Състоянието след Ковид-19, известно като дълъг ковид, може да засегне всеки, изложен на вируса SARS-CoV-2, независимо от възрастта или тежестта на първоначалните симптоми. Проявлението им може да продължи и дори да се развият нови 3 месеца след първоначалната инфекция и да продължат поне 2 месеца без друго обяснение. Около 20% от хората, заразени с коронавируса, могат да развият симптоми, диагностицирани като продължителен ковид. Точният брой на хората с това заболяване не е известен, но се приема, че повече от 17 000 000 души в Европейския съюз са го преживели още през първите две години на пандемията. Какви структурни и функционални промени предизвиква този синдром и има ли лечение за тях разказва неврологът доц. д-р Сашка Желязкова.
Визитка♦ Доц. д-р Сашка Желязкова е специалист в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“ и в Катедрата по неврология при Медицинския университет, София. Завършва образованието си в МУ-София през 2001 г., през 2011 г. придобива специалност „Неврология”, а през 2013 г. - професионална квалификация по клинична електроенцефалография с докторска дисертация на тема, свързана с наследствената епилепсия. През 2015 г. започва кариерата си като преподавател на български и англоговорящи студенти в МУ - София. Провежда обучения и курсове в Дания, Италия, Германия, Нидерландия, Испания. Член на Българското дружеството по неврология, Европейската академия по неврология, управителния съвет на Дружеството против епилепсия. Има публикации в български и чужди списания, участва в наши и международни научни проекти. Експерт е в Комисията за лечение на пациенти с епилепсия, множествена склероза и с редки болести към Александровска болница. |
- Доц. Желязкова, изминаха пет години, откакто беше обявена пандемията от коронавирус, но много пациенти с дълъг ковид все още не са се възстановили - и в Европа, и в САЩ. Вие се грижите за пациентите с неврологични усложнения - такава ли е ситуацията и в България?
- За съжаление в момента липсва информация каква е честотата на пациентите с дълъг ковид у нас. Голяма част от тях не търсят помощ от личните си лекари или, ако все пак се обърнат към тях, рядко биват диагностицирани със синдрома. Пациентите обикновено сами се насочват към тесни специалисти в зависимост от преобладаващите оплаквания. По света честотата на постковид синдрома варира от 50 до 85% при неваксинирани, хоспитализирани по повод коронавирусната инфекция пациенти, между 10 и 35% при неваксинирани, при които не се е наложила хоспитализация, и между 8 и 12% при ваксинираните. При интерпретиране на тези данни трябва да се има предвид, че към момента в дефиницията на дългия ковид не се отчита тежестта на симптомите и степента на функционално увреждане, а само тяхната продължителност (4 седмици, 6 седмици, 12 седмици, 3 месеца, 6 месеца и 1 година от острата инфекция).
- Има ли възрастови групи, които са по-засегнати?
- Епидемиологични проучвания показват, че някои демографски групи - жени между 35- и 50-годишна възраст, социално и икономически депривирани (лишени от определени възможности) хора, такива с придружаващи медицински заболявания като захарен диабет тип 2, са с по-висок риск да развият дълъг ковид синдром, с по-тежки симптоми. Към тях се отнасят и пациенти с алергии, анамнеза за поствирусна умора, астма, ХОББ, хронична сърдечна и бъбречна недостатъчност.
- Кои са основните проблеми, включително по отношение диагностиката и лечението на тези пациенти?
- Един от основните проблеми и към момента е липсата на ясна и общоприета дефиниция на синдрома. Това затруднява проследяването и лечението на пациентите, събирането на данни и тяхното интерпретиране при провеждането на научни изследвания в тази област. Засега не съществуват специфични диагностични тестове и това създава несигурност сред клиницистите дали даденото оплакване се дължи на дългия ковид синдром.
Това налага провеждане на допълнителни изследвания за отхвърляне на алтернативно заболяване което би могло да обясни симптоматиката. За оценка на тежестта на симптомите има различни скали, най-често използваната от които е C19-YRS (Ковид -19 Yorkshire Rehabilitation Scale) - оценяваща ключови симптоми на дългия ковид синдром и влиянието им върху ежедневната активност на пациентите и тяхното здраве.
Като цяло грижата за пациенти с дълъг ковид е недостатъчна дори и в държави с добре развито здравеопазване. В много страни, включително и в България, не съществуват специализирани центрове за лечение на пациенти със синдрома, а голяма част от здравните специалисти не познават заболяването и не са обучени как да го диагностицират и проследяват. Като се има предвид, че засяга множество органи и системи, необходим е мултидисциплинарен подход в грижата за пациентите.
- Кои са най-честите неврологични симптоми на постковид синдрома и причините, които го обуславят? Кога могат да се проявят?
- Дългият ковид е мултисистемен синдром, при който са описани над 200 симптома от 10 различни органи и системи. Те са с непостоянен характер, удължен курс на протичане и създават значителен дискомфорт и стрес у пациентите. Най-честите неврологични симптоми са когнитивните нарушения и общата умора. Когнитивните нарушения се характеризират с дефицит на вниманието, паметови нарушения (лесно забравяне, затруднено намиране на думите в разговор), забавен мисловен процес и по-дълго време на реакция в различни ситуации, когнитивна умора, усещане за когнитивна „мъгла“.
Характерно за общата умора е, че се засилва след физическо и умствено натоварване и не се подобрява след почивка. Пациентите съобщават и за главоболие, замайване, болки по мускулите, парестезии в крайниците и тялото (изтръпване, мравучкане, иглички), нарушения на съня, тревожност и депресия.
Патофизиологичните механизми, лежащи в основата на дългия ковид и неговите неврологични усложнения, все още не е напълно изяснена
Доц. д-р Сашка Желязкова
Вероятно той се дължи на няколко различни механизми като директното проникване на вируса в тъканите, системното възпаление с активиране на системата на комплемента – плазмените протеини, които помагат в борбата с инфекцията, активиране на микроглията, активиране на коагулацията и микроваскуларната дисфункция, оксидативния стрес, автоимунни и невродегенеративни процеси. Неврологичните симптоми обикновено се проявяват след острата инфекция и не изчезват минимум 3 месеца.
Към момента не се знае и защо някои хора развиват синдрома, а други не. Една от теориите е, че съществува генетична предразположеност за развитие на синдрома, според друга причина са различията в имунния отговор (например развитието на прекомерен имунен отговор може да причини продължителен възпалителен процес в организма) при различните индивиди.
- Постковид синдромът свързан ли е с тежестта на прекараната инфекция и отделните варианти на вируса?
- Всеки пациент може да развие дълъг ковид независимо от тежестта на първоначалната SARS-CoV-2 инфекция, включително и асимптомни пациенти. Но като цяло рискът е по-голям при по-тежко протекла първоначална инфекция. Няколко проучвания, сравняващи вариантите, показват, че дългият ковид е по-чест след оригиналния алфа и делта вариант, отколкото след омикрон. Подобни резултати са установени и по отношение тежестта на протичане на дългия ковид.
Но има проучвания, които установяват известни разлики по отношение на клиничните симптоми при различните варианти – например липса на загуба на обоняние, но по-чести болки по мускулите и проблеми с концентрацията и вниманието при омикрон варианта. При интерпретиране на тези данни трябва да се вземат предвид ефектът от ваксините, придобитият имунитет от предходна инфекция с вируса, както и по-добрите грижи за пациентите с остър ковид (включително и използване на таргетни антиковид терапии при пациентите с по-висок риск от развитие на усложнения).
- Специалистите все още търсят лечение за синдрома, какви са възможностите да помагате на тези пациенти към настоящия момент?
- Въпреки многото проучвания в тази област засега не съществува ефективно лечение на синдрома. Разработват се различни терапевтични стратегии, които все още са обект на научни изследвания. На първо място е превенцията чрез ваксиниране срещу SARS-CoV-2, което сигнификантно намалява риска за развитие на синдрома. Скорошни проучвания показват, че антидепресантът vortioxetine подобрява когнитивното функциониране, депресивните симптоми, умората и качеството на живот на пациентите.
В ход са проучвания, които изследват ефекта на мелатонина, стимулиращ експресията на вътреклетъчните антиоксиданти, както и прилагането на ниски дози naltrexone, притежаващ имуномодулиращ ефект, а също и на хипербарната оксигенация, подобряваща неврокогнитивните функции посредством засилване на невропластичността.
От голяма важност са нефармакологичните терапии като системната рехабилитация, музикотерапията в съчетание с когнитивно-поведенческа терапия, транскраниалната магнитна стимулация. Друга потенциална възможност за лечение е модифициране и адаптиране на терапевтичните режими, които са одобрени за лечение на остра ковид инфекция. Например публикувано през 2025 г. проучване сочи, че някои случаи на дълъг ковид синдром може да се повлияят добре от продължително комбинирано лечение с nirmatrelvir и ritonavir.
- Защо се налага разработването на специфични медикаменти - например за неврологичните симптоми?
- Нови терапевтични стратегии се разработват с цел повлияване на патогенетичните механизми, обуславящи развитието на симптомите. Нужни са и медикаменти, които да подобрят микроваскуларната дисфункция и невровъзпалението, причиняващи хронична мозъчна хипоперфузия и невродегенерация на мозъка. В ход са клинични проучвания с противовъзпалителни медикаменти, антикоагуланти, имунотерапии, имуносупресанти, ваксини срещу Ковид 19 и Epstein-Barr вируса.
- Каква е прогнозата за възстановяване на пациентите?
- Ходът на дългия ковид синдром варира във времето. Част от пациентите имат периоди на пълно възстановяване, последвани от повторна поява на симптоми. Шансът за възстановяване е по-голям при пациенти с по-леко протичане на острата инфекция, ваксинирани пациенти и такива в първите шест месеца след инфекцията. Хора, при които симптомите продължават между 6 месеца и 2 години, имат по-малък шанс за пълно възстановяване.
Вече 5 години хора с дълъг ковид чакат излекуване
Около 6% от възрастните - 18 милиона са само в САЩ, живеят с вредните последици от заразяването с вируса, въпреки че броят им все още е трудно да се определи, тъй като определенията за това състояние не са окончателно приети и варират.
В лекарските кабинети все още продължават да идват нови пациенти. „Само през последните една-две години видяхме много нови случаи на дълъг ковид “, споделя Хана Дейвис, съосновател на групата за защита на правата на пациентите Patient-Led Research Collaborative.
Все още няма одобрени терапии за състоянието, което може да засегне много органи и системи, да се прояви с различни симптоми. За повечето пациенти ежедневната реалност не се е променила драстично. Намирането на специалисти, които са добре запознати с нюансите на дългия ковид, остава предизвикателство споделят заболелите.
Грижите обикновено се фокусират върху облекчаване на специфичните симптоми и свързаните с тях медицински състояния, които някои хора развиват. Въпреки че напредъкът не е достатъчно бърз, учените, участващи в изследвания на дългия ковид, подчертават, че има причини и за оптимизъм.
Само през последната година учените са публикували важни разработки в различни области – за съсирването на кръвта, въздействието на физическите упражнения, доказателства за устойчивостта на вируса в гръбначния мозък и проблема с нормалния приток на кръв към мозъка, а това са само някои от тях. С тези изследвания експертите вече са готови за по-широко тестване на различни терапии.
„Когато преди няколко години започнаха изпитанията, имаше надежда, че ще е по-лесно. Първият кръг от проучвания, за които беше съобщено, показа, че процесът ще е много по-сложен", казва д-р Майкъл Пелузо, който ръководи голяма изследователска програма в Калифорнийския университет в Сан Франциско. По неговата оценкав момента се провеждат около 50 изпитвания на лекарства, което е значително увеличение в сравнение с преди няколко години
когато той е преброил едва десетина медикамента. „Разполагаме с лекарства, които могат да бъдат насочени към почти всеки един от различните механизми, за които смятаме, че могат да допринесат за постковид синдром, но досега изпитванията са твърде ограничени, за да можем да ги тестваме обстойно“, категоричен е д-р Пелузо. Преди това е необходимо участие и на производителите на лекарства, които към момента са останали встрани.
Учените са насочили усилията си и към идентифициране на биомаркер за заболяването, който да бъде надеждно проследяван в проучванията. В някои от предишните са използвани антивирусни препарати и моноклонални антитела с надеждата да се потуши продължаващата инфекция, тъй като водеща е била теорията, че в организма се крие продължаваща инфекция
Д-р Дейвис следи отблизо редица текущи изпитвания, ръководени от отделни изследователски групи и университети, в които се тестват имуномодулатори, лекарства за ХИВ, рапамицин, интравенозен имуноглобулин (IVIG), ензими, наречени натокиназа и лумброкиназа и други терапии. Но в условията на сътресения във федералните здравни агенции на САЩ сега и несигурността около финансирането на науката е трудно да се предскаже какво може да очаква една новопоявила се област на изследване като дългия ковид.
Милена ВАСИЛЕВА
