Документалната книга “Присъдата” на Нейка Кръстева показва как живеят хората с множествена склероза (МС) в България, как се справят с това огромно предизвикателство, какво ги вълнува, докато търсят изход от лабиринта между отчаянието и надеждата. На 30 май 2020 г. по повод на Световния ден за борба с множествената склероза “Присъдата” излезе и на английски език.
Един от главните герои на книгата е Андрей, който чува “присъдата МС” на 27-годишна възраст. Днес той е на 45 и в инвалидна количка. За 18 години е опитал да се лекува с всичко, което предлагат както традиционната, така и алтернативната медицина.
Авторът на “Присъдата” Нейка Кръстева, е известен български журналист. Работила е във вестниците “Вечерни новини”, “Отечествен фронт”, “168 часа”, “Стандарт”. Била е главен редактор на седмичника “Политика”, а в момента ръководи англоезичното издание “Europost”. За читателите на в. “Доктор” публикуваме откъс от нейната книга - главата “Седем стъпки”.
По време на втория си престой в Индия Андрей попада на книгата на проф. д-р Джордж Джелинек “Преодоляване на множествената склероза” (Overcoming Multiple Sclerosis). Препоръчва му я друга българка, и тя отишла да търси спасение чрез аюрведа в Индия. Първоначално Андрей решава, че това е поредният шарлатанин, който продава напразни надежди.
Но така или иначе, разполага с много свободно време и прочита книгата. Оказва се, че това е огромен труд, почиващ на задълбочени медицински познания, личен опит и многобройни проучвания. Така книгата се превръща в нещо като негова библия.
Професор Джелинек живее и работи в Австралия. Той е първият преподавател по спешна медицина в тази част на света. През 1982 г. майка му се самоубива, след като в продължение на шестнайсет години се бори с множествена склероза. Джелинек е пряк свидетел на тази битка - приспособленията из къщата и в колата, инвалидната количка, вечно насълзените очи на жената в нея.
“В крайна сметка, болестта не успя да я победи. Мама избра да отнеме живота си сама, вместо състоянието й да продължава да се влошава и напълно да деградира”, пише в книгата си професорът.
По ирония на съдбата, през 1999 г. и проф. Джелинек е диагностициран с МС. След първоначалния шок, започва да чете и да търси информация за заболяването. Открива, че има начин хората с множествена склероза да забавят или да спрат прогресирането на болестта към инвалидност. Няколко месеца по-късно издава първата си книга “Овладяване на множествената склероза”.
Оттогава проф. Джелинек не спира да работи по темата. Организира семинари за хора с МС по цял свят, поддържа уебсайт с форум на общността на тези пациенти, редовен потребител е на социалните медии, за да разпространява по-добре важното си послание, ръководи и благотворителна организация за подкрепа на страдащите от това заболяване. Самият той вече дълги години няма симптоми на болестта.
Своето откритие проф. Джелинек описва в седем стъпки:
1. Хранете се добре.
2. Осигурете си достатъчно слънце и витамин D.
3. Спортувайте редовно.
4. Медитирайте и използвайте връзката ум - тяло.
5. Взимайте медикаменти при необходимост.
6. Погрижете се роднините ви да не развият МС (при децата на човек с това заболяване има 20 до 40 пъти по-висок риск, който е по-голям, ако децата са от женски пол).
7. Променете живота си завинаги.
Изглежда леснопостижимо, но дали е така и доколко е по силите на всеки? Андрей вече се е борил с това:
“Ние, пациентите, се стремим към лесното решение. Търсим, чакаме и искаме вълшебното хапче, което от раз да ни реши проблема, без да полагаме особени усилия.
След като опитах кажи-речи всичко, разбрах, че поне за мен вълшебно хапче все още не е измислено. Тогава попаднах на книгата на проф. Джелинек. Като човек на науката твърдя, че неговите препоръки имат смисъл, защото са проверени през годините и положителният им ефект е доказан при много хора с МС.
За няколко дни тази вдъхновяваща книга ми влезе под кожата и преобърна усещането ми за обреченост, което дълго време се трупаше в мен.
Андрей
През 2015 г. започнах да прилагам някои от седемте стъпки, препоръчани от проф. Джелинек, и да ги популяризирам сред МС общността в интернет.
Промяната в начина на хранене за мен е гвоздеят на стратегията и неслучайно е описана в първата глава на книгата му. Основната цел е да се ограничи приемането на наситени мазнини (с животински произход), консумацията на рафинирани масла и млечни продукти, съчетано обаче, с допълнителен прием на храни, богати на омега-3 ненаситени мастни киселини. В началото не беше лесно.
Все се изкушаваш да кривнеш от пътя. Но в такива моменти си представях везна, върху която от едната страна е сложено изкушението, а от другата - перспективата за прогресия на МС. След известно време отвикваш и забравяш вкуса на забранените храни, дори миризмата им спира да те дразни.
Оказа се, че това не е единствената диета, която може да подобри състоянието ми. Запознах се с още няколко други и реших да създам собствена, която ги комбинира в една обща супердиета. За съжаление обаче, имаше опасност тя да ме доведе до тежки хранителни дефицити или направо до гладна смърт. Затова се спрях на компромисен вариант.
Подбрах само две от диетите, за които имаше достатъчно убедителни доказателства, че действат при хора с множествена склероза (тази на проф. Джелинек), или има голяма вероятност да помогнат лично на мен (тази на Ан Борох). От книгата на Борох разбрах, че
Candida е причинител на много от симптомите
на множествената склероза. Това е гъбичка, която обитава нашата храносмилателна система. Ако концентрацията й прескочи определено ниво, се превръща в проблем. Два теста по различно време и в различни лаборатории доказаха, че имам свръхрастеж на Candida в червата. За връщането й в нормални граници Ан Борох препоръчва диета, бедна на прости захари - картофи, хляб, сладки неща.
Така обичайното ми меню за деня започна да изглежда по следния начин - на закуска кисели плодове, смляно ленено семе, лешниково мляко с какао или кафе; за обяд и вечеря си поръчвам от ресторант, който приготвя храната по заявка на клиента.
В София има един-два такива. Доставят ми предимно зеленчукови салати и всякакви вегански изкушения, като супа от червена леща, постен гювеч, кюфтета от тиквички или боб. Важното е да са приготвени със студено пресован зехтин. Хапвам и доста ядки - предимно орехи и лешници. Храната за ден излиза 15 - 20 лева. Не е много евтино, но вече не мога да притеснявам майка ми с готвенето.
По-трудно беше с отказването от цигарите. Пушех, въпреки че ми ставаше зле. После минах на електронна цигара и накрая, след около година, все пак се преборих с този вреден навик.
По стъпка две - слънце и витамин D - се справям на 50%. На слънце не мога да стоя заради температурната чувствителност. Взимам витамин D, което си е един вид хапче.
Третата стъпка - спортуването, е най-трудната
Когато бях по-добре, ползвах велоергометъра. Но сега нито мога да се кача на него, нито да сляза. За въртенето на педалите да не говорим. Ходя на пътеката, но все по-рядко и за кратко. В края й има стол, на който си почивам. В дните, когато съвсем нямам сили, ползвам електрически педали, които, макар и пасивно, ме раздвижват.
Велоергометърът, бягащата пътека, столът и педалите са подредени покрай една и съща стена. Наричам я “Стената на деградацията”. Някой ден е възможно да я преименувам на “Стената на възхода”, но не и преди да заменя електрическите педали с трамплин и баскетболен кош...
Старая се да правя упражнения и да ходя на пътеката всеки ден поне по 20 - 40 минути. Преди успявах и по час - час и нещо, но вече все по-рядко се случва. Така че по тази точка изобщо не съм отличник. С останалите пък - съвсем. Не се научих да медитирам, а вече не приемам и лекарства. Не мога кой знае колко да променя и живота си. Та той се обърна на 180 градуса!”.
Мара КАЛЧЕВА
