрогени, а те са протективни. Но тежкият период с многото оплаквания, обикновено, продължава около една година.
Д-р Надя Делииванова
- Защо немалка част от жените, според вас, все пак предпочитат да изтърпят този период сами, в къщи, вместо да потърсят помощ от специалист? Смятат ги като естествена част от живота на всяка жена и те също трябва да преминат през тях, или съществува страх от лекарствата, други предразсъдъци, липса на информация?
- Както казах по-рано, битува едно такова схващане за изтърпяване и едва ли не обвинения в прекалено експониране на проблема към някои жени, от страна на обкръжението им. През годините имаше и противоречиви резултати в различни проучвания, които съответно генерално създадоха притеснения и за нас като лекари, и за пациентките. Но моята препоръка е, когато една жена страда и не се чувства добре и комфортно в кожата си, да се обърне за съвет към лекар – например към джипито, което може също да прецени и да й препоръча терапия или пък, ако сметне за необходимо, консултация с ендокринолог или гинеколог.
- Има ли си свои специфики възрастта на жената над 40 години?
- Периодът, който започва десетина години преди настъпването на менопаузата, се нарича перименопауза. Той настъпва в тази възраст, около 40-та година на жената, но може да настъпи и по-рано. Това е преходен период, който продължава и след настъпването на менопаузата. Менопауза имаме тогава, когато 12 месеца жената вече няма месечен цикъл. Но преди, и малко след това, периодът е преходен, подобен на пубертета.
Бавно настъпват промени, засягащи нивата на хормоните в организма. Постепенно затихва функцията на яйчиците, но организмът се противопоставя на това, защото иска да задържи репродуктивната функция възможно най-дълго. Започва стимулация от страна на хипофизата и тази „борба“ на хормоните предизвиква смущаващи жените симптоми.
Настъпва промяна в метаболизма – жената все по-трудно влиза във форма, сваля излишни килограми, въпреки движението и хранителните режими. Настъпват промени в психиката, защото тя е свързана с хормоналните нива. В миналото жените са се пенсионирали на 50 години и са я карали по-полека. Приемали са периода като естествен процес.
Но в нашето съвремие проблемът е и в това, че ние по принцип се борим с природата. Жената трябва да е винаги млада, във форма, и да се справя с всичко – с работата, с децата, със семейните задължения. Това създава трудности както за нея, така и за хората около нея.
- За какви проблеми споделят най-често с вас жените, които все пак са взели решение да се консултират със специалист?
- Че трудно намират лекар, който да ги изслуша, подкрепи и който да е фокусиран върху този етап от живота на жената. Като че ли повече се обръща внимание на женското здраве преди бременността и около раждането. Оплакват се от отпадналост, умора „от всичко“, трудно възстановяване, проблеми със съня, често изпотяване, което по-нататък в хода на самата менопауза се представя като горещи вълни.
Сърцебиене, трудности в концентрацията, „мозъчна мъгла“, склонност към депресия, тревожност, смяна на настроенията, понижаване на либидото. Нерегулярни кръвотечения, нередовен цикъл, влагалищна сухота, понякога инконтиненция. Погледнато медицински, тези оплаквания не са драстични, не са тежки, но създават сериозен дискомфорт в ежедневието на самата жена.
- Какви са впечатленията ви, доколко оплакванията на жените в тази специална възраст са реални или са преувеличени от индустрията, която използва и този период за продажба на продукти „за справяне“ с него? Прекаленото фокусиране върху симптомите не ги ли прави още по-тревожни?
- Трудно е да се каже. Напоследък в световен мащаб все повече се говори за перименопаузата и менопаузата. Част от проблема е, че вече по друг начин върви животът на жената. В миналото основната й функция е била да ражда и гледа деца, колкото се родят. В традиционните култури личността й не е била особено важна и тези проблеми са се пренебрегвали, дори да ги е изпитвала.
Днес, благодарение на достиженията на съвременната медицина, хората остават по-дълго време млади и здрави. Вече няма епидемии от инфекциозни заболявания, толкова ранна смъртност, на преден план излизат не толкова болести, колкото тези „проблеми на съвремието“.
Днес сме залети с информация по всички въпроси, което може да бъде много стресиращо. Но, ако човек се чувства некомфортно, дори за другите това да е недостатъчно важно и силно, не бива да се примирява. Важно е да търси причината.
- Има ли жени, които минават по-леко и безболезнено през тези периоди – пременопауза и менопауза?
- Да, има. Хората са различни, всичко е индивидуално. Въпрос на генетични особености, на това, как са се случвали нещата при техните майки и баби. И въпрос на „предварителен терен“
Ако една жена е била в сравнително добра форма, има навици да поддържа определено телесно тегло, някакъв здравословен режим на хранене и движение, това може да облекчи появата на тези симптоми. Може, но невинаги, тъй като е свързано и с други съпътстващи заболявания, или особености на организма. Например, затруднение представлява много разпространеното намаление на щитовидната функция при голяма част от жените. Има пациентки, претърпели интервенции, при които този период на перименопауза настъпва по-рано от обичайното, може да протече по-тежко.
- Кой специалист трябва да следи състоянието на жената в тези периоди – ендокринолог или акушер-гинеколог?
- Бих казала, че основният лекар е ендокринологът, но акушер-гинекологът също има водеща роля. Защото освен хормоналния фон, трябва да бъдат наблюдавани анатомичните промени, които настъпват в половите органи.
Изключително важно е да се превентират множество заболявания, които могат да възникнат в областта на половата система. Работим много тясно с колегите, особено ако се налага хормонална или друга терапия.
- Необходимо и важно ли е жените в тази възраст да изследват половите си хормони, след като се знае, че те вече са със затихващи функции?
- Половите хормони не е належащо да се изследват, само за да се установи, че този процес започва. Но в тази възраст много често откриваме проблеми с щитовидната жлеза, дали заради стреса или променения радиационен фон. Неразкритите проблеми, могат да влошат допълнително състоянието.
Ако има такива с необяснимо покачване на килограми или с друго състояние, което излиза от представата на жената за нормално, трябва да бъде потърсена помощ. Хубаво е в този период да наблюдава здравето си, да прави редовно цитонамазка, защото зачестяват и различни туморни процеси, свързани с процеса на стареене в половата система. Това трябва да бъде следено и профилактирано.
- Може ли жената да си помогне сама и как да се ориентира в изобилието от продукти на пазара, рекламирани като справящи се със симптомите?
- Всяко нещо може да помогне, стига да е използвано по правилния начин и според съответния профил на жената. Това, което съветваме всички, е колкото и да са натоварени, да отделят време за правилно хранене и за движение. Това винаги помага. При здрава жена, това помага за поддържането на добрия тонус на вегетативната нервна система и за хормоналния баланс. Със сигурност. Движение, спорт, нещо, което е приятно да вършат. И хранителен режим, без излишни ексцесии.
Добре е да се намали алкохолът, цигарите, защото те влошават нещата. Има различни хранителни добавки, които могат да окажат ползотворно влияние. Но преди да бъдат използвани, е добре жените да се консултират или с личния им лекар, или с ендокринолог.
Пременопауза, перименопауза и менопауза – каква е разликата?♦ Пременопаузата е цялата репродуктивна фаза преди перименопаузата, обикновено характеризираща се с редовни менструални цикли и стабилни хормонални нива. ♦ Перименопауза означава „около менопаузата“ и е преходна фаза с нередовен цикъл и променливи хормони. ♦ Менопаузата се определя от спирането на менструалния цикъл за 12 месеца, отбелязвайки края на репродуктивните години. |
Милена ВАСИЛЕВА
