Д-р Петър Лазов: Спасихме 20-годишен студент, получил тежък инфаркт!

 20-годишен студент с тежък инфаркт е бил приет в областната болница на Пазарджик. Животът на младежа е спасен след бързата и професионална работа на лекарите.

Той е постъпил в болницата в тежко състояние. Незабавно му била направена коронарография, която показала, че главната артерия на сърцето е напълно запушена. Отпушена е чрез поставянето на стент, който в продължение на една година ще лекува органа, като излъчва лекарство в организма.

Студентът е бил активен планинар. Десетина дни преди да получи опасния инфаркт, почувствал болки в гърдите при усилие. Личният му лекар изписал лекарства, но въпреки това болката не отминала. Изследванията в пазарджишката болница показали, че младежът няма заболяване на сърцето, нито висок холестерол. Страдал единствено от високо кръвно.

„Случай с толкова млад пациент с инфаркт в пазарджишката болница не е имало от 6-7 години”, сподели специално за в. „Доктор” спасилият го д-р Петър Лазов, началникът на кардиологичното отделение в областното здравно заведение.

- Д-р Лазов, как се чувства младият ви пациент?
- Младежът постъпи в болницата ни, след като в продължение на десет дни е чувствал болка в гърдите. Първите симптоми получил на туристически поход. Изненадани сме от факта, че толкова млад човек може да получи инфаркт. Допреди години се смяташе, че и хора на 50 са млади за тази болест. Сега обаче границата непрекъснато спада, което е твърде обезпокоително.

Интересното в случая е, че младежът нямаше висок холестерол, нито фамилна обремененост. Студент е и в момента въобще не е подложен на стрес. Почивал е активно, като е обикалял с приятели планините и пещерите.

Самият той сподели, че първоначално болките започнали при натоварване, а след това се появявали и при покой. Отишъл при личния си лекар, който, без да го изпрати за консултация при специалист кардиолог, му е предписал два или три медикамента. Но състоянието не се е подобрило. Прегледът при нас показа почти пълно запушване на LAD-артерията и се наложи спешно поставяне на стент. Вече го изписахме в добро състояние, ще живее дълги години, обеща да спре да пуши. Въпреки инцидента има всички шансове да доживее дълбоки старини. Всички останали артерии са му здрави.

- Защо според вас е търпял дълго време болката? Явно не е обърнал сериозно внимание на състоянието си, след като е продължил да се катери по планините...
- Сподели, че от време на време е имал високо кръвно налягане, което въобще не е приемал като сериозен проблем. То и наистина не е някаква сериозна хипертония. Учудващото в случая е, че холестеролът е нормален, напълно в граници, няма фамилна обремененост от страна на сърдечносъдови заболявания. Само дето

много е пушел, призна си го сам,

но все пак е изненада да получи този инфаркт.

Другото, което ни изуми, е, че плаката беше чисто атеросклеротична. Не можем да мислим в случая за някакви налични други редки заболявания.

- Нека да уточним какъв стент сте му сложили...
- Този стент, освен че разширява кръвоносния съд, в продължение на една година постепенно ще изпуска медикамент, който ще лекува органа. Той е малко по-скъп от обикновените стентове, които в повечето случаи поставяме на пациентите ни напълно безплатно. Няма да се наложи след година да го сменим – ще си остане там во веки веков. Няма как да се махне от там.

- Д-р Лазов, къде бяхте, когато разбрахте, че в болницата ви има спешен кардиологичен случай?
- Вкъщи си бях, на разположение. Колегите вече го бяха приели, аз направих коронарографията, отпуших почти напълно запушената артерия и сложих стента.

- Казвате, че сте шокиран от 20-те години на младежа. Притеснявахте ли се при манипулацията, въпреки че всеки един случай за вас носи известна доза притеснение? Имаше ли опасност за живота му?
- Да, имаше голяма опасност за живота му. Чак притеснение не толкова усещах, но все пак е безпокойство да работиш 20-годишен пациент. Ще кажа така – беше ми малко по-напрегнато, отколкото друг път...

- Преди години сте се борили за живота на 17-годишно момче. Какво се случи тогава?
- И при него имаше големи емоции – лично го закарах с линейката до София, в Трета градска болница. Момчето имаше коагулопатия – това е заболяване на кръвта, което води до повишено съсирване. Не знаеше за болестта си,

не приемаше противосъсирващи хапчета

В Трета градска болница колегите му направиха коронарография, след това са прилагали медикаменти за разтапяне на тромба вътре в артерията. В интерес на истината, след това загубих дирите на това момче, не знам какво се случва с него, не е идвал при нас в болницата.

- Защо ли не ви е потърсил, ей така, от благодарност – все пак сте му спасили живота?!
- Нямам идея – иска ми се да вярвам, че е жив и здрав. Аз самият не вярвам на приказките, че инфарктите и инсултите с всяка изминала година се подмладяват, но обстоятелствата ме оборват. Винаги има такива изключения, да ги наречем така, които ме оборват.

- А увеличават ли се като брой?
- Не, напоследък като че ли не се увеличават като брой, категоричен съм. Това е доброто засега, макар че населението в България продължава да застарява с бързи темпове. Големите, масивните инфаркти, за радост моя, не се увеличават.

- Това означава ли, че се е повишила здравната ни култура?
- Определено се е повишила! И по отношение на разбирането за сигурната увреда от повишения холестерол, и за контрола на кръвното налягане има прогрес в полза на опазване на здравето в сравнение с преди 10 години. Хапчетата станаха по-достъпни, някои се изписват напълно безплатно, други се доплащат, но с малка сума. Смятам, че отминаха времената, когато възрастни хора, най-вече в малките населени места, едва събираха пари, за да отидат на преглед при специалист – специално за кардиологията говоря. След прегледа обикновено не можеха да си купят медикаментите или взимаха най-евтиния, който не можеше да покрие целия спектър на заболяването им.

Напоследък хапчетата са по-евтини, в сравнение с предишните 10-15 години, когато беше наистина страшно с уникално високите цени на медикаментите. Лекарствата за холестерола, хубавите медикаменти за сърце бяха ужасно, безумно скъпи. И ни връзваха ръцете, защото поради тази причина не можехме да ги използваме.


Люба МОМЧИЛОВА