Зимата отстъпва на топлото време и все по-често ще тръгваме към планината. Сухият въздух, липсата на кислород и интензивната слънчева светлина обаче причиняват много специфични проблеми с очите, когато пребиваваме на висока надморска височина. Какви могат да бъдат негативните ефекти, какво трябва да се направи, за да се предпазят те и има ли бързи елементарни похвати за оказване на първа помощ на пострадал с очен проблем - за всичко това специално за читателите на вестник “Доктор” разказва офталмологът д-р Йоанна Мишева.
Визитка♦ Д-р Йоана Мишева завършва медицина през 2012 г. и започва специализация по очни болести през 2013-а в УБАЛ “Св. Анна” - София. Специализирала 1 месец обща офталмология в Рим - Ospedale Sant’Andrea Roma. Член на ARVO, ESCRS, Euretina. През 2018 г. успешно полага изпит за диплома пред Европейския борд по офталмология. През 2017 г. придобива специалност по очни болести към Медицинския университет в София. Работи в Медицински център “Фокус”. Участва като първи автор на научен труд на тема: „Употребата на 0.1% Непафенак при макулен едем“ в Зимната среща на Еуретина 2013 - Рим. Съавтор е на публикации в американския журнал IOVS. |
- Д-р Мишева, да започнем от това как се променя зрението ни, когато отиваме в планината?
- С изкачване на по-висока надморска височина количеството “атмосфера”, оказващо натиск върху даден обект, намалява, следователно и атмосферното налягане намалява. Тялото ни се оказва изключително чувствително към атмосферното налягане, което определя парциалното налягане на кислорода в средата, от което пък зависи преносът на кислород от белия дроб към кръвта. Т.е. с изкачване на по-висока надморска височина намалява атмосферното налягане, а като следствие от това - парциалното налягане на кислорода и преносът на кислород от белите дробове към кръвта се затруднява. Така тялото е принудено да функционира в условия на хипоксия.
- Основните препоръки са, когато сме в планината, слънчево е и има сняг, задължително да носим тъмни очила. Защо?
- Това е друг фактор на средата, който се влияе от надморската височина - ултравиолетовата радиация. При преминаването си през атмосферата голяма част от УВ-лъчите се поглъщат от съдържащите се в нея озон, водни изпарения, кислород и въглероден диоксид. Не е изненада, че с всеки 1000 метра, които изкачваме над морското равнище, УВ радиацията се усилва с 10-12%. Също така е известно, че различните повърхности отразяват в различна степен УВ-лъчите - за снега този процент е около 80
Каква е ситуацияна - при пребиваване на висока надморска височина очите ни са изложени на повишено количество УВ-лъчение при понижено количествоо на кислород. Интересно е, че различните структури на окото реаргират по различен начин на тези условия, като в повечето случаи промените са обратими и са пропорционални на надморската височина и времето, прекарано там.
- Все по-често се говори за т.нар. снежна слепота. Какво представлява?
- Зад гръмкото име “снежна слепота” стоят пораженията от страна на УВ-лъчите върху повърхностите на окото, като значение имат още ниските температури и сухият въздух. Може би най-често страдат частите, които първи се срещат със суровите условия на високата планина - роговицата и конюнктивата. Но колкото и страшно да звучи, това състояние е преходно и най-вероятно всеки от нас е изпитвал в определена степен симптомите. Те са: зачервяване на окото (появява след около 3-4 часа) и при засягане и на роговицата — и болка, сълзене, светобоязън. Може да има и чувството, че в окото има нещо, а отварянето на очите да бъде затруднено
Това е т.нар. блефароспазъм. Предвид че роговицата е най-богато инервираната тъкан в човешкото тяло, състоянието е свързано с изключителен дискомфорт, но при млади, здрави индивиди е бързопреходно. Като по-дългосрочна последица от суровите климатични условия в литературата се изброяват развитието на катаракта (макар че по темата няма достатъчно конкретни и категорични данни) и появата на т.нар външно перде (птеригиум) или пингвекула - доброкачествени образувания на конюнкивата, които се развиват бавно и дават възможност за проследяване от лекар и съответно лечение без особени проблеми.
- Може би всеки се е сблъсквал и с чувството на сухота в очите. Защо се появява това състояние?
- Високата надморска височина обикновено върви ръка за ръка с ниска влажност, което е предпоставка за изпаряване на слъзния филм от очите и промяна в осмоларитета на сълзите, което дестабилизира слъзния филм и се проявява като синдром на сухото око. Oт своя страна ниското налягане на кислорода при пребиваване на високо води до едем на роговицата в резултат на компрометирана функция на слоя клетки, отговорен да изпомпва излишната течност от нея - т.нар. ендотел.
Резултатите от различни проучвания показват, че този оток се наблюдава при всички хора, пропорционален е на надморската височина и прекараното време на нея и по правило е обратим със завръщането на ниската височина. При здрави хора този процес не се отразява на зрението, тъй като не е свързан с промяна в нейната прозрачност, нито в пречупващата й сила. Има състояния обаче, при които това задебеляване на роговицата не е равномерно и кривините й се променят.
- Най-високата точка на света е връх Еверест. Във филма, посветен на една от експедициите, един от героите започна да вижда размазано заради височината. Какво се е случило с очите му?
- Този участник в експедицията от един момент нататък започна да вижда размазано до такава степен, че вече не беше в състояние да се придвижва самостоятелно. Всъщност въпросният д-р Уедърс се е подложил на специфична процедура за премахване на диоптрите от миналото, наречена радиална кератотомия. При нея върху роговицата, която представлява значителна част от диоптричния апарат на окото, се правят от 4 до 8 разреза с диамантено ножче, като централната зона от 3-4 мм се оставя интактна.
Така се намалява пречупващата й сила и се неутрализира на късогледството. След такава процедура при изкачване на високо се наблюдава хиперметропичен шифт (т.е. окото става далекогледо) поради неравномерно задебеляване на роговицата. При хора над 40-50-годишна възраст, които не са в състояние да компенсират този новопоявил се диоптър, зрителната острота може да падне дори под 30-40% за далеч а за близо - да бъде невъзможно да видят дори часовника или gps-a си.
Точно това е станало и с героя от филма Еверест - въпреки че на морското равнище е виждал прекрасно без очила, под влияние на ниското парциално налягане на кислорода очите му са станали далекогледи, а възрастта му го е направила неспособен да компенсира тези диоптри. В интерес на истината, правени са проучвания дали надморската височина предизвиква промени и при пациенти, които са претърпели PRK i LASIK (лазерни корекции), като резултатите при тях са значително по-добри и дори и да се наблюдава някаква промяна в диоптъра при изкачване, тя е в малка степен и няма документирани инциденти.
- Какво препоръчване в такива случаи?
- Ако сме се подложили на радиални кератотомии, един от съветите е при изкачване на високо да носим няколко чифта (плюсови) очила с нарастващ диоптър - например +1, +2, +3 и т.н. Ако плануваме изкачване на някой връх над 4000 м, е желателно да проверим състоянието на този слой от ендотелни клетки, за който стана дума в началото, отговорен за поддържането на роговицата прозрачна, защото има фамилни състояния, при които човек може и да не подозира, че има проблем с тях, докато те не декомпенсират. За целта има специални ендотелни микроскопи, с които за няколко минути абсолютно безболезнено и без да се докосва окото това се изследва.
Д-р Йоана Мишева
- А какво се случва с ретината ни, когато вървим все по-нагоре към върха?
- Следващите структури, които се влияят от условията при изкачване на високо, са ретината, хранещите я съдове и зрителният нерв. Кръвоносните съдове в ретината се разширяват и нагъват, но тъй като това се наблюдава при близо 100% от височинните катерачи, се смята за нормален адаптационен механизъм. Също при голям процент от изкачилите се на високо се наблюдават интраретинни хеморагии - миниатюрни кръвоизливчета вследствие на повишената чупливост на капилярите в тези условия. Те обаче не водят до намалено зрение, ако не засегнат частите от ретината, с които виждаме детайли и цветове (макулата), визуализират се от офталмолог при специализиран преглед и по-скоро служат като белег за прекарано време на високо.
На високо също така се наблюдава и оток на зрителния нерв който сам по себе си не дава отражение на зрението, а лекарите все още не са единодушни дали корелира с развитието на височинна болест и в каква степен може да послужи като признак, че такава ще се развие. Комбинацията от споменатите микрокръвоизливи, отока на зрителния нерв и т.нар. ексудати в ретината се нарича “височинна ретинопатия”.
- Ако носим контактни лещи, какво трябва да предвидим при поход в планината?
- Контактните лещи от десетилетия дават удобство и спестяват неловките ситуации на планинарите, но е важно да се знае, че т.нар. твърди контактни лещи не се считат за удачен избор за тези дейности. Конвенционалните меки контактни лещи се препоръчват за планинските активности, но при условие че се спазват необходимите хигиенни мерки и при особено внимание за поява на признаци на раздразнение на окото, което може да е проява на бактериална инфекция на роговицата. Поява на болка в око, което е с контактна леща, се приема за признак на налична язва на роговицата. Незабавно се свалят контакните лещи, започва се терапия с антибиотични капки и се организира преглед от специалист.
- Как да се предпазим от всичко това?
- И тук е в сила максимата, че няма по-добро лечение от превенцията. В планината очите ни се нуждаят от предпазване - от UV лъченията, от отблясъците, от вятъра, от сухия въздух, включително когато е облачно или мъгливо. Излишно е да изтъкваме ползите от носене на тъмни очила и шапки с козирка или периферия. Но е важно да обърнем внимание как ни прилягат тези очила - трябва да покриват очите добре острани и отдолу, за да се елиминира попадане на отразени лъчи, да не дават изкривявания на образите и да запазват, а още по-добре и да засилват контраста на наблюдаваните обекти
Индустрията се е погрижила да задоволи всеки наш каприз, така че можете да се възползвате от това изобилие и да се сдобиете с очила с различни категории UV- защита или да намерите подходящите за вас очила с фотосоларни стъкла, т.е. такива, които потъмняват с увеличаването на осветеността в средата. Особено при практикуване на рискови спортове носете предпазни очила, които имат необходимите качества при травма да защитят очите ви.
- Как да процедираме, ако пострадаме? Какви умения са ни нужни за оказване на първа помощ в планината?
- Най-честите и относително безобидни при правилно поведение състояния, които изискват долекарска намеса, са т.нар. напрашаване на окото и фотокератитът, който ще ви сполети в слънчеви снежни дни без слънчеви очила. Когато нещо попадне в окото, бързо ще се проявят субективни оплаквания от дразнене, дискомфорт, ще се наблюдава зачервяване на окото и сълзене. В някои случаи, когато роговицата е “надраскана” от нещо, попаднало в окото, може незасегнатото око да започне да сълзи. Като начало трябва да НЕ търкаме окото, колкото и силно да е желанието за това
След това на помощ идват малките флакончета със стерилен физиологичен разтвор от аптечката. Те са доста удобни за промивка на окото, като тя се прави при широко отворени очи и по възможност - с промиване и под клепачите при поглед в противоположната посока. Т.е. когато промиваме под долния клепач, пострадалият гледа нагоре и обратно. Желателно е да капнем в окото изкуствени сълзи, а още по-добре и овлажняващ гел. Особено удобни за аптечката са монодозите. Това обикновено е достатъчно, за да се постигне успокояване на окото и на пострадалия.
- Какво задължително трябва да носим със себе си или да имаме в колата в аптечката, когато отиваме в планината?
- Ето един класически сценарий, може би не толкова често срещан сред по-прилежните планинари: Страхотен слънчев ден в планината, нищо че сме си забравили тъмните очила в колата. Стигнали сме крайната точка за деня, приготвяме се да си лягаме със сетни сили, когато очите ни започват да сълзят, да болят, клепачите все едно не могат да се отворят. Това е картината на въпросния фотокератит, който реално представлява засягане на повърхността на роговицата от UV-лъчите.
Състоянието е бързопреходно и ако не настъпно вторично инфектиране, не крие особени опасности. За такива състояния в аптечката си е желателно да имате очен - подчертавам очен, а не просто някакъв мехлем тъй като кожните мехлеми са със съвсем различни концентрации на веществата и с различни помощни вещества и сами по себе си могат да раздразнят и увредят окото, като ключовото тук е той да не съдържа стероид, тъй като стероидите забавят епителизирането - заздравяването на роговицата. Ако случайно в аптечката имате стерилни очни компреси, това е прекрасна възможност да ги използвате.
Поставят се след мехлема при затворен клепач, като за да останат стерилни, се пипат само от едната страна. Идеята им е да държат окото отдолу затворено, защото движението на крепача пречи чисто механично на реепителизацията, като не позволява на клетките, които запълват появилите се епителни дефекти, да се задържат на новото си място. В случай на травма на окото, при която нещата изглеждат драматично с изразено кръвонасядане, оток, наличие на чуждо тяло или видима рана, няма какво да се направи с подръчните материали от аптечката. Ако това се случи, трябва по най-бързия начин да се потърси помощ от специалист.
Марияна МАРИНОВА
