Вероятно, гледате календара и установявате, че до великденските празници са останали броени дни. Въображението ви започва да рисува постове в социалните мрежи на усмихнати хора сред интересни места по света. Завист ли усещате да се прокрадва във вас? Или раздразнение? Май отсега се гневите на хората, които изглеждат щастливи, защото са отишли там, където са искали. Това, което ви вгорчава идеята за празника, е въпросът: А аз как ще празнувам? Аз какво ще направя?
Да видим възможните решения: Ще отида на село? Ще отида до родното място? Ще импровизирам в последния момент? Ще си остана вкъщи и ще отида в близкия парк? Ще свърша изостанала работа? Ще хукна с някоя компания, за да не съм у дома? Ще се правя на учтивата приятелка, която звъни лично на всички хора, които познава, за да им честити празника, (за да мине денят и да не изпадна в “кладенеца” на самосъжалението).
Предстоящите почивни дни ще изживеете така, както ви се иска, или така, както имате възможност? Кога най-сетне ще се сбъднат мечтите ви и те ще спрат да се разбиват в стената на реалността? Как да реализирате почивките и празниците от мечтите си?
В моменти като този, в които у вас бушува бурята на тъгата и раздразнението, е добре да извършите дейност, през която да вентилирате емоциите - ходене, бягане, чистене, плуване... Когато душата се успокои, е време за въпроси и поглед навътре.
За какво мечтаете? Откога мечтаете за това? Какво направихте, за да сбъднете мечтата си? Вярвате ли, че мечтата ви може да се превърне в реалност? Вярвате ли, че заслужавате да изживеете мечтата си? Кой може да сбъдне мечтата ви? Какво стои между вас и мечтата ви? Можете ли да понесете вината да сте щастливи? Заради какво се отказахте от мечтата си? Какво са за вас празникът и свободното време?
Стъпките да превърнем една мечта в реалност, са няколко:
• яснота (ясна представа какво точно искам);
• непоколебимо намерение;
• вяра в собствените си възможности;
• увереност, че ще постигна това, което желая и ще стигна до края;
• планиране (то е различно от контрола), стратегия;
• нагласа;
• действие.
Няколко думи за всяко от тях
Ясната картина
Няма как да постигнем нещо, ако нямаме ясна картина за него в ума си. Затова е важно да създадем конкретен образ/визия на своята мечта. Например: Какво наистина искам да ми се случи? Къде да отида? Какво да видя? Какво да разгледам? С какво да се запозная? Какво да науча? В каква атмосфера да се потопя?
Активна почивка ли искам - с разходки, плуване, излети, катерене? Или пък искам да плавам с кораб (яхта, лодка)? Може да искам да се свържа с хора, за да общувам, да обърна внимание на взаимоотношенията си с партньор, деца, роднини, приятели? Или ми е нужно време да остана насаме със себе си, да си почина от всичко и всички, да освободя ума си. Възможно е да искам да прекарам свободното си време в творчество (да рисувам, пея, свиря, пиша) и да изразя себе си чрез изкуство, в енергията на което не мога да се потопя в динамичното ежедневие.
А може да използвам времето на празника, за да почистя дома и ума от ненужни вещи, дрехи и спомени. Възможно е да имам нужда да остана вкъщи и да не бързам за никъде, да превърна дома си в онова уютно място, в което да се връщам след активен работен ден и да се възстановявам.
Като отида някъде, какво искам да открия? Нови хоризонти? Нова култура? Нова гледна точка? Различен стил на живот? Друга нагласа и/или отношение към живота?
Кое е това място, на което искам да бъда? Какво не ми стига тук, на моето място (на мястото, на което съм), в този момент от живота ми?
За да постигнем яснота можем да си помогнем с въпросите: Как искам да прекарвам свободното си време? Какво наистина ще ми помогне да си почина? Какво искам да празнувам? Кое ми пречи да празнувам? Мога ли да видя успехите си, способността си да преминавам през трудности, постиженията си? Гордея ли се с тях? Срамувам ли се да празнувам? Смятам ли, че предавам някого като празнувам/почивам (предци, родители, партньор)? Мога ли да споделям интересите си със семейството си? В една посока ли сме? Виждам ли възможността да осъществя желанията си, когато са различни от тези на най-близките ми? Необходимо ли ми е да си изясня какво е да съм със себе си, когато съм във връзка? Мога ли да показвам, че съм свързан, че обичам, че държа на близките си? Мога ли да приема нашите различия?
Непоколебимо намерение
Решавам какво искам да направя и го правя. Важно е да се свържем с решителността си. И да направим крачка. Съмнението и чуденето ни носят напрежение и ни изтощават, освен това ни връщат назад.
Вяра в собствените си възможности
Ако вие не вярвате във възможностите си и другите няма да повярват във вас.
Увереност, че ще стигна до края
Ако я няма увереността, че ще стигнете до края, мечтата никога няма да се превърне в реалност. Тази увереност е послание от вас за вас. Сякаш казвате на себе си: “Доверявам ти се!”.
Планиране, стратегия
Какво ще направите стъпка по стъпка, за да реализирате желаното? Кое ще е първо, кое второ, трето и т.н. Дайте време на мечтата да се сбъдне. Планирайте я отдалече. Изчакайте подходящия момент. И не бъркайте планирането с контрола.
Нагласа
Енергията, с която случваме мечтата си, е важна. Ведро настроение, радост, бодрост, доза хумор, лекота, песен.
Действие
Нищо не се случва без действие. То е ключът за сбъдването. То осъществява мечтата. То я случва.
Преди да ви пожелая приятен път и весел празник, ще ви кажа, че мечтите се сбъдват тогава, когато поискаме. Когато сме готови да ги последваме и изпълним. Когато излезем от бляна на фантазирането и предприемем действие.
Ако вярвате на себе си, че ще успеете, външните обстоятелства ще се наредят така, че да отразят доверието и увереността ви.
Борянка БОРИСОВА, психолог
