Красимира Димитрова бе сред 32-те медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, фелдшери и лаборанти, наградени от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) по случай Международния ден на сестринството - 12 май. Красимира Димитрова е на 49 години, омъжена, с две пораснали деца, едно от които вече е практикуващ лекар. Тя е старша сестра в Специализираната болница по очни болести във Варна. Става магистър инженер в Техническия университет във Варна, но вече 22 години работи като медицинска сестра. Завършва института за здравни кадри във Варна със специалност детска медицинска сестра, а също е бакалавър по управление на здравни грижи от Медицински университет-Варна и магистър по същата специалност от Медицински университет-Плевен. Ето какво сподели сестра Димитрова за своята тежка и отговорна работа специално за MyClinic.
- Г-жо Димитрова, защо избрахте сестринството пред инженерната професия?
- През 90-те години, когато завършихме инженерство с моя съпруг, поради реформите в страната беше изключително трудно да си намеря работа като инженер. Започнах като сестра и така 22 години, 19 г. от тях в областта на офталмологията - в Специализираната болница по очни болести във Варна. От 10 г. съм в ръководството на Варненската колегия на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи и съм ангажирана и със съсловната дейност. Сега съм председател на Варненската колегия.
- На какво се надявате?
- Професиите на медицинските сестри, акушерките, рехабилитаторите, фелдшерите и лаборантите да станат проспериращи и да има повече уважение от страна на обществото. Разбира се, надявам се и на по-достойно заплащане. Така младите хора ще се ориентират към нашите професии и ще остават в страната. Защото има тревожна тенденция - всяка година 1000 сестри и акушерки заминават на работа в чужбина. Ако с тези темпове върви напускането на България, не знам
след 25 години от кого ще бъдат обгрижвани хората,
които имат нужда от здравни грижи.
- Защо не виждате достатъчно уважение от обществото?
- Не са редки конфликтните ситуации с пациентите. Просто повечето хора са на ръба на оцеляването. Недоимъкът, несигурността понякога отключват агресия и тъй като медицинската сестра първа се среща с пациентите, докато изясни какво е нараняването, дали състоянието е спешно или не, и в тези ситуации възникват конфликти. Знаете, че човек с болка, с нараняване иска веднага да му бъде оказана помощ. А това невинаги е възможно, ако дежурният лекар е в операция или преглежда друг пациент.
Хората са загубили усмивката си, понякога забравят и доброто възпитание, елементарните норми на уважение, като това да поздравят, а не да влязат в кабинета или в отделението и да започнат да крещят на сестрите. А после изискват от нас милосърдие, човеколюбие, помощ на секундата, висок професионализъм или просто да държим ръката на пациента, когато изпитва силна болка. Затова уважението трябва да е и от двете страни. Ние, старшите сестри, се учим на комуникативни умения с трудни пациенти още в университетите. А за останалите колеги организираме обучение.
Но има и благодарни пациенти. Ще споделя за очното отделение в нашата болница, на което съм старша сестра. Нерядко изписаните ми казват: “Имате невероятен екип, изключително любезни, компетентни и милосърдни хора”, при което на самата мен ми става приятно и чувствам удовлетворение от професията и от екипа, който ръководя. Много съм развълнувана, че получих и първата си национална награда - I място в категорията Ръководител по здравни грижи. Това е
най-високото отличие на сестринството в България,
колегите ми засвидетелстваха своето признание, че съм най-добрият професионалист на годината в нашата професия.
- Разкажете за ежедневната си работа.
- Провеждам ортоптични тренировки с малки пациенти на специален апарат за лечение на лениво око и кривогледство. Това е най-хубавата част от моята работа. По професия съм детска медицинска сестра, но така се случи, че работя предимно с възрастни. Но най-любим ми е детският сектор. За мен професията е много вълнуваща и приятна. Разбира се, има и трудни моменти с голямо натоварване. Класирам задачите по приоритет, като започвам от най-спешните, но до края на деня трябва всичко да свърша. На всички е ясно, че имаме недостиг на медицински сестри и много често се налага старшата сестра да помага, за да се запълни графикът за месеца, а също и в критични ситуации. Старшата сестра е особено свързващо звено в йерархията и трябва да оказва помощ абсолютно на всички - на санитаря, на сестрата, на лекаря, на ръководството, на пациента. Обикновено най-големият проблем на всички старши сестри е свръхнатовареността.
- А налагало ли се е да помогнете на някого извън болницата?
- Помагала съм на колеги със здравословни проблеми в ролята си на председател на Варненската колегия на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи. От няколко години правим застраховки за някои категории заболявания на всички наши членове.
Така че можем да окажем финансова помощ при дълго боледуване на колега. Намерихме много скъп имплант за гръбначния стълб на наш колега фелдшер. След като той беше опериран и се възстанови, дойде лично да ни благодари в офиса на нашата колегия. Членовете ни са застраховани и за професионален риск, ако към тях са подадени жалби.
Мара КАЛЧЕВА
