По съвременни данни ендометриозата засяга всяка 10-а жена в репродуктивна възраст и заболяването представлява третата по честота причина за безплодие при жените. Основната симптоматика включва силна болка при менструален цикъл, хронична тазова болка, болка при полов контакт, но и други съпътстващи проблеми според индивидуалния случай. Новоучредената Фондация “Ендометриоза и репродуктивно здраве“ е организация на жени, засегнати от ендометриоза. Поставя си цел да повиши информираността за заболяването у нас, за да бъде диагностицирано навреме и по този начин да се намали негативното му отражение върху репродуктивните способности на жените в България. Ето какво споделиха съучредителят и управител на Фондация “Ендометриоза и репродуктивно здраве” Мария Георгиева и успешно лекуваната пациентка Ваня Стойчева. 

Мария Георгиева

- Г-жо Георгиева, защо основахте Фондация “Ендометриоза и репродуктивно здраве”?

- Създадохме фондацията, водени от идеята да дадем гласност на проблем, който влошава качеството на живот и репродуктивните способности на жените в България. И трите съучредителки на фондацията имаме извървян дълъг път със заболяването. Аз съм диагностицирана на 16-годишна възраст с ендометриоза и искам да споделя всичко научено по пътя и да помогна за повишаване здравната култура на жените в България. За проблема ендометриоза се говори рядко или изобщо. 

- Какво представлява ендометриозата?

- Първо да обясня какво е ендометриума. Матката е изградена от три слоя, като вътрешният е лигавицата - така нареченият ендометриум. През полово активния период на жената ендометриумът търпи циклични промени. Разраства се, за да приеме оплодената яйцеклетка. Ако освободената при овулацията яйцеклетка не се оплоди, хипертрофиралият слой на лигавицата се отслоява и изхвърля навън заедно с някакво количество кръв. Този процес се нарича месечно течение - менструация. При заболяването ендометриоза ендометриумът, който обикновено е във вътрешната част на матката, се заселва по други, необичайни места в организма, най-често по органите в коремната кухина - яйчници, фалопиеви тръби, пикочен мехур, черва и др. Този заселен на необичайни места ендометриум създава много сраствания, болка и може да доведе до анатомични промени на репродуктивния апарат на жената. 

Ако лезиите са например в яйчник, това довежда до така наречената шоколадова киста на яйчника или ендометриоза на яйчника. Това е съпроводено със системни болки както по време на менструация, така и по време на овулация и на полов акт.

 Освен това жените с ендометриоза страдат и от храносмилателни проблеми, имунодефицити, умора, депресия. При някои жени ендометриозата протича безсимптомно, но въпреки това заболяването оставя трайни поражения върху репродуктивната система. От една страна, засяга жени в тяхната репродуктивна възраст и пречи да заченат, от друга страна, е често срещано заболяване. Една на 10 жени има ендометриоза, дори да не знае за това. При 50% от жените, които имат проблем със зачеването, това се дължи на ендометриоза. Ето защо сме убедени, че ендометриозата е социалнозначимо заболяване.

- Как се диагностицира?    

- Лошото е, че отнема средно между 7 и 8 години, за да се получи точна диагноза. Ендометриозата се бърка с други заболявания. 32% от жените с ендометриоза страдат от депресия, което не е малко. Това обаче е световна статистика. Още няма официални данни за мащаба на проблема у нас. 

Създадохме онлайн група за подкрепа на жени с ендометриоза и репродуктивни проблеми, в която вече се регистрираха над 600 жени, като всяка седмица се включват поне 10 нови с това заболяване, което говори още в началото за голяма честота. Ще стартираме обаче национално проучване за разпространението на ендометриозата в България, за което ще търсим съдействие от Министерството на здравеопазването. 

Ще създадем и работни групи с лекари, за да предложим съвременни терапии за лечение. Предвиждаме и обучение на специалисти в малките градове, защото там има дефицит на информация за връзката на ендометриозата и репродуктивното здраве. Планираме още сътрудничество с центрове за асистирана репродукция, за да се финансират ин витро процедури и за жени с първи и втори стадий на ендометриоза. В момента се финансират процедури само за жени с трети и четвърти стадий.

В нашата програма е предвидено и сътрудничество с Министерството на околната среда и водите за профилактика на това заболяване. Защото има няколко световни проучвания, които доказват връзката на диоксините в околната среда с няколко заболявания, сред които онкологични, болести на дихателната система и ендометриоза. 

Някои силно замърсени с диоксини райони в страната като София се водят ендемични. Ако се прави точно измерване на диоксините, може да се вземат мерки да се намали тяхното ниво и така да се предотврати заболеваемостта. 

Диоксините имат свойството да се натрупват в организма на човека и в природата. Дори в малки количества в организма могат да отключат заболяване. Според най-нови данни от Американската агенция за опазване на околната среда най-големите източници на диоксини (80% от всички) са комунални съоръжения, използващи въглища за горене; общински инсенератори за горене на отпадъци; доменни пещи; дизелови превозни средства; използване в земеделието за наторяване на канализационни утайки; дървообработка чрез горене; сметообработка чрез горене и др. 

Ваня Стойчева: Бях в IV стадий, със засегнат яйчник, дебело черво и пикочен мехур

- Г-жо Стойчева, кога ви откриха ендометриозата?

- Бях диагностицирана с киста на 17-годишна възраст преди 17 години. Никой от лекарите тогава не спомена ендометриоза. Дадоха ми да приемам хормони и противозачатъчни. Кистата се сви и изчезна. Четири години по-късно силните болки се върнаха и тогава вече чух диагнозата ендометриоза. Посъветваха ме да забременея възможно най-скоро, защото ако чакам, може да имам сериозни трудности със зачеването и защото това е единственото лечение при тази диагноза. На 21 години това ми се стори неуместно. 

Болките се увеличаваха. Пиех противозачатъчни. Започнаха и храносмилателни проблеми по време на цикъл, но никой не ги свързваше с ендометриозата. Аз и потвърдена диагноза нямах, защото тя се потвърждаваше с лапароскопия и взимане на биопсия. Вече през 2015 г. стигнах до лапароскопия заради много силни болки, храносмилателни проблеми и симптоми като при цистит по време на цикъл, които след това изчезваха, и три години неуспешни опити да забременея. 

- Къде ви направиха лапароскопията, как се лекувахте?

- Направиха ми лапароскопията в болница във Виена при специалист, който основно се занимаваше с хирургия при ендометриоза. Той ми каза при ехографията, че имам ендометриоза не само на яйчника, но и на дебелото черво, и на пикочния мехур. Имах инфилтрация на ендометриум в стената на дебелото черво и то беше започнало да се затваря. Изглеждало е като раково образувание. Но ендометриозата не е рак. 

Оперира ме този австрийски специалист и след това съветът му беше да не преминавам през хормонална терапия за спиране на цикъла за шест месеца, както обикновено се препоръчва при такава операция, а директно да се опитам да забременея. Каза също, че ако зачеването не се случи в рамките на една година, да опитам ин витро. Два месеца след операцията вече бях бременна. Но плодът спря развитието си и абортирах. След още три месеца отново забременях и родих първото си дете, при това беше естествено раждане. По време на бременността и периода на кърменето нямах цикъл над две години. Това беше най-добрата профилактика на заболяването и на срастванията след операцията. Миналата година родих второто си дете. Така, общо взето, след операцията съм имала цикъл пет или шест пъти. 

- Кой ви насочи за лечение във Виена?

- За лечение във Виена ме насочи д-р Ралица Сенкова, за което съм й много благодарна. Тя ми помогна да преодолея страха си от операцията, защото не знаех дали при нея няма да махнат и двата яйчника, а може и матката, и фалопиевите тръби. Освен че дойде с мен в болницата във Виена, асистира при операцията. Наистина прояви изключителна човечност, от която имах нужда тогава. Моят случай показа, че дори при ендометриоза четвърти стадий не е задължително да се стигне до ин витро, а че може да се забременее спонтанно. 

Мара КАЛЧЕВА