Едно от полезните умения във времето, в което живеем, е това да можем да представим себе си добре. Отиваме на интервю за работа по различни причини - защото нямаме; защото усещаме, че сме се изчерпали на позицията, на която работим и вече няма какво да дадем там, защото искаме да продължим напред и да се развиваме.
Какъвто и да е мотивът ни да отидем на интервю за работа, колкото и да сме мотивирани за събеседването, чувстваме притеснение, тревога и съмнение. А когато това е преобладаващата емоция в нас, тя се отразява на ефективността и резултата от представянето ни. Как да бъдем полезни на себе си в този важен за нас момент?
Както знаете, всеки резултат е следствие от продължителна работа. Увереността по време на интервюто за работа няма да се появи мигом просто защото в момента ни е необходима. Какво можем да направим, за да я постигнем?
Да надникнем в страховете:
Кой е най-силният ни страх? От какво е породен?
“Ами ако не се справя? Ами ако се проваля като тогава, когато...”. На тези въпроси бих отговорила така: вместо да отделяте време и енергия, за да си спомняте моментите, в които не сте се справяли, бих ви насърчила да си припомните успехите и как сте ги постигнали. Спомняте ли си как успяхте да се справите тогава? Какво ви помогна? Кои свои качества проявихте?
Нагласи, убеждения, свиване от ужас, катастрофално мислене. Главата ви боли от мисли, подобни на тези: “Има много кандидати. Нямам опит. Другите са по-добри от мен. Някой “връзкар” пак ще се намърда! Кой ще ме забележи мен? Защо не си седях на сигурното, ами тръгнах на тези години мечти да сбъдвам?”.
Когато мислим по този начин, енергията и фокусът ни не са в това как да се представим така, че да бъдем избрани. Те са в това как друг да бъде избран. С подобни мисли подсилваме объркаността и смущението си вместо самоувереността си.
Самооценка, самоувереност - те със сигурност влияят на начина, по който се чувстваме и представяме на интервюто за работа. Преди да мислим отрицателно и да се самосаботираме с ниска самооценка, е добре да си припомним знанията, опитът и постигнатото до момента. Ако в нещо се чувстваме несправили се, нека се опитаме да определим в коя област от живота ни (здраве, личен живот, семейство, интереси, любов и партньорство, учене и развитие, интереси, забавления) смятаме, че не сме постигнали това, което сме искали. И нека не правим генерални обобщения заради това. Може да имаме ниска самооценка, ако сме успешни в професията си, но не сме успели да постигнем същото в личен план. Липсата на преживяване за пълноценна връзка и семейство може да прави самооценката ни ниска, а това от своя страна да влияе на увереността ни по време на представяне на интервюто. Или обратното, ако сте посветили много от времето си на семейството, дома и отглеждането на децата, може да мислите за себе си, че животът ви е бил непълноценен, защото не сте се развивали в професионално отношение.
Няма да успея и този път да си намеря работа, вече съм “тотално под чертата” (отдавна не работя и живея със заеми).
Когато мислим така, сякаш се поставяме в драматична ситуация с два крайни изхода - благоприятен и фатален. Животът ни е показал, че това не е така - винаги има и друг вариант да оцелеем и да се развиваме. Но се питам какво направихте, за да поставите себе си в такава ситуация?
Факт е, че когато сме без работа, сме извън организация, екип, институция, предприятие и не принадлежим. Сякаш сме никъде. Сякаш сме ничии. Това ни напомня един от основните ни детски страхове, че ако сме без семейство и дом, че ако сме сами, няма да оцелеем. Фактът, че сме без работа, провокира в нас и едно от преживяванията, характерни за възрастния - усещането за смисъл. Ние не просто искаме да работим. Ние искаме работата ни да е едновременно интересна, да ни развива, да ни обогатява, а дейността ни да е полезна за другите. Ние искаме да не е напразно съществуването ни.
Как да владеем себе си, за да се представим добре?
Ето няколко идеи:
• “Държим на фокус” силните си страни и уменията си, постиженията, които сме имали досега в опита си.
• Представяме си ясна картина на резултата - на това, което искаме да постигнем, и я “държим” в ума си.
• Насочваме мислите си в посока: какво ще спечели от мен (от моите знания, умения, опит, енергия) компанията, институцията, учреждението, за което ще работя?
В деня преди интервюто можем:
• Да си направим разкрасителна процедура
• Да спортуваме, (за да освободим част от напрежението)
• Да се разходим
• Да се наспим добре
• Да репетираме пред някого как ще представим себе си
• Да отделим време за онези дейности, които ни разтоварват и зареждат
• Да изберем облеклото
• Да направите и още нещо, което ви харесва, но за което не се сещам.
Намерете си човек за подкрепа - някой значим за вас близък и поговорете с него. Той ще ви припомни с какво сте най-добър в неговите очи, ще изброи силните ви страни, стила ви, личната ви харизма, самочувствието и професионализма ви. Ще ви припомни и колко сте приятен и забавен, когато сте в настроение и сте автентичен. От това ще си спомните, че никой не може да бъде отхвърлен, когато е истински.
Намерете си “вълшебен” предмет, който ще ви отваря вратите към желаната позиция. Нека той да е възможно най-абсурден, например отварачка, рошава глава на никому неизвестно животно, пластмасов кокоши крак от детска играчка. Абсурдността на този “вълшебен” предмет ще ви накара да се разсмеете, а това ще доведе до намаляване на напрежението.
Направете си “Гъсеницата на постиженията” - изработва се от нанизани на връзка мъниста, всяко от които отговаря на реално ваше постижение, умение или справяне с трудност. Например: синьо мънисто - шофирах от София до Берковица през Петрохан; лилаво мънисто - сготвих храна за 30 човека; червено мънисто - направих презентация на тема “ХХХХХ”, жълто мънисто - изплатих заем от ХХХХ лева; зелено мънисто - изразих гнева си и отстоях позицията си пред господин Х...
“Гъсеницата” ще ви подсеща за моментите, в които сте се справили добре. Тогава какво ви пречи да се справите блестящо и на това интервю за работа? Нищо, нали? А какво ще ви помогне?
Умението да се презентирате, разбира се. Развивайте го, упражнявайте го, влезте в ролята на “този, който ме представя най-добре”, говорете смело и уверено на бъдещия си работодател за знанията и опита си, споменавайте примери. Бъдете естествен. Не прекрачвайте границата. Всеки мениджър би искал качествен и креативен работник със самочувствие като вас!
Борянка БОРИСОВА, психолог
