Проф. д-р Димитър Шишков, д.м., е началник на Клиниката по урология в МБАЛ-Пловдив. Завършил е Пловдивския медицински университет през 1991 г. Защитил е специалност по урология 4 години по-късно, а през 2006 г. и дисертация “Ортотопичен мехур по Щудер” (създаване на нов пикочен мехур от тънко черво след премахване на органа при онкологични заболявания). Специализирал е в Берн в Швейцария и в Берлин и Хале в Германия.
От 2001 г. проф. д-р Димитър Шишков, д.м., е член на Европейската урологична асоциация с придобити сертификати за последните шест конгреса на асоциацията в Бирмингам, Мадрид, Виена, Истанбул, Париж и Берлин.
Екип от лекари, под ръководството на проф. Димитър Шишков, “изпариха” тумор от бъбрека на 64-годишна пациентка. Интервенцията е извършена с помощта на инструмент, конструиран от проф. Шишков. Лапароскопската операция е направена с най-модерния лазер, на който проф. Шишков прави инструмент за въвеждане на лазерното влакно в коремната кухина. Изпарен е 5-сантиметров тумор, локализиран в долния полюс на левия бъбрек - направена е парциална резекция, като са съхранени 2/3 от органа и сега той продължава да функционира. Процедурата е продължила два и половина часа.
Пациентката е 12-ят случай, лекуван по този начин в клиниката. След интервенцията жената е в добро общо състояние. Всички оперирани болни досега са много добре. Пациентите нямат рецидиви, а туморите се наблюдават активно на всеки 6 месеца.
Лазерно изпаряване на тумор в бъбрек се извършва за първи път в България в пловдивската клиника. Какви са предимствата на метода с “изпаряване” на тумора и при кои пациенти може да се прилага, разговаряме с проф. д-р Димитър Шишков, д.м.
- Проф. Шишков, разкажете ни повече за новия метод, с който “изпарявате” тумори на бъбрека.
- Това не е нова операция в България, в смисъл, че парцеалните - частичните резекции на бъбрек се правят отдавна и с много добър успех - просто се провеждат с различни методи и по различни начини. Лапароскопската урология, която е трудна, в смисъл, че трябва да владееш първо много добре отворените операции и след това да минаваш към лапароскопска урология, се работи в няколко центъра в България, като София, Плевен, Варна и в Пловдив. Ние сме едни от пионерите в Пловдив.
Идеята беше, че както може да се изпарява простата с лазерите, които толкова много се рекламират напоследък, по същия начин ни дойде идеята да го приложим и при бъбречните карциноми, като запазваме бъбрека. Разбира се, тогава, когато това позволява - т.е., туморът е достатъчно малък и може да бъде съхранен органът. Тъй като лесното и бързото премахване на един орган понякога води в годините, ако човек е останал с един бъбрек, да си остане и без него. Така, че гледаме да съхраним органите по принцип.
Лазерът има свойството и да “излющва”, грубо казано, и същевременно да изпарява тъканта, която е по него и около самия тумор. Доброто е, че става дума за една апластичност. Т.е., евентуално попадане на туморни клетки в околни тъкани е невъзможно, защото самият лазер изпарява тъканите наоколо, като едновременно с това спира и кървенето. Предимството на този метод е, че първо няма друг вариант, в който да е налице такова минимално кървене и да е минимално инвазивен, защото е лапароскопски. Друг безспорен плюс е, че не клампираме, не спираме кръвотока към бъбрека с артерията и вената. Те хранят през цялото време бъбрека, така че самият орган не страда.
- Извършили сте интервенцията с помощта на инструмент, конструиран от вас. Как стигнахте до тази идея?
- Това, което ни принуди да измислим този инструмент, е българската ни реалност. Между другото, съобщихме за това миналата година на Националния конгрес по урология. Съединихме четири-пет лапароскопски инструмента и направихме един, с който да вкараме вътре лазерното влакно. Това го правим, разбира се, от немотия. Има такива инструменти, които са измислени по света, просто са много скъпи и ние не можем да си ги позволим. И затова, както се казва, немотията ни принуди да си го измислим.
Въпреки това работи много добре. Ще представим сега и един видеофилм с тази методика на Националния ни конгрес по урология, който ще бъде в началото на юни в Правец. Ще съобщим за 12 души, оперирани по този метод до момента, които са изключително добре, изписват се много бързо. За разлика от класическите операции, както и при лапароскопските, които се провеждат без лазера, не се губи кръв. Има, разбира се, и други начини за провеждане на лечението - с ултразвуков скалпел например, но там загубата на кръв и кървенето е по-голямо и се принуждаваме да спираме кръвта към бъбрека, за да можем да обшиваме мястото, където кърви. Така че тук не става въпрос за някаква уникалност, а за нещо, което съобщаваме за пръв път в България.
Добър е опитът, защото пациентите се възстановяват много бързо. Жената, която оперирахме последно, на третия-четвъртия ден си отиде вкъщи. Наложи се да я оставим още един-два дни, тъй като имаше белодробни проблеми, още преди операцията. Това беше и причината да изберем минимално инвазивен начин при нея.
Проф. д-р Димитър Шишков
- Един от плюсовете на метода, който прилагате, е, че няма рецидиви. Вие проследявате ли тези 12 пациенти, които сте оперирали досега?
- Ние, в клиниката, която ръководя - намира се в бившата окръжна болница, имаме този навик всички онкоболни да ги викаме на всеки три и шест месеца за контролен преглед, минимум за пет години, независимо дали ходят в онкодиспансерите или в онкоболници. Това е, което исках да направя и като политик преди - всяка болница да си довършва работата с онкологично болните. В противен случай се губи връзката с такива пациенти. Много често, колегите в диспансерите и в онкоболниците не знаят за какво става въпрос и какво сме правили като оперативна работа. И така болните страдат и много често биват изпускани от поглед. Докато ние си ги контролираме в тези периоди, за които споменах. И така можем да проследим успеха на методиката, с която работим.
- Споменахте, че прилагате метода при не големи тумори. В този смисъл, кои пациенти са подходящи за прилагането му?
- Винаги лапароскопските операции имат ограничения по отношение на тумора и на обема. Затова не може всичко да става лапароскопски. При над 7 сантиметра на тумора се преминава към класическа, отворена операция. Фактически, големината на тумора много често определя и дали има метастази или не в лимфните възли. С този метод успяхме да изпарим и отделим този тумор, защото действието му е комбинирано. Хем го излющваме с лазера, хем в същия момент изпаряваме тъканта, която е наоколо. Затова и няма никакво кървене, няма опасност да попаднат клетки в околните тъкани - те се изпаряват, умират още при докосването с лазерната светлина. Така че всичко си има ограничения в методиката. Всяка една лапароскопска операция си има определени показания. И ако конкретният пациент не отговаря на тези показания, се преминава към класическа операция. Затова е важно всеки уролог първо да владее перфектно класическите операции в урологията и чак тогава да преминава към правенето на лапароскопски.
- По какво да разберем като пациенти, че имаме тумор на бъбрека, за да не позволим да нараства толкова голям, че да не може и да се лекува с този щадящ и по-сигурен метод?
- За съжаление, много често това се случва късно - разбирането, че има тумор. Затова и подлостта на тези, злокачествените заболявания е толкова голяма.
Когато започнем да усещаме болка, забележим, че има подутина, процесите, в повечето случаи, са много напреднали. Добре е да се знае, че основен и най-чест симптом е кървенето при туморите на пикочния мехур, уретера и бъбрека. На бъбрека обаче, е малко по-късно - проявява се тогава, когато вече се засегне кухинната система. Но може дълго време тази система да не се засяга - туморът да расте навън и да няма оплаквания. Открива се често при профилактични прегледи.
Затова и развитите държави, защото аз не смятам, че ние в медицината сме развити, имат профилактика, която се провежда всяка година с изследване на ехограф и назначаването и на други изследвания. Така се прави профилактика не само на пикочно-отделителната система, но и на дебело черво, черен дроб и т.н. Когато хванем рано едно заболяване, може да се каже, че почти 100% сме сигурни, че ще премахнем това злокачествено образувание. Затова е добре дори доброволно хората да ходят и да се преглеждат, защото става въпрос за здравето ни, а не за нещо друго.
- Т.е., ехографският преглед на определен период от време може да открие рано проблемите?
- Да, разбира се. И много колеги, които имат такива кабинети, работят не само на частно, но и със Здравната каса. Всеки пациент у нас може да си направи такова изследване. А след това идваме и ние - операторите. Последната инстанция, така да се каже. Но при последната ни пациентка например, туморът е открит случайно при ехографски преглед по повод други оплаквания. И успехът е налице. Но не само при нея, а и при останалите 12 пациенти, които сме оперирали по същия начин. Разбира се, много е важно къде е разположен туморът в бъбрека. Ако е в полюсите на бъбрека, е идеално! И тогава става много лесно. Но, ако е там, където се сливат съдовете, които хранят бъбрека, тогава е невъзможно. Тогава трябва да минем към радикално отстраняване на бъбрека
Разбира се, прави се и лимфна дисекция, пак лапароскопски или пък отворена - зависи каква е методиката.
- А има ли такава зависимост: колкото по-отдавна е туморът, толкова е по-голям. Или при някои хора може да нарасне много бързо...
- Разбира се, има такава зависимост, защото туморът расте с времето и постоянно. И затова е хубаво да се подобри профилактиката. Тя е много важна!
- Покрива ли Здравната каса всичко по метода, с който “изпарявате” тумора в бъбрека?
- Касата нищо не покрива, честно казано. Покрива мижавите заплати на лекарите, както и на сестрите, тъй като разграбването е много жестоко в здравеопазването. Това продължава, продължават да се разпиляват пари по места, където проформа има болница или отделение - там нищо не се извършва. Все пак, това е работа на т.нар. делегиран бюджет.
Затова първото и основно нещо е: прекратяване на делегирания бюджет, заплащане според свършения труд, постепенно отпадане на клиничните пътеки, които са също форма на корупция. Принудата, покрай клиничната пътека да се прибират по-големи суми, значи, да се пишат по-големи клинични пътеки от финансови интереси, което също е начин на източване. В цял свят са се отказали от клиничните пътеки, но ние май пак ще бъдем последни в това отношение. Няма клинични пътеки в света! Няма такава страна в целия свят. Не само това. Нужна е и една сериозна проверка на всички здравни заведения. В никакъв случай не коментирам само частните болници - говоря за всички здравни заведения.
Който е с връзки - има делегиран бюджет, ако не е - няма! Затова и има едни списъци, дадени ни от Касата, със скъпо струващи консумативи, които се заплащат от пациента. Например, еднократните портове при лапароскопската операция. Същото се отнася и до лазерното влакно, защото Здравната каса не ги плаща на нито една болница. На практика, не всеки може да си ги позволи, за съжаление. А това е ненормалното в здравеопазването ни.
Но ние не отказваме на пациентите лечение - след като не могат да си го позволят, оперираме по класически, отворен път. Ще има белег, но няма върнат пациент, особено онкоболен. Тогава намираме начини да бъде опериран този човек. А ако е много по-млад, тогава ангажираме фирми, които помагат...
Такива са ни политиците, за съжаление!
Статистика
Заболяването рядко се развива при хора под 45 години, като средната възраст на заболелите е 64 години. Въпреки това тенденциите показват, че броят на регистрираните тумори на бъбречен карцином у нас расте. По данни на Българския раков регистър за 2015 г. над 490 мъже и 260 жени са диагностицирани с карциноми на бъбрека.
Починалите от тумори на бъбрека през 2015 г. са 760, от които по-голям процент са мъже.
Петгодишната преживяемост при хора с рак на бъбреците е 74%. Въпреки това следва да се има предвид че преживяемостта зависи от няколко фактора, включително вид на карцинома, тип на клетките и стадий на заболяването, когато е диагностицирано за първи път.
Приблизително 2/3 от хората са диагностицирани, когато ракът е локализиран само в бъбреците. За тази група 5-годишната преживяемост е 93%. Ако ракът се е разпространил в околните тъкани или органи, и/или в регионалните лимфни възли, прогнозата за оцеляване е 66%, ако се е развил в отдалечени части на тялото - 12%.
Важно е да се има предвид, че статистиката, отнасяща се до процента на преживелите хора с рак на бъбреците е приблизителна оценка. Тя идва от годишните данни, базирани на броя на хората с този рак. Също така, експертите обновяват статистиката за преживяемост на всеки 5 години. Така че тя може да не показва резултатите от навлезлите методи за по-добро диагностициране или лечение на това заболяване, които се прилагатот по-малко от 5 години.
Милена ВАСИЛЕВА
