Отговорът на въпроса не е еднозначен и е многопластов. Затова нека тръгнем стъпка по стъпка. Първо да определим откъде идват трудностите - от естеството на работата или от взаимоотношенията.
Когато постъпваме за пръв път на работа (или за първи път сме на определена позиция) и нямаме опит за заеманата длъжност, ни е нужно да инвестираме част от свободното си време, за да навлезем в естеството на работа.
Признаци, които показват, че имунитетът ви е отслабнал
В началото на трудовия си път е нужно да си изградим стратегия на работа, за да бъдем ефективни. Можем сами да си създадем такава, можем и да ползваме споделен опит от колеги. Все повече се разпространява практиката на въвеждащите обучения на работното място - ако не са ви предложили такова, може да го поискате.
Трудни взаимоотношения
За да заработи една организация с висока ефективност, са нужни усилия - както от този, който я ръководи, така и от хората, които работят в нея. Обичайните трудности идват от не добра комуникация, от разменени изречения по коридори, телефонни разговори, формални срещи. Конфликтите и интригите имат различен характер и насоченост. Някои от хората не успяват да преработят личните си вътрешни конфликти и използват колегите си, за да вентилират напрежението си. Други хора не могат структурирано да говорят и работят, и това дразни тези, с които имат да изпълняват конкретни задачи.
Трудности има на всички нива в една организация (институция). Да започнем от нивото, на което всички са равни, тоест с един и същ статут и длъжностни задължения. Обичайните трудности на това ниво идват от това, че един (или няколко човека) иска да е пръв сред равните, иска да бъде забелязан, откроен, повишен. Неговите действия са насочени към личните му постижения, а не към тези на организацията или крайния потребител - “клиента”.
Предполагам, имате в опита си колеги, които винаги са компетентни, заявяват се и се презентират отлично. Предполагам, познавате и такива, които извършват работата си, без да вдигат много шум. Обичайно този, който иска да заеме по-голямо пространство сред равни, не си дава сметка, че “притиска” хората около себе си. Какво да направи този, който е “нападнат”?
Той има няколко варианта - или да се свие, да се сниши и изчезне, или да се заяви и отстои. Обичайно човекът, който иска да е в центъра на вниманието и да завладее територия за себе си, не се страхува от конфликт, за разлика от този, които се свива - той се бои да се заяви и да “влезе” в конфликта. Този, който се свива, се опитва да изчезне, да стане невидим, затова му е трудно да се заяви, да се отстои, да сложи граница и да удържи другия.
Когато пък се срещнат двама явно заявяващи се, е възможно да се случи така, че да няма място и за двете изяви - пространството се оказва недостатъчно. Играта им може да стигне до непрекъснати престрелки, конфликти, интриги и търсене на намесата, вниманието и одобрението на другите колеги и/или ръководителя. Както сами се досещате, тази динамика на случващото се няма нищо общо нито с естеството на работа, нито с желанието за ефективност и добри крайни резултати на организацията. Тук става въпрос за нещо друго - за себезаявяване и себеутвърждаване.
Друга характерна ситуация сред равни е един да върши цялата работа, а повечето да се скатават. Това става факт поради няколко причини - липса на санкции от ръководителя, от една страна; а, от друга - желание за спасяване и изява от този, който “се гърби” и работи, както и желание “никой/шефът да не може без мен”.
Няма да се впускам в причините какво кара някой от нас да е в определена ситуация - те са индивидуални. Ще кажа само, че вместо да “потъваме” в ставащото, е добре да се отдръпнем, да се дистанцираме и да видим цялата картина.
“Какво да направим, като я видим?” - ще попитате. Сещам се за две неща - едното е да направим анализ за себе си и да видим как участваме или преживяваме случващото се. Другото е да информираме прекия си ръководител. Вие обаче може да сте по-досетливи от мен и да откриете и други работещи за вас варианти.
Учени откриха начин за борба с Алцхаймера
Разсъждавайки по темата, ми хрумна да припомня нещо.
Всяка организация, за да се развива в посока растеж, е нужно да спазва
няколко основни правила
Всички ние, които работим в дадена организация, е добре да помним, че тя е създадена от някой преди нас. За да се чувстваме добре на работното си място, за да растем и да се развиваме, е необходимо да уважаваме този човек, неговия принос за началото и постиженията му. После идва ред на това да уважаваме и признаем постигнатото от хората, работили преди нас. Следващият фундамент за добро развитие е да работим ефективно на мястото, на което сме, и да се фокусираме върху това да свършим максимално добре своята част от общата работа.
Желанието да партнираме и сътрудничим е важно и ценно. Защо? Защото хората, които работят на една позиция или в един екип, развиват себе си и другите чрез сътрудничеството, споделянето на опита и знанията си. Това е обогатяване и разширяване, а не ограбване.
За екипността
Това, което ще напиша, е познато на всеки от вас, който работи в екип и в непрекъснат процес на работа. Представете си, че сте в производството и работите на машина. На тази машина работят още двама ваши колеги. Всеки от вас има определена норма. Ако този преди вас не спазва правилата за работа с машината и не я експлоатира правилно, то по време на вашата смяна машината вероятно ще се счупи, вие няма да си изпълните нормата и е възможно да бъдете санкционирани за повредата. За ситуацията обаче не сте отговорен само вие. Какво да направите, какви са възможностите ви?
Да говорите с колегите си, с които се сменяте и сте в равна позиция. Да говорите с прекия си началник. Ако няма решение и движение - да информирате мениджъра. Тук ми се иска да ви попитам: Правите ли го? А какво ви пречи да го направите? Може би не желаете да назовете грешките на колегите си? Може би не желаете да споделите отговорността? Или не искате да станете “видим” за шефа? Не искате да се конфронтирате с колегите? Предпочитате да стоите в ролята на жертва? Искате да плащате машината?
И към края на тази статия се запитах:
Кое е това, заради което премълчаваме? Наистина ли е по-безопасно да недоволстваме (след работния ден да споделим с приятели, близки) и да не предприемем действие? Или пък не знаем как да се отстояваме? Мислим си, че нямаме стратегическо решение? Трудно ни е да влезем и преминем през конфликт? А може би не вярваме във възможностите си, компетентността си, силите си и в силата на собствения си глас. Ако това е така, то ние не вярваме в аргументите и в професионалната си преценка. Трупаме, преглъщаме, търпим, дотогава, докато ситуацията стане крайно неприемлива. Тогава не можем повече да се удържим и избухваме, надаваме вой, но...
Всеки път ли да чакаме нетърпимото? А дали сме ефективни през гнева си? Какво казваме на другия/другите тогава? Чуват ли ни? През гнева успяваме ли да кажем от какво се поражда недоволството ни? Можем ли да дадем успешна стратегия за работа/взаимоотношения тогава?
Работещата стратегия при трудностите в работата за всяко работно място е различна. От голямо значение е правилният анализ на “проблема”, както и на взаимоотношенията в екипа - кой какво прави, за да се стигне до създалата се ситуация. Решенията са в новите поведения, креативните идеи и сътрудничеството. Ако последното е невъзможно - можете да потърсите ново работно място. Но... ако ситуацията ви се повтори, то... препрочетете статията отново.
Борянка БОРИСОВА, психолог
Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
