Предлагаме ви експертното мнение на руския липидолог д-р Сергей Недогода по една касаеща много хора и важна тема – здравето на сърцето.
Кои са най-опасните провокатори за сърдечните инциденти? Как да не допуснем развитие на атеросклероза? Защо след прекаран инфаркт е задължителен приемът на статини?
Отговор на тези и още въпроси ще откриете в преводното интервю с проф. Сергей Недогода.
- Д-р Недогода, кое е по-опасно за сърцето – артериалната хипертония или атеросклерозата?
- И двете заболявания вървят паралелно. При високо артериално налягане (за нормални се приемат показателите, по-ниски от 140/90, при хора до 60-годишна възраст) се нарушава потокът на кръв, което уврежда ендотелия – това са слой от клетки, покриващи кръвоносните съдове отвътре. На тези места, където част от ендотелия е „изтласкан” образно казано, се образуват атеросклеротични плаки.
- Вярно ли е, че атеросклерозата се е подмладила като много други, уж възрастови заболявания? Дори се срещала вече и при подрастващи? На каква възраст най-често възниква? И вярно ли е, че засяга основно мъжете?
- Най-често от атеросклероза страдат възрастните хора. С годините кръвоносните съдове стават по-твърди и трудно се адаптират към натоварванията. По тази причина се влошава храненето на повечето органи и системи. И, да, мъжете действително страдат 3-4 пъти по-често от атеросклероза, в сравнение с жените. Но само до 50-годишна възраст.
С настъпване на менопаузата жените много бързо догонват мъжете в това отношение. Но съществува и следното понятие: възраст на кръвоносните съдове, която може да не съответства на биологичните години на човека.
- За много хора е любопитно как така някои си ядат спокойно мазни и пържени храни, пушат и водят нездравословен живот, но въпреки това техният холестерол е в норма. А други се отказват от всички провокиращи фактори, спортуват, но при тях холестеролът се покачва?
- Ще ви отговоря с цитат: „Генетиката зарежда оръжието, а околната среда натиска спусъка”. Ако обаче, човек води нездравословен живот, ако злоупотребява в много отношения, рано или късно генетиката отстъпва, губи в това отношение. Не може вече да задържа спусъкът, образно казано.
- Вярно ли е, че е трудно да се определи наличието на атеросклероза по нивото на общия холестерол?
- Да, вярно е. По-показателни в това отношение са отделните фракции на общия холестерол – липопротеидите с ниска и много ниска плътност, т.нар. „лош” холестерол. Има и още една фракция на общия холестерол – липопротеиди с висока плътност. Най-простичкият начин да се открие наличие на атеросклероза е
да се направи липидограма
(кръвен анализ за определяне нивото както на общия холестерол, така и на всички негови фракции, включително липопротеиди с ниска плътност – триглицериди и холестериди).
За да се получи идеалната картина е нужен още и анализ на кръвта за определяне на високочувствителната С-реактивна белтъчина – това изледване позволява да се прогнозира сърдечносъдовият риск. Ако всички тези показатели са в норма, чудесно. Ако не са – се изискват по-нататъшни изследвания.
-Зависи ли от възрастта нивото на холестерол, към което трябва да се придържаме?
- Не. Целевото ниво на холестерола зависи само от индивидуалния сърдечносъдов риск. Той се определя индивидуално по специална схема.
- По-важно за хората е да се научат да предотвратяват атеросклерозата. Как да стане това?
- Помагат всички известни профилактични мерки, които влизат в понятието здравословен начин на живот. На първо място – физическите натоварвания, които засилват изработката на азотен оксид. Този газ отпуска гладките мускули в кръвоносните съдове и спомага за засилване на кръвотока.
На второ място – диета с повишено съдържание на ненаситени омега-3 мастни киселини (зехтин, морска риба, ядки, особено орехи). Много е важен контролът на теглото, както и отказването на цигарите и алкохола.
-Могат ли тези наистина популярни мерки, познати на всички ни, да дадат пълна защита?
- За съжаление, не. Ако човекът има съпътстващи заболявания (захарен диабет, исхемична болест на сърцето, артериална хипертония) или вече поне веднъж е преживял съдов инцидент (инфаркт, инсулт, транзиторна исхемична атака), тогава без лекарствена терапия не може да контролира състоянието си. Защото рискът от повторен инфаркт например, е най-висок през първата година, след преживения сърдечен инцидент. Затова е задължителен
приемът на хиполипидемични препарати
Но едновременно с това е също толкова важна и немедикаментозната профилактика. Не е възможно човек да овладява атеросклерозата само с лекарства.
- Д-р Недогода, много се спори относно приема на статини, които се предписват при атеросклероза. Има слуховете, че са вредни и едва ли не провокират задълбочаване на болестта. Вашата позиция?
- Това е мит. Разбира се, че тези препарати не трябва да се предписват на всички, но е доказан факт, че те съществено понижават сърдечносъдовата смъртност. Статините се отнасят към базовата хиполипидемична терапия. Техният прием е задължителен в три ситуации, независимо от нивото на холестерола: ако пациентът страда от исхемична болест на сърцето; от захарен диабет 2-и тип и прекаран инсулт. Ако след преживян инсулт пациентът не приема статини, рискът от повторен инсулт при него нараства 7 пъти.
- Как именно действат статините? Те ли разтварят холестероловите плаки?
- Не, те намаляват техния размер и едновременно с това понижават нискоинтензивното неинфекциозно възпаление.
- Как да се лекуват пациентите с атеросклероза, на които статините не помагат?
- В такива случаи е необходима по-интензивна комбинирана липидопонижаваща терапия. Например, с използването на препарати от нов клас PCSK9, в съчетание със статините.
Яна БОЯДЖИЕВА
