Проф. д-р Боряна Делийска, д.м.н., работи в Клиниката по нефрология в УМБАЛ “Царица Йоанна-ИСУЛ”. Специалист е по нефрология и вътрешни болести. Член е на Българското дружество по нефрология, като от 1988 г. е в Управителния съвет; член на Европейската асоциация по диализа и трансплантация; на Европейската бъбречна асоциация; на Световното дружество по нефрология.
Проф. Делийска е външен експерт към НЗОК, член на комисии към Ректората на МУ, към Министерството на здравеопазването, към Министерството на образованието. Член е на редакционните колегии на няколко списания. Многократно е специализирала в университетски клиники в Германия - Мюнхен, Йена, Ерланген, където е изнасяла и лекции. Владее английски, немски, руски, италиански език. Има над 160 публикации в чужди и български списания, автор на няколко книги.
Т.нар.болести “тихи убийци” са заболявания, при които потърпевшият няма оплаквания и те се откриват чак когато напреднат или настъпят усложнения. Такива са хроничните бъбречни заболявания, захарният диабет тип 2, хипертонията, затлъстяването. Характерното е, че те взаимно потенциират неблагоприятните ефекти, затова е изключително важно своевременно поставяне на диагнозата, напомня проф. д-р Боряна Делийска.
- Проф. Делийска, ще започна с ваша фраза от предварителния ни разговор: заболяванията „тихи убийци” взаимно си потенциират с неблагоприятните ефекти, което влошава хода им. Да припомним кои са тези заболявания и как си взаимодействат?
- Ще започна с хроничната бъбречна недостатъчност (хронично бъбречно заболяване), която при голям процент от болните протича без никаква клинична симптоматика. Т.е., болните не знаят, че имат това заболяване, ако не се изследват активно. Всъщност, диагностицираните болни с бъбречна недостатъчност е само върхът на айсберга. Така е не само в България, а и в целия свят.
Долната част на айсберга е в пъти по-голяма, което значи, че болните със „скрита“ бъбречна патология са в пъти повече, отколкото диагностицираните. Една от причините е може би в това, че рядко се търсят хроничните бъбречни заболявания, рядко се мисли за тях. Именно заради факта, че са без никаква симптоматика, без болки, без оплаквания, в голямата си част случаите на хронични бъбречни заболявания могат да се причислят към „тихите убийци“. Защото недиагностицирано своевременно, бъбречното заболяване прогресира, тъй като то не се лекува, болният въобще не знае, че го има.
А това постепенно води до крайно влошаване на бъбречната функция. Важно е да се знае, че хроничното бъбречно заболяване е пряко свързано с много висок риск от сърдечносъдови заболявания. Част от пациентите развиват сърдечносъдови заболявания, преди да достигнат лечение с изкуствен бъбрек, или т.нар. диализа. Така че самото хронично бъбречно заболяване с постепенно намаляваща бъбречна функция е един от „тихите убийци“.
-В една публикация алармирате за тежката тенденция на увеличаване броя на хората със захарен диабет тип 2 и го свързвате много пряко пак с хроничните бъбречни заболявания –защо?
- Захарният диабет е също един от т.нар. „тихи убийци“, защото той не се проявява с по-ярките симптоми на младежкия тип диабет. Голяма част от болните със захарен диабет тип 2 въобще не знаят, че го имат. Точно както при бъбречните заболявания, за които споменах.
Много пъти в нашата клиника в Университетската болница „Царица Йонна-ИСУЛ” биват хоспитализирани пациенти, на които им откриваме, че имат и захарен диабет, за което не са знаели до момента. А междувременно диабетът е увредил очите, нервите, бъбреците. Така че захарният диабет тип 2, т.нар. „възрастовият“, също може да се причисли към „тихите убийци”, изявяващ се за продължителен период от време, без някаква конкретна клинична симптоматика или оплаквания от страна на болния.
Шест важни симптома на бъбречна недостатъчност
През този период той тихо поразява и други органи и системи, включително и бъбреците. Бъбреците са деликатни органи, те „тихо“ страдат и не реагират, че са болни. И се навлиза в затворен кръг: увредени от диабет бъбреци, които допълнително водят до други усложнения, сърдечносъдови инциденти и т.н. Отделно от това диабетът продължава да руши бъбреците.
Факторите за възникване и развитие на диабет са много, не само захарта и затлъстяването. Попадна ми интересна графика с данни за консумация на захар през последните столетия в Англия. Според нея през 19-и век хората са приемали минимално количество рафинирана захар, за да се стигне до безумен скок в консумацията й през последните 50-60 години.
Факт е, че ние приемаме повече енергия с храната, отколкото изразходваме. А това неминуемо се отразява върху телесното тегло и съпътстващите го заболявания, включително развитие на захарен диабет, бъбречни увреждания от наднорменото тегло, атеросклероза, сърдечносъдови заболявания и много други. Всъщност, затлъстяването е другият „тих убиец“, тъй като пряко уврежда бъбрека освен другите органи и системи.
Другият „тих убиец” е високото кръвно налягане.
- Защо го наричате така?
- Защото много често в моята над 35-годишна практика като лекар наблюдавам как пациентът не знае, че има хипертония. От време на време го заболява главата, той взема някакво болкоуспокояващо, главоболието минава. И всъщност, без да си премери кръвното налягане, човекът не знае, че то е високо.
По същия начин, ако не си изследва серумния креатинин, който е белег за бъбречно заболяване, той не знае, че има намалена бъбречна функция. Без да си премери кръвната захар, той не знае, че тя е висока.
Хипертонията сама по себе си уврежда бъбрека. От своя страна, увреденият бъбрек влошава хипертонията. Влошената хипертония доуврежда бъбречната функция. Това е една, както се изразяваме ние, специалистите, „смъртоносна спирала”. Т.е., увреден орган, който въздейства неблагоприятно върху друг орган, който се доуврежда и от своя страна въздейства неблагоприятно върху първото заболяване.
Но артериалната хипертония също е един от „тихите убийци“, който уврежда сърце, мозък и бъбрек. Да не говорим, че при около 30% от болните първопричината за хипертонията са болните бъбреци. Ето затова препоръчвам винаги при пациент с повишено артериално налягане да се изключи бъбречно заболяване като причина за появата на този симптом.
- Има ли и други заболявания „тихи убийци”?
- Има и това е високата пикочна киселина, за която през последните 10-15 години започна да се говори по-често. Тя като показател влезе в световните препоръки на кардиолозите като един от най- значимите рискови фактори за сърдечносъдови заболявания. Ще обясня защо и тя „убива тихо”.
Пикочната киселина може да премине в подагра. Тогава болният има клиничните оплаквания на подаграта: зачервен палец е най-честата клиника, въпреки че през последните години се установи, че заболяването първоначално може да се прояви и в други стави.
Проф. д-р Боряна Делийска
Ако пациентът е само с повишена пикочна киселина в серума, без типичните ставни проблеми, той не си изследва нивото на пикочната киселина и не знае, че е повишена. Точно както и при предишните примери, които посочих. Тя е пряко свързана с влошаване на бъбречната функция, с чести сърдечносъдови инциденти, с различни ритъмни нарушения на сърцето, с по-бързо развитие на атеросклеротични процеси, сърдечна недостатъчност, трудно лекуваща се хипертония.
Затова винаги съветвам студентите, на които преподавам, както и колегите, които специализират нефрология, че ако болният е с трудно овладяваща се артериална хипертония, задължително да изследват и пикочната киселина в серума. Така че отново се оформя другият смъртоносен цикъл: висока пикочна киселина (преди да се е появила подагра) - увреждане на бъбрека и на сърцето.
Болното сърце от своя страна допълнително уврежда бъбреците и т.н. Да не говорим, че лекарствата, които често се използват за високо кръвно налягане и за лечение например на сърдечна недостатъчност, допълнително повишават нивото на пикочната киселина. И аз много се радвам, че през последните години кардиолозите масово започнаха да изследват нивото на този показател в кръвта на пациентите, за да може своевременно да се започне лечение и да се определи подходяща диета.
Радвам се, че на пазара в България съществуват двата основни медикамента, с които се лекува и в целия свят повишената пикочна киселина.
Проблемът е в своевременното диагностициране на високата пикочна киселина и предотвратяване на последиците от нея върху другите органи и системи.
Вече и кардиолозите, и личните лекари се убедиха в сериозността и опасностите, които крие повишеното ниво на пикочна киселина в организма. И се изкушавам пак да повторя: за кардиолозите този показател влезе като един от петте най-сериозни рискови фактори за сърдечносъдови заболявания.
Искам да отбележа, че преди години в нефрологията, например, се разглеждаше само състоянието на бъбрека, много малко и рядко се наблягаше на връзката на бъбрека с другите органи и системи. Напоследък обаче има обратна тенденция: отделните органи и системи да се разглеждат и като свързани помежду си. Няма как единият орган да боледува и да не реагира някой друг орган или система. Като например връзката, че болното сърце води до промяна в бъбречната функция. Променената бъбречна функция от своя страна пък, допълнително уврежда сърдечносъдовата система.
- Излиза, че тези „смъртоносни спирали” са в основата на тежките хронични състояния – така ли?
- Да, така е, всичко е свързано, образно казано. Първите лекари - терапевти (нямам предвид тези от древността), а като проф. Чилов и проф. Киркович, са били енциклопедисти, защото са разбирали от всички болести във вътрешната медицина. След това през годините тесните специалности малко раздробиха вътрешната медицина.
Сега тези тесни специалности пак съществуват, но се радвам, че вече се организират мултидисциплинарни събития, на които присъстват и нефролози, и кардиолози, и ендокринолози. По този начин лекарите значително повишават знанията си извън тясната специалност , която са придобили. Там всеки разширява знанията си като диагностика, като определяне на алгоритми на поведение при определен тип заболяване и своевременно диагностициране и предотвратяване на усложненията от другите органи, с провеждане на адекватно лечение.
Такива са и съвременните световни препоръки - например в нефрологията те не включват само лечение на бъбречната болест, но и са описани мерки за предотвратяване на сърдечносъдовия риск
Възможно ли е остеопорозата да се предизвиква от бъбречна недостатъчност?
Безспорно, много е важна и ранната диагностика. Защото тогава е най-ефективно лечението, независимо за какво заболяване. Това важи също и за хроничните бъбречни заболявания. Колкото по-рано се „хване“ болестта, толкова по-ефективно е лечението, което забавя прогресията на заболяването.
- Проф. Делийска, защо пациенти със захарен диабет и хронично бъбречно заболяване загиват от сърдечносъдово заболяване, преди да са стигнали до диализа?
- Не само болните със захарен диабет втори тип са в тази група, но и всички хора с хронично бъбречно заболяване. Диабетът е „капризно“ заболяване - често се диагностицира късно, когато вече са настъпили усложненията в сърце, бъбреци и други органи.
Доколкото си спомням, той е на четвърто място по риск от развитие на сърдечносъдови заболявания, с ранно увреждане на малки и на големи съдове, прогресиране на атеросклероза и др. Едновременно с това той уврежда и бъбрека, а той допълнително повишава риска от сърдечносъдови заболявания и инциденти.
Всъщност, по световни данни най-честите причини за започване на диализа са захарният диабет и сърдечносъдовите заболявания. Това са двете основни причини, поради които болният се нуждае от „ изкуствен бъбрек“, докато по отношение на другите заболявания (някои имунни и автоимунни болести, вродени бъбречни заболявания и т.н.), са доста по-рядка причина за започване на диализа. Това е по световни данни и то важи поне от едно десетилетие, ако не и повече. Така е в целия свят.
По отношение на диетата съм казвала и друг път, ако на човек му се хапва нещо, да си хапне, само да не е в големи количества. Дори по отношение на т.нар. непрепоръчителните храни за съответното заболяване, също не е толкова страшно и категорично забранено, ако се спазват разумни количества.
Така че - в никакъв случай ограничения, те нарушават качеството на живот. Нищо не е отровно, ако е в малки количества. Нито шоколадът е отрова, нито месото. Въпросът е в количеството. Нека си харесваме тялото, да си го обичаме, но да се научим да живеем малко по-здравословно с умереност във всяко отношение.
Яна Бояджиева
