Водоразтворимият витамин С е известен още като аскорбинова киселина и участва в множество метаболитни процеси. Като антиоксидант предпазва клетките от агресивните кислородни съединения. Тялото ни се нуждае от него, за да изгради съединителната тъкан, кожата, костите, хрущялите, зъбите и венците. Важен е и за имунната и нервната система, и помага за усвояването на желязото от растителните храни.
Витамин С е наричан още аскорбинова киселина или L-аскорбат, и представлява основен микроелемент, жизненоважен за организма. Принадлежи към групата на водоразтворимите витамини и наличните в тялото количества се изразходват относително бързо. Има положителен ефект върху имунната система и действа като защита срещу така наречените свободни радикали.
Те са химични съединения, на които липсва електрон. За да компенсират това, те реагират лесно с други молекули. Когато техният брой стане твърде голям, клетките се увреждат. Витаминът лесно освобождава своите електрони и неутрализира свободните радикали и така предпазва клетките. Този процес експертите определят като силен редокс потенциал. Приносът му за имунитета се изразява в поддържането на различни клетъчни функции както на вродената, така и на адаптивната имунна система
Например: натрупва се в нейните така наречени фагоцити и влияе върху елиминирането на различни патогени. Недостигът на витамин С може да увеличи податливостта към инфекции.
Инхибира образуването на канцерогенни нитрозамини, които се намират главно в консервираните храни или в пушените месни продукти. Тялото не може да го произвежда само и трябва да си го набавя чрез храната, като зеленчуците и плодовете са най-важните източници. Колкото по-пресни са плодовете и колкото по-малко зеленчуците са били изложени на висока температура при приготвянето им, толкова по-малки са загубите на витамина в тях. Дневната нужда зависи от възрастта, теглото и условията на живот на човека.
Витамин С се съдържа в добри количества в плодовете и зеленчуците, но ако те се подложат на топлинна обработка или се съхраняват неправилно, ще се регистрират загуби в съдържанието му в тези храни. Любопитен факт е, че аскорбиновата киселина, открита в храните, е идентична със синтетично произведения L-аскорбат и тялото може да ги използва еднакво добре. Разликата е единствено в това, че в естествените храни веществото се среща само в комбинация с други вещества.
Повечето гръбначни сами произвеждат витамин С, но хората отдавна са загубили тази си способност
Изследователите подозират, че причината е генна мутация. Стресът оказва влияние върху производството на витамин С в черния дроб на животните, и когато са подложени на такова въздействие, те синтезират по-голямо количество от веществото. Интересното е, че процесът има връзка и с освобождаването на хормона на стреса кортизол. Рибите, които произвеждат витамина, отделят значително по-ниски количества кортизол от онези видове, които са загубили способността си да го синтезират.
Витамин С получава името си през 1920 г., когато успешно се използва за лечение на скорбут. През следващите години унгарецът Алберт Сент-Дьорди изолира хранителното вещество от различни растения. Анализът на структурата е извършен през 1933 г. от британския химик Уолтър Норман Хауърт. Той му дава името аскорбинова киселина, позовавайки се на антискорбутните му свойства. И двамата учени получават Нобелова награда през 1937 г. за работата си върху витамин С.
Веществото действа по няколко пътя - малка част от него в храната мигрира още през устната лигавица в кръвния поток и оттам в клетките. Останалата част преминава през стомашно-чревния тракт в тънките черва и се абсорбира там по различни пътища. Тялото ни няма специални складове за него, но големи количества могат да бъдат открити в мозъка, черния дроб, далака, стомаха и панкреаса. Тези депа обаче се изпразват в рамките на няколко седмици или месеци, в зависимост от първоначалната концентрация и индивидуалната консумация.
Тежкият дефицит на аскорбинова киселина причинява скорбут, наричан някога „болест на моряка“, защото хората, които са били в морето за дълги периоди от време, страдали от неправилно хранене. Ранните симптоми на дефицит на витамин С включват умора, намалена работоспособност, раздразнителност, безпокойство, болки в крайниците, мускулите и ставите, чувствителност към инфекции, бледост поради анемия. Дългосрочните последици са крехки кръвоносни съдове с кървене (в кожата, мускулите и вътрешните органи), загуба на зъби и възпаление на венците, лошо заздравяване на рани при бебета и малки деца, нарушаване на формирането и растежа на костите.
Ролята му в изгарянето на мазнините често се рекламира, но не е доказана
Вярно е, че той е кофактор за два ензима, участващи в производството на карнитин, който играе роля в производството на енергия от мастните киселини и така допринася за нормалния енергиен метаболизъм. Но ролята му за детоксикацията на организма е голяма и е позната отдавна на експертите – като кофактор за някои ензими в чернодробните клетки той участва в разграждането на ендогенни и екзогенни вещества.
Няма научни доказателства, че високи дози витамин С могат да предотвратят или излекуват инфекция. В тази връзка приемането на аскорбинова киселина превантивно няма основателна причина. Може да бъде оправдано само при хора, подложени на тежки физически натоварвания или живеещи в студена среда, при които е наблюдаван продължително риск от нисък прием на витамина.
|
Дозата за едно хранене може да се постигне спокойно с хапването на една червена чушка и порция варени картофи. Друг вариант е задушен спанак и един портокал. А ето и едно много вкусно традиционно българско ястие, което дава на организма достатъчно от важната аскорбинова киселина - пълнени чушки. Пълнените чушки с кайма са популярно ястие в много различни кухни по света, но у нас са били приготвяни от векове. Днес има безброй вариации, които се различават по основно по съставките - в някои кухни плънките са от ориз, сирене или зеленчуци, а в други - основната съставка е каймата. В нашия случай за осигуряване на истински бум от витамин С ни трябват големи чушки в различен цвят, тиквички, праз и кромид лук, моркови, 2 скилидки чесън, 1 ч. л. сладък пипер, 2 с. л. доматено пюре, 1 ч.л сол, щипка захар, 1 чашка вода, зехтин и мащерка, риган, розмарин, босилек на вкус. Зеленчуците се измиват и нарязват на малки парченца, а на чушките отрежете капачето и почистете вътре от семето. В малко зехтин зеленчуците се обръщат за 2-3 минути, добавят се подправките, и със сместа се пълнят чушките и се затварят с капачетата. Нареждат се в тава или гювеч и се пекат в предварително загрята до 190 °C фурна. Сложете капака на чушките и поставете тавата за печене във фурната. В последните минути може да се включи за кратко грилът на фурната, за да добият чушките приятен загар. |
Марияна МАРИНОВА
