Д-р Зоран Станков е инвазивен кардиолог и ангиолог. Стартът на кариерата му на кардиолог е в “Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда”, където успява да натрупа ценен опит. Привлечен е от проф. Иво Петров в “Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център”, където д-р Станков извършва редки и особено трудни инвазивни процедури.
В последните месеци д-р Зоран Станков спаси от ампутация пръстите на трима пациенти с тробоза на кръвоносните съдове при нетипична анатомия на дъгата. Ето какво сподели по този повод специалистът за читателите на в. “Доктор”.
- Д-р Станков, какъв точно е проблемът на пациентите, на които спасихте пръстите от ампутация?
- Проблемът е запушване от тромб на едната от двете артерии, които захранват с кръв ръката и дланта. Това няма да е проблем в над 90% от случаите, защото функцията ще поеме една от двете арки на палмарна дъга.
При някои хора обаче такава дъга липсва - това е вродена анатомична особеност. И тримата пациенти, на които се наложи да направя интервенции, бяха точно с такава особеност и запушване на основната артерия, която захранва пръстите.
При тези хора липсва дълбоката палмарна дъга, а артериите, които захранват пръстите, не комуникират една с друга. Същевременно, е запушена едната артерия и дисталните й клончета на ниво пръсти на ръката. В тези случаи хирургично нищо не може да се направи.
При двама от пациентите беше опитано също медикаментозно лечение, но без особен ефект. При момичето - млада родилка - се беше наложило да ампутират няколко от фалангите на пръстите и дори предстоеше ампутация на всички фаланги, ако моята намеса не бе дала ефект. За щастие, ендоваскуларните методи, които използвах, решиха проблемите на тези пациенти.
Лекарства против хипертония спират стареенето
- Какви ендоваскуларни методи приложихте?
- Те включват тромбаспирация (изсмукване на тромбите, запушили артерията,) плюс техники и устройства от инвазивната кардиология.
В случая става въпрос за много малки съдове на пръстите. Затова приложих техники и материали, които обикновено ползваме за съдовете на сърцето. Това са балони с диаметър 1,25 мм и водачи за отпушване на коронарните артерии. На практика, знанията ми от инвазивната кардиология приложих в лечението на тези малки съдове на ръцете.
- Как ви дойде идеята да приложите тези техники от инвазивната кардиология? Правени ли са такива неща преди?
- Рядко се правят, защото при такива пациенти това е последен отчаян опит да се спасят пръстите им. Такива интервенции се извършват обикновено на артериите на долен крайник. Натрупали сме опит именно в отпушването на артериите на краката.
При исхемия винаги отваряме дъгата и една от трите артерии. Този опит впоследствие приложих и в отпушването на артерията на ръката. Но докато за интервенциите в артериите на краката има специални водачи и балони, за малките артерии на ръката се наложи да използвам водачи и балони, които обикновено ползвам за коронарните интервенции.
Трябва да се познава широка гама от устройства и консумативи от инвазивната кардиология (за коронарни интервенции), за да може да си позволи лекар да извършва такива интервенции на дланта. Те се правят от ендоваскуларни специалисти.
Създадена е световна организация на ендоваскуларните специалисти, в която членуваме от 2011 г. почти целия екип на “Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център”. В Международното дружество на ендоваскуларните специалисти са включени всички специалности, които оказват лечение на сърдечносъдовата система.
- Как стигнаха до вас тримата пациенти, на които отпушихте артериите?
- Първият пациент беше насочен от един от най-добрите специалисти по хирургия на ръка и реконструктивна хирургия - проф. д-р Маргарита Кътева.
Искаше да разбере дали има оросяване на пръстите и дали ние може да направим нещо, преди тя да извърши пластика на един от чуканите на пръст на ръката.
Слава Богу, след нашата интервенция не се наложи нито пластика на чукана, нито реимплантиране. Като видя резултата при първия пациент, проф. Кътева ни насочи втори пациент веднага, след като той дойде при нея за консултация.
- Какъв е характерът на запушването на съдовете в тези три случая?
- При родилката беше ятрогенно увреждане - инцидент по време на раждането довежда до запушване на улнарната артерия, която при тази жена е водеща.
Установява се, че има частична исхемия на пръстите. При момчето травмата е настъпила вследствие на физическа работа и компресия на артерията. Дълго време ръката е била притисната в една и съща позиция от неща, които пациентът е носил, и затова е тромбозирала.
Тромбите бяха слезли надолу до артериите, които захранват фалангите на пръстите. Затова при момчето се наложи да отварям микросъдове на фалангите
Помощ от природата при хипертония
А третият пациент дойде след коронарна интервенция. Над 90% от коронарните интервенции в България се правят през радиалната артерия.
Случва се да се запуши радиалната артерия след многократни коронарни интервенции. Но при хора, на които палмарната дъга е нормална, това запушване не представлява проблем.
Запушването няма никаква клинична изява. Докато при хора с аномална палмарна дъга, вече има клинична изява на запушена радиална или улнарна артерия.
Изявата е артериална исхемия на пръсти или на цялата палмарна дъга, според различната аномалия. Все още няма ясна класификация на анатомичните различия в палмарната дъга, въпреки че се правят такива опити още от 1962 г. Защото аномалиите в палмарната дъга са много.
- Вие извършвате и така наречената ренална денервация. Какво представлява тя и при какви пациенти се прилага?
- Това е ендоваскуларен метод, който се прилага при пациенти с резистентна хипертония. При тях не може да се постигне контрол на артериалното налягане дори при употребата на повече от четири вида хипертензивни медикаменти.
Само чрез ренална денервация може да се намали броят на приеманите медикаменти, а при пациенти с тежка бъбречна резистентна хипертония се прекратява изобщо приемът на хипертензивни медикаменти. Реналната денервация прекратява инервацията на бъбрека и по този начин изключва бъбречното участие в артериалната хипертония.
При този метод използваме катетри с радиофреквентни вълни, които прекратяват инервацията на реналния нерв. При това, изобщо не се уврежда бъбрекът, защото денервацията се прави в началото на бъбречната артерия и в големите клонове. Не се уврежда нито проходимостта на артерията, нито се унищожава нервът.
Мара КАЛЧЕВА
