Проф. Анджело Антонини е директор на департамента по паркинсонизъм в Института по неврология “Сан Камило” във Венеция. Големият специалист беше официален гост-лектор на Националния конгрес по неврология в “Златни пясъци” на 8 и 9 май. Проф. Антонини запозна българските си колеги със съвременното лечение на късната Паркинсонова болест и представи своя клиничен опит при лечение с комбиниран интестинален гел.- Проф. Антонини, кои са предимствата на терапията с интестинален гел на пациенти с Паркинсонова болест в сравнение с класическото медикаментозно лечение?
- Благодарение на тази терапия пациентът е в по-стабилно състояние през целия ден, за разлика от лечението с медикаменти, при което болният се чувства добре за един или два часа и след това отново настъпва стягането на мускулите или треморът. Реално се подобрява качеството на живот. Когато интестиналният гел се инфузира постоянно чрез помпа в тънките черва, през целия ден, индивидуално дозиран, пациентът може да се движи спокойно и да се върне към нормалния си начин на живот. Поставянето на помпата е хирургическа процедура, която не е трудна. Просто се вкарва тръбичка в стомаха и тя се прокарва през него в червата. Тръбичката се свързва с малка помпа извън тялото, която се носи на кръста и постоянно влива медикамента. Нощно време помпата се отстранява. Управлението на инфузионната помпа е много лесно, пациентите могат да го правят сами и да програмират подаването на дозите. Голямо предимство на тази терапия е, че
може да се пробва от пациента
и ако не получи резултат, помпата да се махне.
- Кой момент от развитието на болестта е най-подходящ за започване на терапията и при каква възраст?
- Когато през деня има резки промени в състоянието на пациентите с Паркинсонова болест, които ползват орални медикаменти. Когато тези медикаменти не могат да овладяват симптомите на болестта през цялото време. Терапията с инфузионна помпа може да се използва независимо от възрастта на пациентите. Дори да са над 60 и 70 години, си струва да им се даде шанс да живеят по-добре. Това лечение възстановява нормалната моторика на тялото дори на хора, които не са можели вече да ходят.
- Какви са медицинските критерии за подбор на пациентите за терапия с интестинален гел?
- По принцип подходящ е всеки пациент, който няма постоянен добър отговор на оралната терапия. Освен това трябва да има менталната нагласа да желае по-добър живот, да иска да работи и да бъде независим в ежедневието си.
Условията за назначаване на такова лечение
е клинично доказана късна Паркинсонова болест, наличие на тежка двигателна симптоматика и липса на ефект от лечението с перорални средства за достатъчно дълъг период от време. Неподходящи за терапията са болни с деменция и допаминергична психоза, с тежка дискинезия и моторни нарушения.
- Идвате в България след конгрес на невролозите в Румъния. Какви са впечатленията от прилагането на тази терапия в Румъния?
- В Румъния пациентите са много ентусиазирани за тази терапия, защото се е подобрило качеството им на живот и са станали по-самостоятелни. Там има вече 200 души, които са на интестинален гел. Във всички европейски страни тази терапия се поема от Здравните каси. Разбрах, че и в България е така.
- Как е организирано наблюдението на тези пациенти във вашата клиника в Италия?
- Пациентите се подобряват чувствително и не се налага да ги виждаме много често. Ако има проблем с помпата, звънят на номера на фирмата по всяко време в денонощието. Поправките са за сметка на фирмата. В Милано и в Падуа имаме 60 нови пациенти на интестинален гел. Като обща бройка за десет години те са стотици.
Акад. д-р Иван Миланов: Това лечение увеличава значително живота на болнитеАкад. д-р Иван Миланов е директор на Университетската болница по неврология и психиатрия “Св. Наум” в София. Ето неговата гледна точка за иновативната терапия с интестинален гел.
- Проф. Миланов, от колко време в болница “Св. Наум” се прилага терапията с интестинален гел при късен паркинсонизъм?
- Терапията с интестинален гел започна първо в нашата клиника преди три години, защото имаме най-голям опит с тези пациенти. Към болница “Св. Наум” е създадено специализирано отделение още през 1962 г., което по-късно стана клиника за лечение на Паркинсонова болест. Заедно с Александровска болница и със “Св. Марина” във Варна имаме 40 пациенти на иновативната терапия с инфузионна помпа и комбиниран интестинален гел.
Досега не знам някой от тях да се е отказал, защото няма ефект от терапията или защото са възникнали странични реакции. Резултатите са уникални. Един човек като Вера Няголова, който беше тежко инвалидизиран, се върна към нормален живот. На практика такива пациенти умират, ако не им се приложи тази терапия. Когато човек е прикован към леглото, трябва други хора да го обслужват, а рано или късно развива усложнения - бронхопневмония, емболия и т.н., от които умира. Това лечение увеличава значително живота на пациентите. Те водят нормален живот и не се влошават. В Швеция има наблюдения върху такива пациенти повече от 10 години.
- Какво представлява помпата, която се поставя на пациента?
- Помпата всъщност е компютърна система, която се опитва да имитира мозъка. Мозъкът има нужда да му се подават капково, плавно съответните вещества. А когато даваме таблетки, постигаме рязко висока концентрация на веществата, която след това пада, а движението на болния се затруднява. Явно мозъкът не иска подобен начин на дозиране, а предпочита капково, постепенно.
- Миналия месец правихте безплатни прегледи във вашата клиника по паркинсонизъм. Имаше ли интерес от пациентите?
- Интересът беше огромен, не можахме да прегледаме всички желаещи. Нямам още обобщени данни колко души от прегледаните са новодиагностицирани. До един момент те бяха 10. Но явно има полза от подобни профилактични прегледи, защото в нашата система на здравеопазване няма директен достъп до невролог, ако не те насочи джипи.
Преди повече от десет години в България се лекуваха 55 000 пациенти от това заболяване, а тези данни говорят за страшна епидемия. След прецизирането на диагнозите, след въвеждането на система за тяхното потвърждаване в университетските болници в момента сме по-близо до истината, защото се лекуват 15 000 пациенти. По епидемиологични данни паркинсониците трябва да са между 12 000 и 15 000. Когато си пишех дисертацията за Паркинсонова болест, прегледах 700 пациенти, от които поне 100 се оказа, че не са паркинсоници, а са лекувани за това 10-15 години. Има заболяване, което наподобява по тремора Паркинсоновата болест, а е всъщност старчески тремор.
Диагностицирането се забавя средно с 1 до 2 години във всички държави, защото в началото оплакванията са неспецифични. Имали сме пациенти с болки в рамото, а се оказва, че те са от сковаността на ръката при паркинсонизъм. Само много опитен невролог може да постави рано диагнозата.
Мара КАЛЧЕВА
