Доц. д-р Йордан Панов е ръководител на сектор “Неврохирургия” към Клиниката по неврохирургия в Плевен. Завършва висшето си медицинско образование в Плевен през 1984 г. Има придобита специалност по неврохирургия в МА-София през 1990 г., задълбочена специализация по неврохирургия в Медицинския университет в град Тур, Франция, през 2002 г. Провел е стаж в Института по невротрансплантология в град Анже - Франция. Има завършени и неврохирургични курсове в Париж, в Брест, в Нант, в Анже, в Рен, Поатие и Tур - Франция. Дисковата херния е заболяване, което мъчи много българи и голяма част от тях страдат години наред, преди да се решат да потърсят помощ. Защо по отношение на дисковата херния сме подвластни на толкова заблуди и страхове? Защо сме съгласни да търпим болката, вместо да търсим лечение? Това са въпросите, по които днес разговаряме с доц. д-р Йордан Панов.
- Доц. Панов, дисковата херния е болест, отдавна позната на медицината. Защо тогава съществуват толкова заблуди по отношение на нея?
- Дисковата херния е най-честата причина за болките в кръста. При нас инерцията, създадена от предни десетилетия, е много мощна. На други места (говоря не само за Западна Европа, но и за целия свят) отдавна нещата са уточнени категорично на медицинско ниво. Знае се, че най-честата болка в кръста се дължи точно на изместване, на избутване на диска и притискане на нервите, които излизат на това ниво. У нас инерцията от 50-те години не намалява скоростта си и днес - все още се пише и се говори за ишиас, за възпаление на нерва, което се случва изключително рядко при това заболяване. А истинската причина за болката, може би в 98% от случаите, се дължи на чисто механичното притискане. Тази инерция е характерна не само за населението, но и трябва да го призная, за част от колегите. Те продължават да обясняват болката при дисковата херния с възпаление, което преминава. И това разбиране се шири като становище. А трябва да е точно обратното - лекарите трябва да говорят кристално изчистено и коректно да обясняват на пациентите си както за причината, така и за начините за лечение на дисковата херния. При нас за съжаление нещата остават само на книга. В една чисто научна дискусия, сякаш няма разногласия между колегите, а на практика се получава съвсем друго. Редно е да кажа, че в част от случаите заблудите относно дисковата херния се поддържат и стимулират поради чиста недобросъвестност, поради нечист стремеж пациентът да бъде задържан максимално в някаква сфера на вечното лечение. Тоест болният да е застопорен на определено място, където така или иначе ще продължава да бъде вечен пациент. А това трябва да се промени и когато има показания за определен вид лечение, то трябва да се спазва строго. А за тези, които не спазват правилата - да има санкции. Ето вчера оперирахме болен, който от 10 дни е бил с парализиран крак. А е трябвало да бъде опериран спешно, веднага, след като е получил парализата. Страшното е, че този болен не може да стигне до доктор.
- Причината не е ли финансова?
- Не! Става дума за операция, която трае не повече от един час и за нея не са необходими някакви скъпоструващи консумативи. Просто болният няма диагноза!
- Проблемът тръгва първо от диагностиката ли?
- Да, проблемът тръгва от липсата на ясно становище за заболяването и начина му на лечение. А от друга страна, болните в такова състояние продължават да опитват да ходят на “правячи”, след като са чули, че може евентуално да им помогнат - нали на съседа са помогнали. Разбира се, има и някои лекари, и народни лечители, които се занимават с
нетрадиционни начини на лечение
и могат много точно да преценят дали са в състояние да помогнат и кога не трябва да пипат. Но те не са толкова много. А останалите действат на принципа: “Както баба си знае, така си и бае”. Каквото си знае човекът, да си го направи - един, два, шест месеца, пък после болният да се оправя както може. Казвам това със съжаление и с болка. А истината е съвсем проста - при дискова херния полухрущялът излиза от мястото си, грубо казано, в един малък канал, в ограничено пространство и се притиска. А при притискане трябва да се оперира.
- Казвате, че неправилно се интерпретира кое е дискова херния и кое - не. Какво имате предвид?
- Да, това е много често срещан проблем. Пациентите казват: аз имам две, три дискови хернии и всички са излекувани само в санаториуми. А те най-вероятно са имали просто “избутвания” или протрузии, които са четири степени, но не и дискови хернии. Това е напълно погрешно разбиране. Характерно е най-вече за една част от недобросъвестните пациенти, които искат да получат на всяка цена определена група инвалидност, за да получат пенсия. Всички знаем, че такива хора съществуват. Затова и много често болните си казват: ето той е имал дискова херния, но се е излекувал без операция - било то с ходене по санаториуми, било с обикаляне по разни “оправячи” или чакракчии, или с космодиск... А истинската дискова херния е нещо съвсем различно и за лечението й има разписани строги показания, които не са измислени сега. И ако се докаже, че болният има това заболяване, той с усмивка трябва да се подложи на лечение и със стремеж да се лекува адекватно, за да може да води след това пълноценен живот.
- Казвате, че трябва да се отстрани целият диск. А какво ще остане на празното място?
- Този аспект е изчистен медицински от всички страни. Наблюдения за ефекта от лечението се провеждат десетки години върху болни, които са претърпели операция. Когато тази операция се направи атравматично, когато внимателно се отстрани дискът, който така или иначе е разкъсан, разнищен, излязъл е от мястото си, се постигат отлични резултати. Затова е важно да бъде изцяло и много добре изчистен, за да не излязат нови фрагмети. По същия начин може да попитаме какво става, ако болният не се оперира, а дискът остане там? На практика той не остава на мястото си, дори и да не го премахнем оперативно, защото, както вече казах, той се разнищва, разкъсва се, обезводнява се. Част от него се вкалцява, дори се вкостява и така предизвиква допълнително притискане. А когато се премахне оперативно, особено в поясната област, след това
прешлените лягат един върху друг
и се създава относителна стабилност, като заедно с това подвижността не се нарушава в някаква тежка степен. Така че, това, което се предлага напоследък, да се постави на мястото на диска изкуствен имплант, не считам за обосновано, тъй като резултатите и без този имплант са отлични. А с възрастта този диск така или иначе се променя и вече в по-късна възраст на практика го няма при част от болните. С напредването на възрастта организмът сам променя нещата.
- Т.е. отстранявайки целия диск, вие предотвратявате появата на рецидиви. Оперирали сте 200 пациенти с дискова херния и само при един от тях се е получил рецидив, така ли е?
- Точно така е и смятам, че това е логично. Ако отстраним увредения диск, няма откъде да тръгне да излиза друг фрагмент. Разбира се, възможно е да се получи на друго ниво в гръбначния стълб някакво заболяване, да се разместят ставичките... Точно поради тази причина преценката при всеки пациент е индивидуална. А неправилната преценка или непълното отстраняване на диска дава храна на ширещото се становище, че тези операции при над 50% от хората не са успешни, че човек отива втори, трети път да го оперират, но проблемите продължават...
- Защо се получава това?
- При част от пациентите наистина
проблемът е в появата на рецидиви,
но те в никакъв случай не достигат 50%, а варират от 2-3 до 10%. Т.е., постига се над 90% успеваемост.
- Казвате, че добрите ендоскопски резултати са едва в 60-70% от случаите, поради различното положение и миграция на дисковата херния, както и съпътстващо стеснение на каналчето, през което минава нервът. Какво имате предвид?
- Статистическите данни, които съм посочил, дават представа при колко процента от случаите се постига успех в лечението чрез т.нар. безкръвни или ендоскопски методи на лечение. Лесно може да се види от статистиката, че резултатите при тях са много по-слаби и незадоволителни, в сравнение с тези при отворената хирургия. А всъщност и разликата в разреза между тях е от порядъка на половин-един сантиметър.
- Този факт не ни е известен като пациенти. Дори напротив, оставаме с впечатление, че разрезът при отворените операции е много по-голям в сравнение с ендоскопските!
- Разликата наистина е минимална, като имате предвид, че травматичността и при двата метода е еднаква. Но при ендоскопския достъп, понеже е през една твърда, ригидна тръбичка, през която се вкарват инструментите, възможността да се работи е много ограничена. Не може да се проникне например под коренчето, не може да се отиде надолу и нагоре, и да се огледа спокойно за наличието на фрагменти. Възможността за ревизия на пространството е много по-голяма при отворената операция. В кървенето също няма разлика между двете оперативни техники.
- Да поговорим и за другата заблуда, която посочвате по отношение на дисковите хернии - до каква степен баните и физиотерапията с минерални води може да повлияе върху дисковата херния и да помогне?
- Имате ли дискова херния, която е за операция, не помагат. Нямат отношение към дисковата херния, тъй като не могат да я върнат обратно на мястото й, нито да я изпарят. Ако имате наболявания, ставни болки, баните могат да помогнат. Дори самият факт, че болният почива, а не ходи на работа, може значително да подобри състоянието му. Това вече е лечение. Но когато говорим за истинската дискова херния, нещата са съвсем различни. При наличието на упорита болка, с притискане на нерва, с “изсъхване” на мускулатурата, грубо казано, която съответства на нерва, тогава изобщо не трябва да се чака.
Страниците подготви Милена ВАСИЛЕВА
