Доц. д-р Наталия Петкова: Глаукомата е болест за цял живот

Няма такава терапия, при която пациентът да спре лечението си

https://zdrave.to/index.php/saveti-ot-spetsialisti/dots-d-r-nataliya-petkova-glaukomata-e-bolest-za-tsyal-zhivot Zdrave.to
Доц. д-р Наталия Петкова: Глаукомата е болест  за цял живот

Доц. д-р Наталия Петкова е специалист офталмолог. Има дългогодишен опит в лечението, диагностиката и профилактиката на болести на зрителния анализатор. Доц. Петкова е един от най-изявените и доказани очни специалисти в България.

Извършва прегледи, консултации, диагностициране, медикаментозно лечение и проследяване на глаукомно болни. Специализирала е в лазерните и хирургични глаукомни интервенции при деца и възрастни - рутинни операции, микрохирургия, дренажна хирургия с импланти.

Била е асистент в Александровска болница и дългогодишен завеждащ на глаукомното отделение в същата болница.

Почетен председател е на Националната глаукомна асоциация, а допреди две години - и неин председател. 

- Доц. Петкова, към днешна дата нараства ли броят на пациентите с глаукома или си остава непроменен? Успява ли все така успешно “тихият крадец” да краде от зрението ни?

- Не мога да посоча точна бройка, но процентът на пациентите с глаукома у нас е голям. Във всички случаи към днешна дата информацията за глаукомата вече е много по-голяма, тъй като от 10 г. се провеждат тези седмици на глаукомата през март. Много повече пациенти проверяват зрението си и са по-внимателни към него и зрителните си възможности. Така че в тази насока има някакво подобрение, както и в лечението, в успеваемостта при справянето с това заболяване.

- Има ли някаква по-специална причина да се отбелязва точно в този период седмицата на глаукомата?

- Просто случайно е избран месец март, за да се отбележи седмицата на глаукомата. Така сме започнали преди десет години и продължаваме традицията. В началото бяха дни на глаукомата, след това прераснаха в седмици и традицията е вече винаги в това време да се отбелязва Световният ден на глаукомата. Насочен е изцяло към нашите пациенти, към селекции, медийни изяви, публикации, организиране на безплатни прегледи в различни болнични заведения и кабинети. Целта е да се популяризира идеята за социалната значимост на глаукомата като причина за слепота и болните да бъдат по-внимателни и да се включат в борбата с това коварно заболяване.

Мога да кажа, че наистина броят на глаукомно болните, които са открити, вероятно трябва да е нараснал, защото много повече пациенти идват на среща с нас.

- На кое място сме по отношение на очните заболявания? Имате ли такава информация?

- Не съм в състояние да ви посоча статистика по отношение на очните заболявания, но мога да ви кажа, че по отношение на слепотата глаукомата заема второ място като причина за слепота по целия свят.

Преди катарактата заемаше първото място. Но в днешно време лечението на това заболяване е на доста добро ниво у нас, повечето хирурзи оперират по напълно съвременен начин и сме достигнали Европа в тази насока. Там вече операцията е наистина амбулаторна, достигнато е някакво минимално време за провеждането й и пациентът може да си отиде веднага след терапията.

Като разпространеност при възрастното население, което е над 40 години, глаукомата засяга 1-2% от хоратаКоето също не е малко.

- Често ли се случва при вас през тези седмици на глаукомата да идват хора, които да не знаят, че имат заболяването?

- Да, разбира се, нали това е смисълът на тези кампании - да се открие при пациенти, които дори не подозират, че имат глаукома.

- Какви събития сте предвидили тази година?

- Мероприятията са същите, както и през другите години. Предимно в университетските клиники обикновено се организират лекции за пациенти по най-различни теми във връзка с глаукомата, които след това се превръщат в дискусии между лекари и пациенти. Освен тези лекции има и безплатни прегледи в различни очни отделения и кабинети в страната. Пациентите трябва сами да се организират и да си запишат предварително час. В София по-специално сме организирали такива мероприятия във ВМА. И тези прегледи всяка година излизат извън рамките на определеното време от една седмица и продължават много по-дълго време.

Разбира се, при тези прегледи само се отсяват болни със съмнение за глаукома или се коригира терапията при някои, които имат вече заболяването. Но, за да се постави диагнозата, след това тези пациенти, при които има съмнение за болестта, се насочват към по-подробни прегледи.

- Защо? Какви трудности има при поставянето на диагнозата?

- Защото при някои пациенти дълго време може да имаме съмнение за глаукома. Показали са веднъж по-високо налягане, но то може да бъде свързано с това, че пациентът е неспокоен, не е стоял добре по време на изследването... И понякога се налага да се повторят изследванията. Всъщност тези т.нар. скринингови методи за откриваемост на глаукомата ги насочваме основно към пациенти, които имат рискови фактори. Особено при тези, които имат фамилна обремененост за глаукома. Там вече може да открием повече глаукомно болни, защото се знае, че глаукомата е генетично предопределено заболяване. 

Но има и пациенти, при които може да открием глаукома и без да има фамилна обремененост 

При по-високо налягане, при оплакване от намаление на зрението, особено след определена възраст, при по-възрастните пациенти, трябва да бъдем по-внимателни. Такива хора след 40-45 г., при честа смяна на очилата, трябва да си проверят очното налягане и извън рамките на седмицата на глаукомата. Така откриваемостта за глаукома ще бъде много по-голяма.

- Защо е толкова важно да се измерва вътреочното налягане?

- Защото повишеното вътреочно налягане е един от основните рискови фактори. Нормално хората имат до 21 мм живак вътреочно налягане. Като тези стойности все повече и повече се снижават с времето. И обикновено търсим повишено вътреочно налягане, но вече се знае, че освен него има и много други рискови фактори - съществува и т.нар. глаукома с ниско вътреочно налягане, която дава същите нарушения в зрението, в зрителното поле, както и глаукомата с високо налягане. Затова невинаги високото налягане е основен принцип, ние търсим и други симптоми при пациентите, за да поставим тази диагноза. Освен очното налягане специалистът ще види и очното дъно - търсим промени в зрителния нерв, които са много типични при глаукома. 

Тези промени могат да прогресират, нервът да атрофира, понякога и без високо очно налягане. Такива пациенти ги проследяваме във времето - невинаги от първия преглед може да поставим диагноза глаукома. Понякога цяла година ги преглеждаме, повтаряме им изследванията, докато установим, че пациентът наистина има глаукома. При други още при първия преглед се вижда, че са глаукомно болни. Това обикновено са хора с високо налягане и вече проявени промени в зрителния нерв и зрителното поле - другото нещо, което винаги трябва да се изследва.

- Защо точно с напредването на възрастта нарастват случаите на глаукома?

- Защото тогава настъпват и се засилват дегенеративните промени в окото, в камерния ъгъл, влошава се отокът на вътреочната течност и т.н, като се създават в напреднала възраст предпоставки за повишение на очното налягане

Това е установен факт - колкото са по-възрастни пациентите, толкова вероятността за глаукома е по-голяма.

Доц. д-р Наталия Петкова

- Тази година очаквахме да се появят лекарства, които възстановяват зрителния нерв. Факт ли са вече в практиката?

- Това са т.нар. нервопротективни лекарства, които би трябвало да подобрят състоянието на зрителния нерв, независимо от налягането. Дори се говори за неврорегенерация - за възстановяване на нерва, което доскоро се считаше за невъзможно. Кой знае какви успехи в тази насока няма, но се появиха някои нервопротективни лекарства. Това предимно са препарати, които се използват при болни с определени мозъчни заболявания, като например Алцхаймер. Счита се, че тези лекарства могат да спрат дегенерацията на нервната тъкан. И в тази насока, доколкото зрителният нерв е част от мозъка, изнесен в периферията, този тип лекарства, които се използват при нерводегенеративните заболявания, биха повлияли позитивно и при засягане на зрителния нерв.

Така че в тази насока доста се работи. Има и данни в медицинската литература за подобряване състоянието на зрителния нерв, на зрителното поле при употреба на някои от тези лекарства.

Всички очакваме тези лекарства, дори предписваме вече някои от тях. Надяваме се в най-близко бъдеще те да бъдат неизменна част от терапията на глаукомно болните.

- Какви са вашите препоръки - как да постигнат по-добър и качествен живот пациентите с глаукома?

- Те могат да получат по-добър и качествен живот с помощта на лекаря, като ходят редовно на прегледи, защото болестта глаукома е за цял живот. Дори и при провеждането на успешни операции, лазерни интервенции винаги има опасност в някакъв момент състоянието да стане неконтролирано и да се влошат функциите. Така че такъв пациент трябва непрекъснато да ходи на прегледи и да изпълнява точно лекарските указания, да контролира състоянието си, да се променят капките, ако е необходимо, тъй като понякога те започват след време да не действат. Само по този начин пациентът може да поддържа своята глаукома в прилично състояние, да не позволява болестта да продължава да краде от зрението му. Това може да стане само в тясно сътрудничество между лекар и пациент.

- Оперативното лечение ли дава най-добри резултати?

- В миналото много по-често прилагахме оперативно лечение. И то наистина е може би единственото лечение, което дава възможност да се спрат капките, ако се нормализира вътреочното налягане. В такъв смисъл то е най-ефикасно. Макар че в днешно време имаме много повече медикаментозни средства, с помощта на които без лазерно, без оперативно лечение пациентът дълго време да може да поддържа своите зрителни функции в добро състояние и да не преминава към такива по-драстични терапии. Но това може да стане само под строг контрол от лекаря. 

При всяка смяна на терапията трябва да продължи да се лекува и да види доколко тя е ефикасна. Изобщо болестта наистина изисква контрол за цял живот. Дори и ако е направена операция или лазер и тя е много успешна, след време може отново вътреочното налягане да започне да се вдига поради получаване на сраствания, от по-късни постоперативни усложнения. Затова и пациентът след операция трябва да продължи да се следи. Няма такава терапия, при която пациентът да спре лечението и повече да не си обръща внимание на очите.

- Достъпно ли е лечението за пациентите с глаукома у нас? Какво е впечатлението ви?

- Имаме много изисквания към Здравната каса. Въпреки многото писма, които написахме през последните години към министерството и съответните здравни органи, нищо не се променя. Първо, по отношение реимбурсацията на лекарствата. В някои страни те дори са напълно безплатни. Това е едно хронично заболяване, което пациентът трябва цял живот да лекува. И както при диабетно болните и при други хронични заболявания трябва лечението да бъде реимбурсирано до 100% 

Както е в Румъния например. При нас се получи подобна ситуация за реимбурсация само за няколко месеца и след това отново се върна старото положение, където почти 50% от стойността на лекарството се плаща от болния. А лекарствата са скъпи. Много често пациентът трябва да си капва не един, а няколко вида капки, за да е в добро и стабилно състояние. А това струва много пари на пациентите, като имате предвид, че повечето от тях са възрастни хора, с други заболявания и трябва да пият куп лекарства. Така че това е страхотен пропуск на министерството.

В някои неща има и подобрения. Част от рутинните изследвания вече се покриват от Касата. Но не всички.

Има, разбира се, и други пропуски. Поставят се и неадекватни срокове за контрол на състоянието - на шест, на три месеца и т.н., което при някои пациенти е недостатъчно. Болните с високо налягане трябва по-често да се контролират и да се правят подобни изследвания. А те са доста скъпи и това затруднява също болните с глаукома.

Особено големи са проблемите в това отношение при децата и детската глаукома. Там хирургичната пътека е превърната в амбулаторна манипулация, което е изключително опасно. Лично аз се занимавам с такива малки деца в най-ранна възраст и с глаукома. Те пристигат, оперираме ги и трябва да си отидат още същия ден, защото това е амбулаторна операция. Но при малко дете с операция, направена под обща анестезия, може да настъпят един куп усложнения, включително и в окото след операцията. И трябва да ви кажа, че това е много опасна ситуация. Голяма част от тези деца са от провинцията - оперират се и си заминават. Това е страхотно недомислие. Никъде по света няма такова нещо. Така че много неща трябва да се променят по отношение на Здравната каса и лечението на нашите болни.

- Няма постигнато засега споразумение с Касата за решаване на тези проблеми - така ли?

- Не, ние имаме само претенции да се променят и глаукомните пътеки. Например при децата има още една голяма недомислица. Клиничната пътека за изследване на тези най-малки дечица с вродена глаукома е три дни. Но самото изследване става само за един ден, под обща упойка. И това спокойно може да бъде амбулаторна интервенция. Операцията е един ден, когато детето трябва да престои няколко дни в клиничното заведение, да бъде под наблюдение, а изследването - три дни! Има такива абсурдни неща... 

Затова непрекъснато се опитваме нещо да променим, но засега никой не ни обръща внимание. Не знам къде потъват писмата ни... В тази насока има какво да се направи. Скъпите медикаменти и реимбурсацията, честотата на прегледите, глаукомните пътеки, които са с недомислици вътре в тях, трябва да се преразгледат. 

Коя форма на заболяването е по-опасна – закритоъгълната или откритоъгълната?

Откритоъгълната глаукома е много по-опасна, защото пациентът нищо не усеща - няма болки, няма зачервяване. Но постепенно налягането се повишава и довежда до типични увреждания в зрителния нерв, в зрителното поле и всъщност пациентът постепенно губи зрението си. В този смисъл откритоъгълната глаукома е много опасна.

Закритоъгълната глаукома протича на пристъпи, с болки, зачервяване на окото, светли кръгове около лампата, много силно повишение на очното налягане, може да има и главоболие. Това кара пациента веднага да отиде и да потърси лекарска помощ. “Така че тази глаукома се открива обикновено при първите пристъпи. Но не е по-малко опасна, защото, ако човек не си обърне внимание и не отиде на лекар, може още първият пристъп да доведе до много необратими увреждания в зрението и зрителното поле поради високото налягане. Неприятното е, че откритоъгълната глаукома може да се обърка с пердето (катарактата), защото симптоматиката е подобна, и да не се диагностицира навреме.

В крайна сметка и при откритоъгълната, и при закритоъгълната глаукома може да се стигне до слепота, ако пациентът не си обърне внимание. Следващият основен момент след поставената диагнозата е болният да сътрудничи на лекаря, да изпълнява предписанията му, да слага редовно капките, което невинаги се случва. Това е т.нар. сътрудничество между лекар и пациент, което е много важно”, уточни специалистът.

Милена ВАСИЛЕВА

Горещи

Коментирай