На 29 май в Аулата на Националния център по заразни и паразитни болести се състоя юбилейно честване по случай 50-годишнината от елиминирането на маларията в България. Организатори на събитието бяха Министерството на здравеопазването, Националният център по заразни и паразитни болести и Българската асоциация на медицинските паразитолози. Бяха изнесени редица доклади, в т.ч. и от проф. Росица Курдова – „Глобалната маларийна ситуация – съвременна стратегия за епидемиологичен надзор и контрол”; от доц. Димитър Вучев – „Хроника на победата над маларията по българските земи”; от доц. Искра Райнова – „Маларията в България след нейната елиминация” и др.По този повод ви предлагаме интервю с националния консултант по медицинска паразитология доц. Искра Райнова от Националния център по заразни и паразитни болести.
- Доц. Райнова, каква е ситуацията с маларията в България след нейната елиминация? Вземам като повод темата на вашата лекция на форума.
- Няма местно разпространение на малария в нашата страна. Всички случаи, които се регистрират при нас, са вносни. Заразените са пипнали болестта в чужбина, най-вече в страните от Африка, Азия или Латинска Америка.
- Колко случаи на такава „вносна” малария се регистрират годишно у нас?
- На този етап повечето случаи, които регистрираме, са на тропическа малария. Тези заразени идват основно от Африка, там е най-разпространена тропическата малария. А тя на практика протича много тежко, тя е смъртоносно заболяване. Ако става въпрос за статистика, от 10-те случая, които сме имали миналата година, 7 са с тропическа малария и 2-3 с т.нар. тридневна малария. От нея се заразяват хора, идващи от Азия.
Може ли да се каже, че нашите комари не са опасни?
- Нашите комари просто не са заразени и в този смисъл не са опасни. Но са възприемчиви към такава инвазия. Затова при „отпускане на пружината”, както се изрази проф. Курдова, при неглижиране мерките за надзора на това заболяване, като нищо може да се получи местно разпространение. Както казах, комарите са възприемчиви, особено към тези щамове маларийни паразити, които са в Азия. Нашите комари са генетично устроени така, че са по-възприемчиви към щамовете, които идват от Азия.
- Доц. Райнова, със сигурност лекторите на това събитие са изнесли интересна информация? Кое направи най-силно впечатление?
- Всички доклади бяха интересни и полезни. Особено силно впечатление направи лекцията на доц. Вучев, в която той поднесе историята на борбата с маларията през годините. Много хора са забравили този период, било е началото на 20-и век все пак. Впоследствие са положени доста усилия и от държавата, и от медицинските специалисти. Това не бива да го забравяме.
- А сега, на този етап, съществува ли риск за България?
- Да, може да се каже, че България в момента е изложена на риск заради големия наплив на бежанци. За щастие
досега сме имали само два случая
на малария сред тях. В това отношение трябва много да се внимава, да се изследват всички бежанци, които влизат в страната и идват от тези опасни региони, от т.нар. ендемични страни. Такива са Пакистан, Афганистан, Иран, Индия също. По принцип заразените, които идват от Азия, внасят не толкова тежка малария. Обаче, както споменах и по-горе, нашите комари са възприемчиви именно към този вид плазмодий. Между другото, в съседна Гърция през 2010-2012 г. избухна взрив на местна малария именно от емигранти от Азия. Затова е много важно да поддържаме мерките за контрол на това заболяване. Съществуват съответните наредби за контрол, определени от Министерството на здравеопазването. Има наредба за реда и регистрацията и съобщаването на заразни болести. Има друга наредба за диагностика, профилактика и контрол на внасяните паразитози.
- А каква е ситуацията в световен мащаб? Ясно е, че в определени региони маларията е много по-често срещана.
- През 2013 година броят на маларийните случаи в света е 198 милиона, а почти 600 хиляди от тях са завършили фатално. Цели 90 на сто от тях са в Африка като, за съжаление, 78 на сто са сред деца на възраст под 5 годинки.
- Защо съществува такъв висок риск от заразяване, ако посетим страна с разпространение на това заболяване?
- Още от 1965 г. у нас няма местно разпространение. Това означава, че комарите са свободни от паразити, хората също. По тази причина нямаме имунитет и отивайки в Африка, без нужните профилактични мерки по време на престоя, като нищо човек може да се зарази.
- Значи, от една страна, е хубаво, че нямаме местна малария, но от друга страна, е лошо, че нямаме имунитет?
- Така е, да. Затова трябва да се пазим. Това е много важно и е добре да го повтаряме. Има си начини и методи за профилактика, когато човек посещава такива опасни места. Добре известни са: дали ще се пръска човек с репеленти, дали ще си слага балдахини на леглото, все ще е
от полза като предпазна мярка
Освен това препоръчваме на заминаващите в чужбина да си носят химиопрофилактика задължително, защото за малария няма ваксина. Работи се по нея, но все още няма одобрена такава.
Искам да кажа на хората, които възнамеряват да посещават рискови региони с разпространена малария, да проверяват в сайта на нашия Център данните за това в кои страни каква малария има и каква профилактика е нужна.
- Доц. Райнова, да ви попитам лесно ли се диагностицира маларията?
- Диагностиката не е трудна, тъй като маларийните паразити поразяват еритроцитите и с една капка кръв от пръста може да се диагностицира. Вече има и други методи - бързи тестове, които откриват антиген, без да се търси самият паразит в капката кръв. Има също така и генетични методи за диагностика. Но най-разпространена все още в нашата страна е т.нар. морфо-диагностиката на кръвни препарати – дебела кръвна карта и кръвна натривка.
- А има ли някакви първоначални признаци маларията?
- Признаците на заболяването в началото са грипоподобни, но впоследствие започват да се проявяват характерните за маларията пристъпи на висока температура, втрисане, изпотяване. При тридневната малария тези пристъпи се появяват на всеки трети ден, когато маларийните паразити излизат от еритроцита – тогава се повишава температурата и болният получават пристъп. Но при тропическата малария тези прояви са постоянни, особено високата температура. Затова при нея така бързо се засягат централната нервна система и други органи.
- И все пак се лекува, предполагам?
- Лекува се, да. Стига да се мисли за това заболяване. В смисъл, да се знае, че човекът идва например от Гана, или от Нигерия, или от Сиера Леоне, и е възможно там да се е заразил. Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-рано започва лечението. По принцип при тридневната малария не се е променило лечението, заразените с тази форма на болестта са чувствителни на средствата, които се използват. За съжаление, много по-трудно е с тропическата малария. Тя, както споменах, протича тежко и води до летален изход. А лекарствените средства, които са използвани преди, вече не действат, тъй като този вид плазмодий много бързо си създава резистентност към тези препарати. Има, разбира се, различни видове нови препарати, към които организмът не е чувствителен, например т.нар. артимизинови препарати.
- В България как се провежда лечението, макар че, за щастие, случаите са редки?
- Аз не знам как ще прозвучи това, но в нашата страна няма регистрирани препарати за тропическа малария. Може би защото наистина годишно се сблъскваме само с 8-10 случая. Хората трябва да си ги купуват от чужбина. Болниците имат по една наредба, която позволява да се купуват такива неразрешени за страната препарати, но това не решава този наистина реален проблем. Затова непрекъснато алармираме колко важна е профилактиката.
Едно интервю на Яна БОЯДЖИЕВА
