Д-р Росица Кръстева е един от водещите специалисти по медицинска онкология в България, началник на Онкологичния център в болница „Уни Хоспитал” и консултант в онкологични комитети в други болнични заведения в България.
Тя придобива две специалности – вътрешни болести и онкология. Д-р Кръстева е специализирала в университетски болници в Торино (Италия), Атина (Гърция), Мюнхен (Германия), Базел (Швейцария). Работила е в Клиниката по медицинска онкология към Университетска болница „Царица Йоанна - ИСУЛ” в София и в Отделението по медицинска онкология в МБАЛ „Сердика”, София.
От септември 2019 г. д-р Росица Кръстева оглавява Онкологичния център в „Уни Хоспитал”, който включва Отделението по медицинска онкология, Отделението по лъчелечение и Отделението по нуклеарна медицина.
Д-р Кръстева е активен член на ESMO, на Българския лекарски съюз, на Българското лекарско общество, на Българското научно дружество за лечение на рака и на Балканския съюз по онкология.
Разговаряме с д-р Росица Кръстева за това, че ракът е като всяко друго хронично заболяване, а не е диагноза табу, която всява ужас и страх от бъдещето.
- Д-р Кръстева, да започнем с въпроса увеличиха ли се случаите на белодробен рак през тези две години на пандемия. Как повлия тя, особено от гледна точка на навременното диагностициране?
- За съжаление, пандемията повлия в негативен аспект. За тези две години в целия свят диагностицирането на пациентите с ракови заболявания се забави. Забавиха се или съвсем спряха и скрининговите програми. Това доведе до намаляване на откритите в ранен стадий карциноми в целия свят.
- От друга страна, имаше и много случаи, при които пациенти, потърсили лекарска помощ поради съмнения за увреждане на белия дроб от вирусната инфекция, бяха диагностицирани с белодробен карцином.
- Със сигурност можем да кажем, че за тези две години ракът на белия дроб се диагностицираше в късен стадий. Дори в последните шест месеца имахме пациенти, които не успяха да стигнат до лечение – толкова късно бяха диагностицирани. Тепърва ще изчакваме да видим как ще се произнесе статистиката и дали има увеличение на случаите на рак на белия дроб.
Възможно е да има и привидно намаляване на броя на случаите, тъй като те просто не са били диагностицирани. Да не говорим за случаите, в които пациентите се влошават твърде бързо и дори не може да бъде поставена диагноза, освен по образни изследвания.
- Как водеха битката с рака вашите пациенти през този период?
- Важно е да се разбере, че „битка“ не е най-правилната асоциация за лечението на рака. Хората трябва да знаят, че ракът е заболяване като всички други и си има своите специфичности, също като при диабета, автоимунните, сърдечносъдовите болести. Какво точно е ракът, как се лекува рак - тези теми не са много популярни в България по две причини.
Първо, защото тази диагноза винаги е била табу или с други думи, чуваш диагнозата рак, хващаш се за главата и умираш. Това е била позиция както на управляващи, така и на медицинското съсловие в продължение на дълги години. Но в последните 20 години, новите открития, които се въведоха в практиката, доказаха, че това е хронично заболяване, което е лечимо и може да бъде държано под контрол.
На моите пациенти, не само в последните две години, но по време и на цялата ми съзнателна работа като медицински онколог, се стремя да покажа, че животът не спира с поставянето на тази диагноза. Но се изисква определен период от 6, 10 месеца, а понякога и по-дълго, в който трябва да се проведе определеното лечение.
Ако някой се изживява като воин и смята, че това е битка, нека бъде така. За мен е по-добре противникът да бъде опознат и отношението към него да е нормално, елегантно, почти приятелско. Това се опитваме да покажем и с инициативата на Онкологичен център „Уни Хоспитал” - „Победителите“, насочена не само към пациентите, провеждащи лечение, но и към цялата общественост. Обясняваме на пациента какво е лечението, каква е неговата цел, и му помагаме да продължи живота си по най-пълноценния начин.
Призивите да си стоим вкъщи по време на пандемията ограничиха и стресираха доста хора и забавиха много диагнози. Много от клиниките, които диагностицираха рака чрез биопсия, също бяха трансформирани в ковид-отделения. По тази причина много пациенти нямаше как да бъдат дори диагностицирани. Страхът на хората не е преминал и се опасявам, че той ще има доста трайни последици.
Част от хората имат промени в психиката и съзнанието. Не е нормално днес да се движиш по улицата, да видиш близък приятел, когото иначе би прегърнал, а сега да се чудиш къде да си денеш ръцете. Още по-отчайващо е да виждаш хора, които шофират сами са в автомобилите си, и носят маска. Много неща претърпяха тежка девиация и психиката на мнозина трудно ще се върне към нормалното. Хората тепърва ще имат проблеми с този насаден страх и ужас.
Д-р Росица Кръстева
- Може ли да се говори, че някои от случаите на белодробен рак са постковидно усложнение или е рано да се каже
- Смятам, че е пресилено всяко нещо, което се появи след ковид, да се кръщава постковидно. Има критерии и принципи на диференциалната диагноза. Категорично трябва да е ясно, че такава връзка няма.
Вирусната инфекция няма как сама по себе си да бъде причина за появата на рак. Много пъти съм коментирала, че ракът е заболяване което съпътства хората през цялата им история. За съжаление, рак ще има с ковид или без него. Годишно от рак в света умират по 9 600 000 души и това няма да се промени. Препоръчително е хората с диагноза рак да се ваксинират, както и всички други. Препоръките на световната здравна общественост са известни от една година и информацията е абсолютно достъпна.
Препоръчваме на пациентите си да се ваксинират, като се смята, че за тях най-подходящи са РНК-ваксините. Пациентите на активно лечение трябва да коментират с лекуващия си онколог кой е най-подходящият момент да си поставят ваксина спрямо провежданата от тях терапия.
Интензивното нощно изпотяване - неочакван симптом на рак
Случаите на ваксинирани пациенти при нас са много – такива на активно лечение, на диспансерно наблюдение, в ремисия… Винаги съобразяваме препоръката за ваксинация с тяхното състояние, като следим определени показатели.
- Моля ви концентрирано да припомните най-характерното за белодробния рак, като акцентираме на новостите в лечението...
- Революцията е в лечението на рака като цяло. Ако жителите на Древен Египет са вярвали, че туморът трябва да се отстрани, за да се излекува пациентът, в днешно време смятаме, че ракът се е появил на определено място, защото там има проблем. Нещо генетично се е увредило, появява се тумор и нашата задача е да разберем каква е причината за появата му. В около 30% от случаите успяваме да разберем това, благодарение на определени биомаркери, които посочват какво е активирало туморната генеза.
Един от примерите за това е аденокарциномът на белия дроб, при който освен таргетна, имаме и имунотерапия. В практиката си вече имаме случаи на пациенти със заболяване в 4-и стадий и преживяемост от 4, 5, 6, дори 10 години. Нека обърна внимание, че става въпрос за диагнози, при които до неотдавна преживяемостта не е надвишавала 1 година.
Ако ковид показа нещо позитивно, то е, че можем да обменяме информация, да ускорим регистрацията на лекарствата, като това вече се случва и при медикаменти за лечение на онкологични заболявания. Само, че това никой не го коментира, защото не са ангажирани политици и журналисти. Не е приемливо да се говори за рак, камо ли да се съобщава всяка сутрин от телевизионния екран колко са новодигностицираните и колко са починалите от злокачествени заболявания, както това се прави при коронавируса.
- Д-р Кръстева, поради въпрос на наш читател ви моля да поговорим за т.нар. гастроинтестинални стромални тумори. Предполагам, че са рядко срещани?
-Гастроинтестиналните стромални тумори произтичат от мезенхимните клетки и представляват 1,5% от всички злокачествени заболявания в световен мащаб. За това заболяване започнахме да говорим след 1999 г.
Риск от рак: Ето кои са опасните хранителни добавки
Преди това тази диагноза не съществуваше. Този вид тумори се лекуват успешно с таргетна терапия. Тук също имаме предиктивни маркери, трябва да се направи генетичен анализ, за да се види какви мутации има туморът и кой вариант на лечение е подходящ за него. Това е заболяване, което може да бъде успешно лекувано, дори когато е открито в по-късен стадий.
- Каква е вашата позиция и коментар относно Националния антираков план, който се подготвя?
- Антираков план имат много страни. Той касае здравето на нацията и е от съществено значение да се превърне в основен приоритет, във въпрос, касаещ пряко националната здравна политика. Националният антираков план включва мерки за превенцията на злокачествените заболявания, за ранната им диагностика, лечението, проследяването, както и осигуряването на финансов и човешки ресурс, с който да се правят разработки, да се инвестира в изследвания, да се прилагат новаторски методи в лечението. Това е изключително скъпо начинание, което не може да бъде правено кампанийно.
Необходима е методична, трайна, устойчива, постоянна политика в тази насока, като целта е посланията на този антираков план да бъдат наложени като поведение за превенция и лечение на злокачествени заболявания по цялата верига от общопрактикуващия лекар, до медицинския онколог. В определени онкологични центрове това вече се случва. Ще струва скъпо, разбира се, но ЕС осигурява ресурси в тази насока. Българите трябва да са сигурни, че тяхното лечение ще бъде съизмеримо с това в другите европейски страни.
Яна БОЯДЖИЕВА
