Д-р Цветомила Дудевска, д.м., е управител на Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести - Троян. Специалист е по вътрешни болести, медицинска информатика и здравен мениджмънт, пневмология и фтизиатрия, с докторска степен по социална медицина и организация на здравеопазването.
От 18 до 24 март в цялата страна се проведоха инициативи на отворените врати за превенция и контрол на туберкулозата. За съжаление, повечето от българите смятат, че проблемът с туберкулозата вече не съществува у нас и рискът да се разболеем е сведен до нулата.
Но тази година в началото на март управителят на Глобалния фонд по СПИН, туберкулоза и малария - Питър Сендс, излезе с тревожно обръщение към всички страни, че туберкулозата става все по-застрашителна.
“Туберкулозата е смъртоносна и устойчива на лекарства колкото Ебола и трудна за лечение. Дори и в най-добрите болници се превръща във все по-голяма заплаха за света. Всички ние трябва да бъдем много по-притеснени от устойчивата й към много от лекарствата. Това заболяване не се нуждае от визи, нито обръща внимание на това колко сме богати”, заявява той.
Питър Сендс посочва в обръщението си, че около 600 000 човека по света страдат от резистентна към лекарствата туберкулоза. А Глобалният фонд по туберкулоза, СПИН и малария си е поставил амбициозната цел да изкорени тези три болести от лицето на земята, като е планирал изразходването на 12 милиарда долара през следващите три години.
Завръща ли се жълтата гостенка? Къде сме ние в тази тревожна статистика по отношение на заболеваемостта и случаите на резистентна туберкулоза? Коя е най-надеждната защита срещу туберкулозата и какви резултати са постигнали специалистите в първата на Балканския полуостров белодробна болница в Троян разговаряме днес с нейния управител - д-р Цветомила Дудевска.
- Д-р Дудевска, вие сте управител на най-старата болница за лечение на туберкулоза на Балканския полуостров. Болницата е открита през 1905 г. След повече от 100 години от тази дата отново говорим с тревога за туберкулозата. Надига ли глава жълтата гостенка?
- Да, нашата болница е създадена през 1905 г. като първата специализирана болница за лечение на туберкулоза в България и на Балканския полуостров. Това съвпада и с годината, в която д-р Робърт Кох получава Нобелова награда за медицина за откриване на туберкулозния микобактерий. Това е съвпадение, което обичам да цитирам, защото показва, че още в началото на миналия век общественици, политици и медици от България са установили и локализирали този проблем в нашата страна и са започнали активно да работят по него. За съжаление, и към днешна дата проблемът туберкулоза остава ангажимент на цялата световна медицинска общност, защото той не е ликвидиран.
24 март е обявен за Световен ден за борба с туберкулозата, тъй като това е датата, на която през 1882 г. Робърт Кох открива причинителя на туберкулозата. Тази година мотото на кампанията, посветена на Световния ден на туберкулозата “Време е”, призовава всички правителства и цялата световна общественост, медиците, доставчиците на здравни услуги и международните партньори да обединят сили за спиране на туберкулозата в световен мащаб. Идеята е да се осигури здравно покритие за всички засегнати контингенти. Туберкулозата е проблем най-вече за Азия и Африка, но за съжаление продължава да е проблем и за страните от европейския регион, за България - също.
- Кой е най-големият проблем днес по отношение на туберкулозата?
- Това са резистентните форми на туберкулозата. Те са сериозна заплаха и за европейските страни. Според последни данни от доклад за наблюдение и мониторинг всеки четвърти случай на мултирезистентна туберкулоза остава незабелязан - т.е. той не се лекува. Това е огромен проблем!
Процентът на откриване на мултирезистентна туберкулоза се е увеличил през последните години - от 33% до 73%, но целта на СЗО е откриваемостта да достигне 85%. Това все още не е постигнато.
Друг проблем, свързан с лечението на туберкулозата, е, че все още успеваемостта от лечението е твърде ниска. През 2016 г. тя е била 55%. Целта е този процент да се качи на 75% до 2020 г.
- Споменахте, че една от целите е увеличаване на диагностицираните случаи с туберкулоза. Вашата болница е участвала в клинични проучвания за разработване на бърз диагностичен тест. Факт ли е той вече в практиката?
- За съжаление, не се прилага все още в практиката. Това е клинично проучване, което се проведе на територията на Европа и Азия. От България участва нашата болница. Възложено е от Сингапурския научноизследователски геномен институт за човешко развитие, който се занимава с разрешаване на глобални медицински проблеми с помощта на генетични изследвания и е фокусиран върху бъдещото здравеопазване на човечеството. За съжаление, все още нямаме данни, но очакваме да бъдем информирани за резултатите. Целта на проучването е разработването на неинвазивен, иновативен и прецизен метод за установяване на туберкулозата. Използваните в момента тестове, колкото и широко да се прилагат в практиката, нямат 100% достоверност или са твърде скъпи, или недостатъчно бързи.
Никой не е застрахован от туберкулозата. От 2009 г. в лечебните заведения - областни центрове по туберкулоза, какъвто е и нашата болница, се провеждат “седмици на отворените врати”. Целта е да се предостави на населението още една възможност за провеждане на профилактичен преглед, да се оцени рискът от туберкулоза, да се открият латентните форми на заболяването или то да се установи в най-ранната му фаза. Седмиците на “отворените врати” облекчават достъпа на хората до специализирана медицинска помощ. Висококвалифицирани специалисти по белодробни болести извършват анкетиране и обстойни прегледи на всички желаещи. Целенасочено се търсят риск за туберкулозно заболяване и латентна туберкулозна инфекция. При съмнение за начало на туберкулозно заболяване се провежда диагностично уточняване с лабораторни и образни изследвания и при потвърждение на диагнозата започваме незабавно лечение. При установена латентна туберкулозна инфекция се провежда профилактика с противотуберкулозен медикамент.
Д-р Цветомила Дудевска
- Какво е впечатлението ви, загрижени ли сме за здравето си ние, българите?
- Наблюденията ми от работата в нашата болница са, че все повече хора се грижат за здравето си, което е много хубав знак за информираност на населението. През 2018 г. от профилактичните прегледи се възползваха повече от 450 жители на Ловешка област. Фактът, че заболеваемостта от туберкулоза на територията на България намалява през последните години, се дължи в голяма степен и на повишената здравна култура и профилактиката. Въпреки това има какво да се желае в тази насока.
- Има ли тлеещи огнища на туберкулоза у нас?
- Все още има. Ловешка област не е от регионите, в които има заболеваемост от туберкулоза над средната за страната. Средната заболеваемост за 2017 г. е 19.8 на 100 000 жители. Но има региони, в които тази заболеваемост е до два-три пъти по-висока. Огнища на туберкулоза често се откриват в затворени колективи - затворите, домовете за хора с умствена изостаналост. Повишено внимание изискват пациенти, които са носители на вируса на СПИН, както и контингенти от малцинствата, при които достъпът до здравни услуги е затруднен. Това са все проблемни зони, по които се работи много активно чрез Националната програма за контрол на туберкулозата в България, както и с помощта на Глобалния фонд по СПИН, туберкулоза и малария, и неговите програми, които финансират работата с тези контингенти.
- Имунизацията ли е най-добрата профилактика?
- Имунизацията се прилага до 48 часа непосредствено след раждането, като след това има и трикратна реваксинация в училищна възраст. Ваксината е доказала своите качества и предпазва от заболяване в много голяма степен, разбира се, не на 100%. Това е факт. Преди 25-30 години, когато населението беше обхванато почти на 90% от БЦЖ ваксиниране, тогава заболеваемостта беше много по-ниска.
Разбира се, тогава България беше и твърде затворена зона, нямаше свободно движение на хора и съответно на инфекции. През последните 20 години намаля обхващането на населението с БЦЖ ваксина, както поради антиваксиналните настроения, така и поради интензивните миграционни процеси. Така че това остава като проблем. Имунизацията на населението е най-важният фактор от комплекса профилактични мерки, особено в детската възраст, но не е единственият.
- Доживотен ли е ефектът на БЦЖ ваксината?
- Не, не е доживотна. Ние проверяваме с пробата Манту до каква степен пациентите имат защита срещу болестта. Тя е най-лесният и достъпен начин за доказване на постваксинална активност, дали пациентът има латентна инфекция или е развил вече заболяване. Така че пробата Манту си остава ясен и относително точен начин да се провери до каква степен е активна ваксината.
- В какъв интервал от време е добре да се прави пробата Манту за най-добър контрол?
- Пробата Манту не може да се повтаря в кратък период от време. Извършва се, ако пациентът има симптоми или съмнения за наличие на болестта. Това практикуваме и по време на седмицата на отворените врати - първо анкетираме пациентите дали имат тревожните симптоми като кашлица с храчки, особено ако в тях има кръв, продължително температурно състояние, нощни изпотявания, болки в гърдите, които се засилват при дишане и кашлица, отпадналост и безсилие, безапетитие, отслабване на тегло. Нашите анкети включват тези въпроси. И ако имаме два или три от тези симптоми, тогава задължително провеждаме тест на Манту на пациентите, назначаваме рентгеново изследване на белите дробове, тъй като туберкулозата засяга дихателната система в 90% от случаите. Останалите 10% са извънбелодробните форми, при които се засягат други органи и системи: лимфни възли, централна нервна система, сърце, очи, кожа, коремни органи и др.
- Кои предпоставки отварят пътя на резистентната туберкулоза? Как се лекуват у нас такива пациенти?
- В България пациентите с резистентна туберкулоза за 2017 г. са около 50. Едни от основните причини за развитието й са спонтанното прекъсване на лечението на заболял пациент и неправилно проведена терапия, късно поставената диагноза
Тук искам да подчертая, че България разполага с всички необходими лекарствени средства, предоставени чрез Министерството на здравеопазването на болниците, в които се лекува туберкулоза. Лечението се провежда по алгоритми, синхронизирани със световните тенденции в тази област. Така че няма причина да не се провежда коректно терапията.
Но понякога пациентите решават сами спонтанно да я прекъснат, не спазват правилата за терапията и това е една от водещите причини за резистентните форми на туберкулоза. Има два центъра в България - в София и в Габрово, в които се лекуват този тип пациенти с резистентни форми на туберкулоза. За диагностиката е създадена изключително добра организация, въведено е задължително изследване за лекарствена резистентност към медикаментите от първи и втори ред на всички потвърдени случаи с изолиран туберкулозен микобактерий. Осигурени са специфични лекарствени средства и специални режими за приложението им при болни с резистентни форми на туберкулоза.
Контролът на туберкулозната инфекция и ефективността на всички програми, насочени към намаляване на заболеваемостта, са в пряка връзка с компетентността на медицинските специалисти и създадената организация. В нашата болница в отделението за лечение на туберкулоза работят висококвалифицирани специалисти с богат опит и отношение към проблема. Дейността ни е синхронизирана с Националните програми за контрол на туберкулозата и програмите на Глобалния фонд по СПИН, туберкулоза и малария. С усилията на екипа ни значително намаля заболеваемостта от туберкулоза в Ловешка област през 2017 г. - 13,2 на 100 000, при 19.8 на 100 000 заболеваемост за България.
- Болницата ви се намира в Троянския балкан. Едва ли е избрано това място случайно за откриването й. Има ли значение климатът, когато говорим за лечението на туберкулозата?
- Преди да се открие първият медикамент за лечение на туберкулоза - стрептомицинът, лечението в началото на миналия век е било основно чрез чистия въздух, добра храна, допълнителни процедури, включително и хирургия. Фактът, че е избран Троян, за да бъде изградена болница за лечение на туберкулоза, не е случаен. През далечната 1904 г. екип от лекари, общественици, специалисти по климата и инженери посещават Германия и Швейцария, за да се запознаят с организацията на лечението на туберкулозата.
Установяват, че болниците са изградени в райони, където климатът е изключително благоприятен: липсват мъгли, вятър, зимата е мека, лятото - не твърде горещо, а въздухът - кристално чист. Това е причината и първата болница да бъде изградена в нашия регион - имаме всички тези предимства на климата. Белодробната болница в Троян е разположена в красив парк. Полагаме усилия да съхраним растителността и прекрасния въздух, за да можем да осигурим и този допълнителен фактор за лечение на нашите болни с белодробни заболявания.
Милена ВАСИЛЕВА
