Доц. д-р Росен Калпачки е невролог, епилептолог. Началник е на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ “Св. Анна” - София. Специализирал е допълнително електроенцефалография, мозъчни инсулти, доплерова сонография и невропсихология. А също така е специализирал във Великобритания, Чехия и Румъния по въпросите на епилепсията, мозъчните инсулти и общественото здраве. Д-р Калпачки е председател на Комисията по епилепсия към НЗОК, член на Българското дружество по неврология, на Дружеството по епилепсия и на Европейската академия по епилепсия.

При прояви на прегряване като главоболие, гадене, повръщане, последвани от сънливост и отпуснатост, потърсете неотложна медицинска помощ, съветва доц. д-р Росен Калпачки. 

Нервната система е една от най-ранимите при престой на висока температура, обяснява специалистът. Това се обуславя от една страна от директното въздействие на топлината, най-вече върху черепа. А  от друга - от косвената увреда, за която могат да допринесат обезводняването, загубата на соли и минерали и др.

„Разбира се, поносимостта на нервната система е различна при жителите на отделни климатични пояси както поради чисто физиологична разлика (цвят и структура на кожата, косата, очите), така и заради трайно установени и общоприети норми на живот, облекло, тип хранене, почивка и т.н. 

Доц. д-р Росен Калпачки

Неслучайно, при високи температури на въздуха и невъзможност за адекватно охлаждане, се наблюдава повишена заболеваемост и по-тежко протичане на някои неврологични заболявания, например мозъчен инсулт. Високите температури, прегряването или преохлаждането могат да активизират развитието на инфекции от т.нар. „условно патогенни микроорганизми”. Те могат да доведат до възпаление на мозъка (менингити и енцефалити) или до възникване и обостряне на автоимунни заболявания на нервната система. 

Почти класически са случаите на възникване на лицева пареза (фацилиас) след експозиция на студено течение, нерядко от лошо насочен климатик. И не на последно място, докато топлото и слънчево време обикновено води до оптимистично и приповдигнато настроение, необичайно големите горещини се асоциират с повишена раздразнителност, апатия и дори потиснато настроение и поведение”, казва лекарят.

Предпазването на нервната система от неблагоприятното въздействие на високите температури изисква на първо място защита от прякото слънчево греене върху очите и главата. Отдавна носенето на качествени слънчеви очила не се приема само като красив аксесоар, а преди всичко като допълнително средство за предпазване на ретината на очите, която е изградена от нервни рецепторни клетки.

7 хитри начина да се предпазим от прегряване в горещините

Задължително е избягване на прегряването на главата от директните слънчеви лъчи. Затова, ако не е възможно да стоите на закрито, то тогава непременно носете шапка – по-добре от проветрива естествена материя. Това е особено важно за пациентите с епилепсия, за преживелите мозъчни инсулти, хората с черепно-мозъчни травми, с менингити и др. Съществено важно е и за децата.

Директното охлаждане на затоплената глава като се намокри например, също може да влезе в съображение в някои случаи. При екстремно прегряване на организма се развива т.нар. „топлинен” или „слънчев удар” – състояния, които могат да бъдат опасни за живота, а водещите симптоми при тях са от страна на централната нервна система.

„Изключително важно е в топлите дни да се приемат допълнително течности, като това е редно да бъде обективизирано. Т.е., да се изпиват повече бутилки или чаши от обичайното, с което сме свикнали. Трябва да се има предвид, че в много топли дни почти половината от приетата течност може да се загуби при изпотяването. И докато здравите бъбреци успяват да задържат всички полезни соли и чрез урината се отделя само непотребното, то при изпотяването се губят немалко ценни соли и минерали, особено необходими за правилното функциониране на нервната система.

Ето защо, при повишено изпотяване е полезно да се приемат допълнително соли и минерали. Подходящи са както естествени разтвори (айран, вода с разтворени в нея лимони или други плодове), така и т.нар. изотонични напитки. Не бива да се пренебрегват и достъпните комбинирани препарати от витамини и минерали в профилактични дози. И накрая, не забравяйте: при прояви на прегряване – главоболие, гадене, повръщане, последвани от сънливост и отпуснатост, не се самолекувайте, а потърсете неотложна медицинска помощ”.

Наблегнете на нискокалорична храна

Това препоръчва гастроентерологът д-р Марин Мухтаров, д.м, от Гастроентерологичното отделение в МБАЛ “Кърджали”. Д-р Мухтаров има защитена дисертация на тема “Проучвания върху кистната ехинококоза в Югоизточния Родопски регион на България”.

„Тъй като през горещите дни тялото няма нужда да произвежда топлина, необходимостта от енергия намалява и организмът не се нуждае от висококалорична храна, пояснява специалистът. -Избягвайте мазнините от животински произход, намалете консумацията на месо или го заменете с прясна риба и морски дарове. Наблегнете на плодовете и зеленчуците, които са в изобилие през този сезон. Избягвайте консервирани, пушени, пържени и бързо развалящи се хранителни продукти.

Хидратиращи храни в горещините

Прескочете храненето на обяд, когато е най-горещо или го заменете с порция таратор, гаспачо или друга студена супа. Преместете основните приеми на храна сутрин и вечер. За да предотвратите размножаването на болестотворни микроорганизми, от изключителна важност е в горещите дни да спазвате стриктно хигиенните и технологичните изисквания при приготвянето на храна и съхранението на продуктите. За предпазване от предаване на заразни и паразитни болести се препоръчва плодовете и зеленчуците да се консумират след старателно измиване с вода, която е с гарантирано качество. 

Избягвайте газирани напитки, както и течности, подсладени със захар, енерготоници и алкохол. Пийте повече течности. За предпочитане са питейна или трапезна вода, чай, плодови сокове, айрян и други нискомаслени напитки, ошаф от сушени плодове. В горещите дни хората с умерена двигателна активност е желателно да изпиват около литър и половина течности, но при интензивна работа или спорт се нуждаете от по-голямо количество. Приемът на големи количества вода не се отнася за хора с някои бъбречни и сърдечносъдови заболявания. В такива случаи е уместно да се консултирате с лекар”. 

Яна БОЯДЖИЕВА