Азотният оксид, известен като райски газ, става все по-популярен като парти наркотик сред младите хора. Между 10 и 20 процента от юношите в страните от Европейския съюз са вдишвали райски газ поне веднъж до 15-ата си година. Някои го правят само няколко пъти годишно, и то в малки количества, но при други това е редовна практика. До къде води всичко това и какво се случва с младия организъм при употребата на райски газ - отговорите от токсиколога доц. д-р Людмила Нейкова.
Визитка♦ Доц. д-р Людмила Нейкова-Василева е началник Катедра „Токсикология“ във ВМА, където е преминала цялата й кариера. Професионалните й интереси са в областта на алкохолната злоупотреба и зависимост, превенцията и профилактиката на рисковете, свързани с употребата на легални и нелегални психоактивни вещества. |
- Доц.Нейкова, говорихме за преките здравословни проблеми, до които води приемането на райския газ. Какво още да очаква зависимият?
- Освен непосредствените, преките ефекти, има и късни последствия. Както вече казах, ранните ефекти, освен въздействието върху централната термосистема, пречат и на координацията. Може да настъпи рязко понижаване на кръвното налягане, което да доведе до недостатъчна преценка за разстояние, недостатъчно усещане за цветове, недостатъчно и добро отреагиране на обективната действителност. Докато късните ефекти настъпват с последствие. Пак никой не може да се закълне, дали ще са необходими няколко месеца или много по-дълъг период от време, но тогава настъпват увреждания в нервната система и в кръвотворението
Райският газ изяжда, метафорично казано, витамин B12, който съдържа в собствената си молекула елемента кобалт. Отделяйки кобалта от B12, този витамин се деактивира. А витамин B12 е необходим за усвояването на желязото в нашия организъм и е храна за нервната система. Когато се засегне централната нервна система, тогава настъпват и ментални, когнитивни отклонения.
При засягане на периферната нервна система настъпват т.нар. мравучкания, може да се стигне и до невъзможност за придвижване. Моториката е запазена, но човек не усеща крайниците си и не може да се движи. Това се дължи на увреждане на миелиновата обвивка на нервите. Имали сме такива случаи след по-продължителна употреба. Един млад мъж за няколко месеца беше стигнал до състояние на инвалидна количка, да не може да се придвижи до тоалетната, и трябваше близките му да се грижат за него.
- Ако спре с приемането на тази отрова, състоянието поправимо ли е?
- Да, може да се набави B12, но зависи какви поражения са настъпили, защото нервната система е тази, която почти не се регенерира. Изграждат се нови пътища, но в какъв аспект? Има необходимост, освен заместването на липсата на този витамин B12 , и от провеждане на така наречената хипербарна оксигенация, което означава подаване, нагнетяване в организма, в клетките, в тъканите, в дълбочина на кислород под налягане. Не е достатъчен само атмосферният. А тези барокамери, които за съжаление Здравната каса не поема, се плащат изцяло от семействата. Необходими са много такива сеанси и излиза доста скъпо. Така че, бих посъветвала родителите да намират време да говорят с децата си, да бъдат техни приятели, а не да забраняват.
Защото когато се забранява на младия човек, той още повече търси.
- Това означава ли, че райският газ има мимолетен ефект на удоволствие и много продължителен пост ефект върху здравето?
- Да, кратките ефекти са в порядъка на две до пет минути. Много често хората взимат един балон, след малко още един, няколко последователно. Тогава продължителността на въздействието се увеличава. И 10, и 15 минути може да бъде, след което отшумява и човек си казва “Нищо не ми се случи”. Утре пак, вдругиден пак, но тогава вече настъпват дългосрочните ефекти в кръвотворенето, в изграждането на имунната система. Тези хора са много по-податливи впоследствие на различни инфекции и те протичат много по-тежко при тях.
Доц. д-р Людмила Нейкова
- Правите ли токсикологични анализи на новите дроги и всъщност проследява ли се дългосрочният им ефект върху здравето?
- Новите дроги, тъй като са нови и никога не се знае какво е изходното вещество, трудно могат да бъдат открити. Те имат много бърз метаболизъм и се разграждат още преди едно лице да стигне до спешно звено. А и не всички спешни звена имат съответната база. Във Военномедицинската академия имаме много добре развита химико-токсикологична лаборатория. В нея могат да се търсят тези вещества, но това трябва да стане в първите един-два часа след употребата на наркотичното вещество, за да може да се разбере какво е то.
Когато се разпадне, то вече дава фрагменти, подобни на другите или съдържащи се в друга дрога, която е позната или която е забранена, но ние не можем да кажем категорично, че това е ново вещество, защото то вече е променено. Така че тук малко удряме на камък. Докато се извика Бърза помощ, докато дойде пациентът, невинаги може да докажем вида на дрогата.
- Вие сте специалист по зависимости. Може ли да се каже, че има чисто химическа и чисто психологическа зависимост?
- Има разлика. Всичките вещества водят до психично въздействие, което се отразява на памет, на интелект, на воля, на емоции. Говорим за наркотичните вещества. Голяма част от тях се свързва с определени структури в мозъка, където са съответните рецептори. Те водят до промяна на биохимичните реакции в нервната система. Другата зависимост е по-скоро обект на поведение. Няма рецептори за хазарта в мозъка, но го има стимулирането, удоволствието, което получаваш, когато ти победиш, спечелиш.
Дали ще е хазарт, дали ще са някакви компютърни игри - младите хора, особено децата, и особено след ковида, започнаха да злоупотребяват с компютри, таблети, телефони, защото родителите трябваше да работят от вкъщи и ги оставяха без надзор. Там нямаме съответния мозъчен субстрат, но пък имаме удоволствието. Така че пак в основата е вторично, косвено въздействие върху тези невромедиатори. Допаминът е отговорен за нашето щастие. А серотонинът е свързан с депресиите ни. Когато имаме достатъчно ниво, нямаме депресии, и се чувстваме удовлетворени във всяко едно отношение.
- А близките на деца с подобни проблеми могат ли да разпознаят симптомите? И ако го намерят в безпомощно състояние, освен да се обадят на 112, какво трябва да направят?
- Един родител, който активно наблюдава детето си, винаги ще забележи промяна в неговото поведение. Като тази промяна може да бъде в това да не се интересува как изглежда лично то, да не се интересува какви оценки има, да промени рязко приятелския си кръг и да се дистанцира от хората, с които преди това активно е общувало. Всеки родител трябва да наблюдава и да търси причината. Дали е междуличностен конфликт или пък нещо друго, което детето вече приема като доминант и му е по-интересно. Различните вещества могат да доведат до интоксикации, и когато такова дете е в безпомощно състояние, необходимо е да се извика спешно екип на бърза медицинска помощ.
Родителят трябва да наблюдава детето, защото когато има употреба на депресанти, на опиоиди, фентанил, за който говорихме, трябва да следи за дишането. И когато има помрачаване на съзнанието, т.е. не може да се влезе в нормална вербална комуникация с детето или с по-възрастен човек, трябва да се действа, да бъде обърнат на една страна, да бъде главата по-ниско поставена при възможност.
Това се прави, защото, когато лежи човек по гръб и настъпи обратната перисталтика и започне да повръща, храна и стомашно съдържимо попада в дихателната система и предизвиква много усложнения и проблеми. Докато се чака лекарят, да се наблюдава, защото ако почне да цианозира, да посинява кожата, устните, пръстите, носът, ушните миди на едно такова дете или възрастен, да има и хъркащо дишане, т.е. човекът си е глътнал езика, както се изразяваме лаически - необходима е незабавна намеса.
- А ако човек вече има проблем с наркотиците, какъв е най-ефективният начин за рехабилитация, защото изкушенията дебнат от всякъде?
- Да, изкушенията дебнат от всякъде. Редно е, освен детоксикация, която става в спешните токсикологични звена, след това тези млади хора да продължат много активна работа с колегите психиатри и с психолози, за да се овладее една злоупотреба или зависимост. Много е важна сихотерапевтичната работа, където без допълнителна химия, без медикаменти се преработват нещата, които са те довели до това състояние и твоята собствена позиция, поглед, оценка върху тази употреба и злоупотреба.
Имам доста колеги, които работят в тази насока. Златно правило няма. Съществуват и доста рехалибитационни програми. Колкото по-рано е започнал един човек, толкова по-тежки са измененията в психиката на младите хора и след това възстановяването, лечението са по-трудни. Близките трябва да бъдат готови за появата и на подводни камъни и предизвикателства, които лесно могат да тласнат зависимия обратно. Но това не бива да ги отказва.
Магдалена ГИГОВА
