Бъбречнокаменната болест (уролитиаза) е едно от най-често срещаните урологични заболявания. Дали поради климатичните особености, почвата или хранителните навици, заболяването засяга немалко хора, най-често в по-топлите страни. Докато в Швеция и Норвегия например, от камъни в бъбреците страдат 3-5%, на Балканския полуостров, в това число и у нас, болестта поразява до 15%. С други думи, у нас около 400 хил. души имат този проблем и България попада в ендемична зона с много по-голяма честота на уролитиаза. Какво представлява заболяването, попитахме уролога от УМБАЛ “Александровска” д-р Пламен Димитров.
- Какво е уролитиаза, д-р Димитров?
- Като цяло уролитиазата е наличието на конкременти в пикочноотделителната система. Това включва бъбреци, легенче, чашки, уретери и пикочния мехур.
- Каква е причината за образуването на тези конкременти - по-известни като камъни в пикочноотделителната система?
- Причината за образуването не е точно установена, но като механизъм конкрементите в пикочноотделителната система се получават вследствие на агрегацията на кристалите, които се отделят в урината. По една или друга причина - дали ще е метаболитна, дали ще е някаква механична пречка, която възпрепятства оттичането на урината, това води до конгломерирането на тези кристали и до образуването им съответно в по-малки, в последствие, когато не се вземат нужните мерки, и в по-големи конкременти.
- С какво тялото сигнализира, че имаме именно такъв проблем, а не е просто някаква досадна болка в областта на кръста?
- Самото образуване на камъните, за съжаление, няма някакъв специфичен симптом, по който човек да разпознае, че има такива. Обикновено, хората разбират, че са образували камъни в бъбреците, когато започнат тези конкременти да излизат. Тогава те предизвикват обструкция - т.нар. бъбречна колика или бъбречна криза. Тя се проявява с болка - по-слаба или остра, както и тежест отстрани в поясната област. Също като симптом може да бъде наличието на кръв в урината - тя се оцветява в розово до червена, придружено с болка при уриниране. Когато обаче има кръв, без наличието на болка, тогава симптомите са не точно за камъни, а за други заболявания в пикочноотделителната система, които най-често са онкологични. Така че болките, дискомфортът в поясната област, наличието на кръв в урината, особено при уриниране, паренето, карат хората да потърасят лекарска помощ.
- Казахте, че кръв в урината може да бъде симптом и за други заболявания. Как се поставя диагнозата?
- Първо, както всяко заболяване, поставянето на диагнозата започва със снемането на точна анамнеза - т.е. да се разпита пациентът подробно какви са оплакванията му. След което се включват образните методи. Най-лесно достъпният е ехографията, която се прави на бъбреците и пикочния мехур. Рентгеновите изследвания, венозни урографии, които в последните години се изместват от компютъртомографското изследване и от магнитнорезонансното изследване. Това са методите, които вече съвсем точно поставят диагнозата къде се намира конкрементът, какви са размерите, което определя по-нататък и пътя за лечение.
- Страдат ли българите от камъни в бъбреците?
- По принцип, за Европа, където попадаме и ние, честотата средно по статистически данни е между 3 и 5% от населението на континента. В нашата страна обаче честотата на заболяването е по-висока, особено в т.нар. ендемични райони, като на места достига до 15% от населението. Уролитиазата засяга почти еднакво мъжете и жените и основно се проявява в активната възраст на хората - между 20 и 50 години.
- Причината за това къде може да се търси - в храната, която ядат българите, във водата която пият, въздухът, който дишат?
- Причините са комплексни. Не може да се каже дали е само храната, само водата, дали е вследствие на метаболизма, но в ендемичните райони е доказано, че както водата, така и диетичният режим оказват своето влияние за образуването на конкременти в пикочноотделителната система. Или по-скоро може би водата. Човек трябва ежедневно да изпива поне 1,5 - 3 литра вода. Това е минимумът, под който не трябва да се слиза.
Д-р Пламен Димитров
- На пазара има различни видове минерални води. Всяка от тях ли е подходяща за консумация от хора, склонни да образуват камъни в бъбреците?
- По принцип, това, което е важно да знаят хората като цяло, въобще за употребата на т.нар. минерални води, е че на етикета им има един показател, който показва общата минерализация. Когато общата минерализация е под 300 микрограма на литър, това е вода, която може да се използва за ежедневна употреба. Всяка друга вода, която е с над 300 микрограма на литър обща минерализация, не е препоръчително да бъде употребявана ежедневно. Но най-добре са т.нар. трапезни води, които не спадат към минералните води.
- Има ли храни, които трябва да избягват хора, предразположени към камъни в бъбреците?
- На хората, които имат склонност да образуват конкременти в пикочоотделителната система, е хубаво храната им като цяло да бъде балансирана. Да не се минава в крайностите. Да не се употребяват например само храни от растителен произход или в менюто им да преобладава месото. Просто трябва да бъде една балансирана храна и основно, пак се връщаме, на приема на водата. Защото колкото по-малко течности се приемат, толкова повече урината се концентрира и това е предпоставка за образуването на камъни.
- Бирата помага ли при камъни в бъбреците?
- За т.нар. водни удари някои използват бира. Но все пак не трябва да забравяме, че в бирата има и алкохол. И ако някой, за да направи воден удар, трябва да изпие 4-5 л вода, ако е респективно 4-5 л бира, вече той трябва да си прецени дали това е най-доброто решение. Но иначе, да, бирата, тъй като тя има и диуретично действие, може да се включи, но не и за воден удар.
- Каква е профилактиката срещу бъбречно-каменната болест?
- По принцип, когато един път при даден човек се установи образуването на камъни в пикочноотделителната система, ние препоръчваме поне един път на шест месеца, най много на година, той да прави контролни профилактични прегледи с оглед да се следи дали има образуване на нови такива или не. Защото, когато се образува конкремент, и не се вземат навреме мерки, тенденцията е, ако той не бъде изхвърлен спонтанно, с времето да нараства.
- Какво е лечението?
- Когато се установят конкременти, които са с малки размери, обикновено при тях се подхожда консервативно. Т.е. опитва се с повече течности и прием на медикаменти с диуретично действие, а заради болката и на спазмолитици и аналгетици, пациентите да могат спонтанно да изхвърлят образуваните камъни. Когато вече размерът на камъните се увеличи и те не могат да бъдат изкарани спонтанно, се прилагат оперативни методики. Последните години в нашата страна навлязоха различни методи, чиято основна цел е по минимално инвазивен начин за пациента камъните да бъдат отстранени. Първият, минимално инвазивен метод, който се прилага в България от повече от 20 г, е т.нар. екстракорпорална литотрипсия. Той представлява един апарат с генератор, който генерира ударна вълна, като разчитаме тя да фрагментира този конкремент на по-малки парчета, след което пациентът да може да ги елиминира спонтанно чрез урината. Това е метод, който може да се използва при конкременти с големина до 2-2,5 см. Другите методи са свързани с оперативна интервенция.
Всички операции се правят с анестезия, пациентът нищо не усеща по време на операцията.
- А какви проблеми могат да възникнат, ако камъните не се лекуват навреме?
- Най-честите проблеми, които възникват, това са наличието на вторично насложени бактериални инфекции. Там, където имаме конкремент, появата на възпалителен процес е най-честото усложнение, което има. Това е едното.
Другото, което е, че когато останат без лечение, с времето те имат тенденция да нарастват и да обхванат цялата кухинна система на бъбрека, а това вече започва да уврежда самия орган. И при такива тежки, запуснати случаи, когато камъкът е запушил бъбрека и не се взимат мерки, се получава допълнително насложено възпаление.
Румяна СТЕФАНОВА
