Честотата на ендометриозата, подобно на миомата, се увеличава. Това се дължи на факта, че сега много жени отлагат раждането на дете.
Към 25-27 години нашите прабаби и баби са имали вече по няколко деца, които са кърмили дълго време.
Наследственият фактор също е важен: дъщерите унаследяват склонността към заболяването от майките си. Рискът се увеличава и ако жената води нездравословен начин на живот, не спи достатъчно и е правила аборти. Възпалителните заболявания на гениталните органи също играят роля.
При ендометриозата клетките могат да растат като туморни, но не са злокачествени. Те се разрастват дълбоко в тъканта, могат да засегнат матката, червата и пикочния мехур, причинявайки сраствания. Тези клетки губят способността си да се разрушават, тъй като избягват имунния контрол: имунната система не ги разпознава като чужди. Резултатът е асептично възпаление, което не е свързано с микроби.
Ендометриозата в повечето случаи се проявява ярко: болезнена и обилна менструация, болка в долната част на корема. Често на жената е трудно да забременее: перисталтиката на фалопиевите тръби се променя - от тях оплодената яйцеклетка не се премества в матката.
Лечението е дългосрочно, с назначаване на хормони. Ако ендометриозата е провокирала киста на яйчника повече от три сантиметра или има нарушена функция на червата, се налага операция: засегнатата тъкан се отстранява лапароскопски.
