Всяка година около 10 милиона души по света се диагностицират с деменция, започвайки трудно, сложно и тежко пътуване, което дълбоко засяга както пациентите, така и техните семейства.
Въпреки това лекарите обикновено се затрудняват да отговорят уверено на един от най-честите въпроси: „Колко време ми остава?“
Проучване на Медицинския център на университета „Еразъм“ анализирало 261 статии, обхващащи повече от 5,5 милиона души с деменция, което го прави най-голямото и подробно изследване на оцеляването при поставянето на тази диагноза до момента.
Едно от основните открития на това проучване е, че възрастта при поставянето на диагнозата е най-важният фактор, който влияе върху продължителността на живота.
Например жените, които са диагностицирани на 60-годишна възраст, имали средна преживяемост от 8,9 години, докато тези, които получили същата диагноза на 85 г., живели около 4,5 години.
При мъжете продължителността на живота също е по-кратка: от 5,7 години при диагностициране на 65 години, до 2,2 години на 85-годишна възраст. Важно е да се отбележи, че тези цифри са средни и действителната продължителност на живота може да варира нагоре или надолу.
Според настоящите демографски данни диагнозата деменция на 65-годишна възраст понижава продължителността на живота с 13 години. Това въздействие намалява с възрастта при поставяне на диагнозата: на 85-годишна възраст деменцията намалява продължителността на живота с около две години.
Какво влияе върху продължителността на живота на хората с деменция?
В допълнение към статистиката за оцеляването изследователският екип разгледал и скоростта, с която хората с деменция се преместват в домове за специални грижи.
Резултатите показали, че в рамките на 3 години от поставянето на диагнозата приблизително една трета от пациентите преминавали към здравни заведения.
След 5 години повечето от тях имали нужда от помощ вкъщи. Освен това мястото на пребиваване играе важна роля в резултатите. Проучванията в Азия установили, че преживяемостта е с 1,2 до 1,4 години по-висока в сравнение с Европа или Северна Америка.
Видът на деменцията също има значение:
хората с болестта на Алцхаймер са имали тенденция да живеят с 1,4 години по-дълго от пациентите с други форми на заболяването.
Условията на живот и нивото на образование оказват огромно влияние върху оцеляването, понякога по неочаквани начини. Пациентите, живеещи с придружители или членове на семейството, са склонни да живеят по-дълго след диагностицирането.
В същото време хората с по-високи нива на образование понякога имат по-кратка продължителност на живота, вероятно защото може да им отнеме повече време, за да компенсират промените в мозъка, преди да се появят симптомите, което означава, че са били на по-късен етап от заболяването по време на диагностицирането.
Жените живеят по-дълго от мъжете, след като са били диагностицирани с деменция, въпреки че това предимство намалява с възрастта при откриване на болестта. Жените често биват диагностицирани на по-късна възраст, което е един от негативите в очакваната продължителност на живота спрямо мъжете.
