Ново изследване за непоносимост към 108 храни ще се предлага в Лабораторията по клинична имунология в УМБАЛ “Св. Иван Рилски” в София. “Панел хранителен интолеранст - 108 антитела (IgG)” регистрира IgG антитела в серум и е специално насочен към хора с автоимунни заболявания. Получените резултати се съпровождат с обяснение в кои от случаите можем да подозираме интолеранс към дадената храна и кога стойностите на IgG антителата към храните не говорят за интолеранс. Това може, от една страна, да подпомогне лечението на пациенти с ревматоиден артрит, болест на Бехтерев, улцерозен колит, болест на Крон, системен лупус и др., за да избягват в менюто си храната, която обостря симптомите им. От друга страна, те ще знаят кои храни не трябва да изключват от менюто си, защото нямат отношение към състоянието им. Освен това ще бъдат насочвани от лекарите от лабораторията към специалист, който да открие причината за влошеното им състояние. За въпроси пациентите могат да се свързват и директно със специалистите на лабораторията на тел. 02/ 852 49 57. Ето какво обясни за хранителната непоносимост шефът на лабораторията проф. д-р Доброслав Кюркчиев.
“Понятието хранителен интолеранс (чувствителност и непоносимост) не е добре изяснено. Хората масово си мислят, че става дума за хранителна алергия. Но те са напълно различни. Не става дума и за автоимунитет. Хранителният интолеранс и свързаните с него пропускливи черва е многофакторно състояние. В него са намесени генетична предиспозиция, ензимни дефекти, дисбаланс между различни медиатори в червата, чревната флора, вследствие на което се предизвиква нискостепенно възпаление. Роля в процеса играе и съвременната храна с нейните съставки, които са различни от тези в миналото. В резултат на всички тези взаимодействия се образуват антитела срещу някои храни, като антителата също имат патогенетично действие. 80% от хората на планетата няма какво да ядат, а другите 20% от тях имат проблем с това какво да не ядат. Ние, българите, попадаме в 20-те процента”, казва специалистът.
Представата за хранителен интолеранс се мята в крайности - от пълното му отричане до безусловното му приемане. Обикновено лекарите го отричат, а пък някои хора са напълно убедени, че нямат нужда от лекарства и че ако се хранят правилно и водят природосъобразен начин на живот, ще живеят без болести.
“Но това са крайности, които не би трябвало да приемаме. Фактите, описани в световноизвестни научни списания, доказват, че хранителният интолеранс е реално съществуваща патология.
Проф. Кюркчиев
В нашата Лаборатория по клинична имунология търсим връзката на хранителния интолеранс и пропускливите черва с автоимунните заболявания, тъй като през годините винаги сме били ангажирани с автоимунитета. Никой от нас не смята сериозно, че хранителният интолеранс е единствената причина за автоимунните заболявания, защото много фактори са намесени, когато имунната система се обръща сама срещу себе си. Сериозни научни проучвания показват, че хранителният интолеранс влияе на симптоматиката при хора с автоимунни заболявания.
Ако избягването на определени храни може да облекчи симптомите на пациентите, това е голямо постижение. Затова въвеждаме диагностика за непоносимости към 108 храни.
Нашата цел е и да потърсим мястото на хранителния интолеранс в имунопатогенезата - това, което поражда автоимунните заболявания”, допълни проф. Кюркчиев.
Проф. д-р Искра Алтънкова, д.м.н.: И здрави хора имат нетолеранс към млечни продукти, яйца, пшеница и чесън
Големият специалист по клинична имунология - проф. д-р Искра Алтънкова, има 116 научни публикации в наши и чуждестранни списания, участвала е в написването на 20 монографии и учебници. След пенсионирането си и оттеглянето от ръководството на Лабораторията по клинична имунология в УМБАЛ “Св. Иван Рилски”, проф. Алтънкова работи в болница “Лозенец”. Тя сподели резултатите от миниклинично изследване на 15 пациенти с диагноза Синдром на раздразненото черво за нетолерантност към 24 вида популярни храни. Резултатите са сравнени с тези на здрави хора. Изследвани са също за наличие на патогенните бактерии клостридии и на хеликобактер пилори, които се срещат често при хора с чревни заболявания. Оказва се, че всички болни в проучването имат гастроентерологични оплаквания, 20% имат кожни оплаквания, над 70% са с неврологични оплаквания (главоболие, мигрена), 30% съобщават за различни форми на алергия.
Положителни за различните антигени се оказват повечето хора със Синдрома на раздразненото черво. Но специално към млечни продукти, яйчен белтък, пшеница и чесън нискостепенна непоносимост се открива и у здравите хора, без клинични симптоми. Непоносимостта към яйчен белтък например е налице при 40% от болните, но слаба интолерантност към яйчения белтък има и при 25% от здравите хора. Към кравето мляко интолеранс имат 53% от болните и 25% от здравите хора, към пшеницата съотношението е 33%:12%, към чесъна - 27%:12% . Изводът според проф. Алтънкова е, че при болните със Синдрома на раздразненото черво много по-често и в по-висока степен се образуват IgG-антитела. В една трета от пациентите има ниско до средностепенно възпаление на червата. Това означава, че в механизма на развитие на заболяването участва хранителна нетолерантност. А според д-р Едуард Рослер, който присъства на презентацията, това е доказателство, че Синдромът на раздразненото черво не съществува, че това е просто нетолерантност към храни.
Мара КАЛЧЕВА
