Морбили е остро вирусно заболяване, което се предава по въздушно-капков път. Вероятността да се разболеете при среща с носител на вируса е 95-100%.
Единственото ефективно средство срещу морбили е ваксинирането. Морбили е опасна болест, която може да доведе до смърт.
Първата ваксина срещу морбили се дава на деца на възраст 12-15 месеца, втората - на 12 години. Въвеждането на втората доза допринася за развитието на защитен имунитет. При тези, които са били ваксинирани два пъти, но въпреки това са се разболели, болестта преминава в по-лека форма.
Шарката при децата – какво трябва да знаем?
Защитени ли сме?
Това можем да го разберем чрез провеждането на кръвен тест. Може да дадете кръв за анализ на имуноглобулин G за вируса на морбили, в която и да е лаборатория. Кръвта за антитела трябва да се дава на празен стомах. Преди провеждане на изследването е желателно да избягвате емоционалното претоварване, да не се занимавате с тежка физическа работа и да не приемате алкохол.
Какво показват резултатите от изследването?
Анализът помага да се установи концентрацията на антитела към определена инфекция и да се определи нивото на имунитета. Ако титърът на антитялото е нисък, по-добре е да се реваксинирате.
Личният лекар ще ви посъветва най-добре дали трябва да си направите повторна ваксинация. Реваксинацията се препоръчва за хора на възраст от 20 до 55 години. Противопоказания за ваксинация са: първичен или вторичен имунодефицит, мононуклеоза, онкологични заболявания.
Проф. Кантарджиев посочи най-ранните симптоми на грипа и предупреди...
Как може да се заразите с морбили?
Лесно е да се заразите: вирусът на морбили се предава на здрав човек чрез кихане, кашлица, говорене и дори при дишане. Хората, които не са преболедували от морбили и не са ваксинирани срещу тази инфекция, може да се заразят с нея през целия си живот: незащитеният човек ще се зарази и ще се разболее в 100% от случаите, когато се срещне с патогена.
Защо морбили е опасна за възрастните?
При възрастни болестта протича много по-тежко, отколкото при децата. Обривът при възрастните е по-обилен, петната са по-големи и често се сливат едно с друго. Много от заразените с вируса получават многобройни кръвоизливи в кожата. Морбили е особено опасна поради развитието на усложнения. Ако при децата най-честите усложнения са на дихателните органи - пневмония, ларингит и ларинготрахеит, то при възрастните най-често се засяга мозъкът и неговите обвивки, което се проявява като менингит, менингоенцефалит, енцефалит. Често се регистрира възпаление на нервните корени (полиневрит). Развитието на енцефалит на кората на мозъка при възрастни често води до летален изход.
През 2006 г. в много европейски страни бяха докладвани големи огнища на морбили. Сред пациентите основната част са млади хора на възраст 20-30 години. Според резултатите от проучване на имунитета е установено, че повече от 30% от хората в тази възрастова група не са защитени срещу морбили. Тази ситуация предполага, че хората на възраст 20-30 години имат реален риск да се разболеят, ако заминат в друга страна, където епидемичната ситуация остава нестабилна или в случай на нови отклонения от патогени на морбили в нашата страна.
Какви са клиничните признаци на морбили?
1-2 седмици след инфекцията се появяват признаци на заболяването: температурата се повишава до 38-40 градуса, има хрема, кашлица, гласът става дрезгав, клепачите стават червени и се подуват, увеличават се лимфните възли. Няколко дни след началото на заболяването се появява основният признак на морбили - обривът. В същото време всички други симптоми на заболяването се увеличават.
Каква е схемата за прилагане на ваксините при възрастни?
Възрастни, които не са боледували от морбили и които не са ваксинирани срещу тази инфекция, се нуждаят само от една ваксинация. След имунизацията се създава дълъг и интензивен имунитет. Продължителността на имунитета е повече от 25 години, според някои данни и за цял живот.
Какви реакции са възможни след поставянето на ваксината?
През първите дни след поставянето на ваксината могат да се появят локални реакции под формата на уплътняване или зачервяване, болезненост.
След 5-6 или 10-11 дни е възможно да се появи треска, общо неразположение. Всички тези реакции са логични и показват началото на образуването на защита срещу инфекцията.
Полезна информация
У нас имунизацията срещу морбили е въведена в далечната 1969 г., когато тази първа имунизационна програма е имала за цел през периода 1969-1971 г. да бъдат обхванати всички неболедували деца на възраст от 1 до 8 години, т.е. родените в периода 1961-1970 г. От 1972 г. се въвежда задължителна имунизация на всички деца до 1-годишна възраст, а от 1983 г. се включват два приема на морбилна ваксина - на 1- и на 4-годишна възраст. Именно обхващането на все повече деца с 2 дози ваксина осигурява постепенното овладяване на епидемиите от морбили у нас.
От 1994 г. в страната е въведена комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола за децата, навършили 13-месечна възраст, а от 2001 г. същата ваксина се използва и за реваксинация на 12-годишните, т.е. учениците от 6-и клас. Преди това те биваха реваксинирани с морбилна и рубеолна моноваксина.
Имунитетът срещу морбили, придобит след преболедуване, е пожизнен, т.е. за цял живот. Затова се счита, че поколенията, родени преди 1960 г. и всички преболедували в началото на ваксиналния период, притежават пожизнен имунитет. За родените след 1961 г., обхванати с имунизация, трябва да се знае, че първата имунизационна доза осигурява протекция (защита) при 94-98%, а прилагането на втора доза увеличава протекцията до 99%.
През 2017 г. случаите на заразяване с този смъртноопасен вирус в Европа са четири пъти повече - 21 000, в сравнение с 2016 г., когато са били 5273. По данни на Световната здравна организация основните взривове са регистрирани в Италия, Румъния и Украйна.
Последната голяма епидемия в България е регистрирана през 1992 г., когато заболяват малко повече от 20 хиляди деца, а през 1996 г. е регистриран по-слаб епидемичен подем с 695 случая, след което броят на заболелите започва да намалява значително, като достига само 8 случая през 2001 г. В периода 2002-2004 г. заболяването напълно отсъства от статистиката на заразните заболявания. През 2005 г. в страната са регистрирани 3 случая, а за 2006 г. - 1 случай./zdrave.to
Милена ВАСИЛЕВА
Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
