Медиаторската професия е въведена в редица европейски страни. В Испания и Франция здравно-медиаторната програма има над двадесетгодишна история. Във Финландия медиаторите се наричат ”интеркултурни посредници”, в Холандия - ”образователи на етническите малцинства”, в Румъния и Молдова - ”санитарни медиатори”, в Словакия - ”здравни медиатори”, в Сърбия - ”теренни здравни работници”.
В България моделът на здравния медиатор е въведен през 2001 г. от екипа на фондация ”Здравни проблеми на малцинствата”. Тогава пилотно се изпълнява проектът ”Въвеждане на система от роми-медиатори - ефективен модел за подобряване достъпа на ромите до здравните и социалните служби” в кв. ”Изток” на Кюстендил. Обучени са първите пет здравни медиатори.
”Много често не се оценява нуждата от здравен медиатор или отказват да заплатят обучението им, което не е много - 800 до 1000 лв.”, сподели известният специалист на среща на здравните медиатори.
MyClinic ви среща с трима от тях.
Желя Димитрова е родом от село Малорад. Омъжена е и има две деца. Средното си образование завършва във Враца. В Козлодуй живее от 15 г. Работила е на много места. За настоящата си работа като здравен медиатор говори с много любов. Споделя, че от общината са й предложили да отиде на курс за здравни медиатори, тъй като отговаря на изискванията за тази професия. През 2010 г. преминава курса на обучение в Медицинския колеж в Пловдив и вече пет години работи като здравен медиатор в града.- Желя, какво е същността на професията ”здравен медиатор”?
- Здравният медиатор е мост между уязвимите малцинствени общности и здравните и социалните служби. Той се ползва с уважението и доверието и на хората от общността, и на институциите. Притежава необходимите знания, умения и компетентност, за да върши своята високоотговорна работа. Основните цели на всеки медиатор са преодоляване на културните бариери в общуването между ромските общности и медицинския персонал по места, преодоляване на съществуващите дискриминационни нагласи в здравното обслужване на ромите по места, оптимизиране на провеждането на профилактични програми сред ромското население.
- Какво най-много ви харесва в работата ви?
- В основата на всичко е желанието да си в полза на хората. Радвам се, когато съм успяла да помогна в трудна ситуация. Информирам общността за нуждата от имунизации, както и участието й в национални кампании за извънредни имунизации. Улеснявам достъпа до здравни и социални услуги чрез активното посредничество. Наблягам на повишаването на здравната култура и информираността на населението по важни за общността въпроси чрез работа по индивидуални случаи и работа с групи - здравно-информационни срещи с лекари-специалисти, здравни институции, РЗИ. Информирам и агитирам здравнонеосигурени бременни жени и млади майки за осигуряване на безплатни прегледи. Инициирам профилактични прегледи с мобилни здравни кабинети - чрез предварително информиране на населението.
- По всяко време ли помагате на нуждаещите си?
- Всеки човек, имащ нужда от помощта ми като здравен медиатор, може да разчита на съдействие. Моята работа винаги е в полза на хората. Могат да ме намерят не само в кабинета ми, а и в махалата, защото много често работя на място - сред нуждаещите се от помощ.
Работният ми ден не свършва с края на работното време, защото се е случвало да ме търсят и вкъщи. Естеството ми на работа е такова, че контактувам с различни хора и съответно се сблъсквам и с трудни характери. В днешно време хората много са се променили. Истината е, че не могат всички да са доволни от онова, което се прави за тях.
Анифе Хасан:Децата в квартала ме пазят от кучетата!
Най-много ме потиска отчаянието на болните, не ме допускат до себе си
”Децата ме обграждат, радват ми се, пазят ме от кучетата в квартала,” казва здравният медиатор Анифе Хасан. Тя обикаля калните улици на квартал ”Изгрев” в Добрич, без да гледа в краката си. Всяка друга елегантна жена не би тръгнала смело в мръсотията.
Външно не се притеснява от средата, но най-силният й спомен е свързан именно с мизерията. ”Веднъж трябваше да посетим с доктора едно семейство за ваксинация на деца. И когато пристигнахме там, аз буквално онемях. Видях една мръсна и разпадаща се колиба. От нея започнаха да излизат хора. Много хора. Няколко мъже, няколко жени, много деца. Всяка жена имаше бебе на ръцете си. Няколко кучета допълваха картината...”
Анифе има съпруг и двама сина. Преди е работила като шивачка. Турският майчин език днес й помага в работата. Много често се налага да превежда на хората от квартала по време на медицински прегледи. ”Те не могат да обяснят какво точно ги боли.” Работи заедно с един от общопрактикуващите лекари в квартала. Превежда, измерва кръвно, води хората по изследвания. ”Като вземат направление, и не знаят какво да правят с него. Запазваме им час за преглед”, признава Анифе.
Най-много я потиска отчаянието на болните. Свикнали, че отникъде няма да получат помощ, някои от тежко болните изобщо не я допускат до себе си.
Отказали се и не виждат смисъл от нейната помощ. Това не я отказва, но й тежи. Веднъж обаче възползвали се от услугите на здравния медиатор, хората от квартала не спират да я търсят за какво ли не.
Костадин Костадинов:Ром съм, уча медицина - училището е трамплин за всичко!
”Кампанията ”Ние не сме изключение” цели да покаже положителни примери сред ромите в България, да представи успели млади роми, които искат да се реализират, работят, учат.
Кампанията е инициирана от десет здравни медиатори, които споделят, че за тях e травмиращо, когато хората ги възприемат през своята негативна представа за ромите.
Нашите посланици са както здравни медиатори, които всекидневно работят на терен в малки и големи ромски квартали, повишават информираността и знанията на хората по здравни и социални въпроси, така и млади роми - студенти по медицина, фармация, студенти от медицински колежи, медицински сестри, акушерки.
Пациенти ме питат откъде съм. Казвам им, че съм от България, от индийски произход, че съм циганин. И те много ми се радват. За тях това, което съм постигнал, е голямо нещо. Показал съм на моите колеги, че съм способен, амбициозен, умен и че по никакъв начин не им отстъпвам.
Според мен училището е трамплин за всичко, най-важното е да ходим на училище. Без училище няма развитие - просто нищо не става. Семейната среда също играе голяма роля, за да опознаеш стойността на живота”, споделя Костадин, студент по медицина, 3 курс.
Люба МОМЧИЛОВА
