Д-р Веселин Герев е специалист по психиатрия, завършил е медицина във ВМИ - Пловдив. Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ “Свети Врач”. Специализирал е в Университетска клиника Франкфурт/Майн-Германия.
- Д-р Герев, на 29 октомври отново се събудихме със сменено време – върнахме стрелките на часовника с един час назад. Колко време ще ни е нужно да се адаптираме?
- За капак на всичкия стрес, тази година трябваше да сменяме не само времето, но и да гласуваме. По-голям тормоз от този не виждам. Всъщност, най-критичен за всички е днешният ден – понеделникът след смяната на времето. Тогава, по статистика се увеличават с близо 60% потърсилите спешна кардиологична помощ.
Тази, на пръв поглед дребна промяна, оказва съществено влияние върху динамичния ни стереотип. Така наричахме в миналото програмата на психиката ни. От тази промяна страдат както здравите, така и хората с хронични заболявания. Най-осезателно смяната на часовото време разстройва съня. Психиката на човек релаксира, докато той спи, отвори ли очи, тя вече работи.
Между естествения хормон на съня и циркадните ритми съществува пряка връзка и недостигът на мелатонин затруднява заспиването. Симптомите на десинхронизация – нарушение на съня, намалена работоспособност и, като цяло, общ дискомфорт се проявяват в период, най-малко една седмица при здрави хора.
При страдащи от хронични заболявания, като сърдечносъдови, ендокринни и психични, този период е по-продължителен. По-младите хора, които са активната част от населението, по-бързо и по-добре се приспособяват към времевите изменения. Изследвания показват, че неголеми измествания във времето, от порядъка на 1-2 часа, оказват съществено влияние върху здравето на хората.
Може ли човек да умре от безсъние?
За никого не е тайна, че активният начин на живот, здравословното хранене, избягването на вредните навици, като прекомерната употреба на алкохол и тютюнопушене, са предпоставка за подобряване качеството на живот. В случаите, когато това не е достатъчно, можем да се доверим на продуктите на пазара, които съдържат мелатонин, който се използва за подпомагане настъпването на естествения сън. Съществуват редица продукти, но е важно да се знае, че за осигуряването на качествен сън, без събуждания, е необходимо механизмът на действие на продукта да осигурява контролирано освобождаване на мелатонина, за да се гарантира траен сън през цялата нощ.
- Каква е връзката между безсънието и стреса?
- Безсънието е състояние, което предхожда депресията. Теорията зад това твърдение е, че се натрупва силно нервно напрежение, вследствие на което се появяват и проблемите със съня. Проблемният сън включва трудно заспиване, прекомерно дълго време, прекарано в будно състояние през нощта или събуждане по-рано от обичайното.
Основно правило е, че човек се нуждае от около 7-8 часа сън в денонощието. Хроничното недоспиване е предпоставка за увеличено напрежение, което намалява нивото на серотонин и тласка в депресивна посока. Установено е например, че възрастните, засегнати от безсъние, са склонни в по-голяма степен да изпитват тревожност и депресия.
Д-р Веселин Герев
При участници в проучване, които са лишени от сън в продължение на 35 часа, се наблюдава повишена активност в амигдалата, когато са им представени емоционално негативни изображения. Сравнението е направено спрямо участниците, при които не липсва сън. Интересното е, че връзките с части на мозъка, които регулират амигдалата, също изглеждат отслабени, което означава, че участниците са способни в по-малка степен да контролират емоциите си.
Някои хора, страдащи от депресия и тревожност, имат нарушение, свързано с разстройване на биологичния им часовник. „Настройването“ му пък, може да доведе до излекуване на болестта. Според данните, смущенията в биологичния часовник на организма са достатъчни, за да доведат до развитието на депресия. Биологичният часовник е системата, която ни „казва“ кога да спим и да се храним, а също така поддържа и синхрона между органите.
Тези смущения са били винаги свързвани с нарушения на настроението, като депресия или биполярно разстройство. Не беше съвсем ясно обаче, дали болестта води до проблемите с циркадните ритми или обратното. Учени от Калифорнийския университет в Сан Диего провеждат лабораторно проучване и установяват, че последното е вярно. Биологичният часовник отдавна се свързва с психичното здраве.
Сезонното афективно разстройство например, е форма на депресията, която следва цикъла на сезоните. Допълнителното изследване на биологичния часовник и влиянието му върху функциите на организма, един ден може да доведе до нов начин за лечение на депресията.
- Кой орган в човешкото тяло е биологичният ни часовник?
- Епифизата е „часовникът“ на нашия организъм. Тя е малка жлеза в мозъка, която синтезира най-важния хормон за биологичния ни часовник – мелатонин. Синтезът му започва към 22 часа вечерта и завършва към 6 часа сутринта. За да се произведе достатъчно количество мелатонин, е необходим друг хормон – серотонин.
Епифизата изпълнява основна роля в контрола на денонощния ритъм на организма. По този начин тя изпълнява своеобразната функция на биологичен часовник. Най-общо казано, през деня организмът се настройва за бодърстване, докато през нощта – за почивка и сън. Светлината оказва основно въздействие върху епифизната функция по нервен път. Има ли светлина, синтезът на мелатонин спира.
Пикът на мелатониновото ниво е към двадесет и втората ни година. След това синтезираните от епифизата нива спадат по естествен път. Важно е читателите ви да знаят, че и много заболявания и медикаменти понижават мелатониновите нива. Ще спомена само бетаблокерите и стреса. Смяната на часовото време, което преживяхме сега за пореден път, също разстройва мелатониновия синтез.
Милена ВАСИЛЕВА
