Проф. Емил Паскалев бе първият гост в новия подкаст “За здраве” на Федерация “Български пациентски форум”, чиято цел е да предлага достоверна информация за новостите в медицината, за превенцията и лечението на различни заболявания. Публикуваме част от отговорите на водещия нефролог, които той даде на аудиторията.
Визитка♦ Проф. д-р Емил Паскалев е началник на Отделението по нефрология и трансплантация в Александровска болница в София и председател на Българското нефрологично дружество. Проф. Паскалев е специалист по нефрология от 1996 г. Научните му интереси са в областта на бъбречната трансплантация, диализата, имуносупресивната терапия, усложненията при бъбречна трансплантация и при пациенти на хемодиализа, хроничното бъбречно заболяване, редки бъбречни болести и др. |
- Проф. Паскалев, какво представлява хроничното бъбречно заболяване?
- Хроничното бъбречно заболяване е увреждане, което продължава повече от три месеца и представлява структурно или функционално нарушение на бъбречната функция – със или без намаляване на гломерулната филтрация. Това увреждане прогресира, като степента на прогресия се отчита чрез намалението на глумерулната филтрация на бъбреците – от 100% при здрав бъбрек до 60%. Когато тя спадне под 60%, пациентът вече е с хронично бъбречно заболяване.
- Може ли човек да усети, че нещо не е наред с бъбреците му, и да потърси помощ от специалист?
- В първите етапи на бъбречното увреждане няма категорични симптоми. В нефрологията болка, която да алармира за заболяване, има само при бъбречно-каменната болест. При такава болка пациентите задължително търсят помощ от нефролог. Но за съжаление, хроничната бъбречна болест протича тихо, без категорични симптоми. Когато вече има симптоми, тогава бъбречното увреждане е в напреднал стадий.
- Има ли връзка между бъбречно, метаболитно и кардиологично заболяване?
- Връзката между тях е отчетлива. Бъбречното увреждане се дължи на две основни причини. На първо място, това е метаболитното заболяване захарен диабет. Ако сме диагностицирали захарния диабет в самото му начало, след десет години със сигурност ще се открие у пациента нарушена бъбречна функция.
Втората причина за хронично бъбречно заболяване е артериалната хипертония, макар че нарушаването на бъбречната функция става по-бавно, отколкото от захарния диабет. Ако приемем, че в България хипертониците са един милион и половина, при тях се стига до бъбречно увреждане по-рядко и по-късно в живота. Докато диабетиците у нас са около 600 000 души, но при тях вероятността да стигнат до бъбречна недостатъчност е много по-голяма.
- Има ли опасност да настъпи бъбречно увреждане при човек с рядкото заболяване фенилкетонурия?
- Задължително се получава бъбречно увреждане при хора с фенилкетонурия. Тези пациенти трябва спешно да се прегледат при нефролог. Лошото е, когато за първи път във фамилията се появи човек с това заболяване. Докато се постави диагнозата фенилкетонурия, може да мине много време и да се изпусне началото на бъбречното увреждане. Когато има обаче поне един човек във фамилията с фенилкетонурия, всички останали членове трябва да се изследват за това рядко заболяване, за да се вземат мерки и да се предотврати бъбречното увреждане. Така може да се постигне достатъчно дълга преживяемост на тези пациенти.
- Какви са терапевтичните възможности за лечение на бъбречните увреждания?
- Европейската бъбречна асоциация отчете, че в последните три години терапевтичните възможности в нефрологията се развиват най-бързо в сравнение с останалите области на медицината.
България не отстъпва на останалите европейски държави по достъп до новите терапии в нефрологията. Съвременните терапии се оказаха много ефективни за лечение на бъбречните увреждания, особено на гломерулонефритите. Имаме много по-добри възможности за терапевтичното им повлияване, включително за дефинитивното им излекуване. Става въпрос за прилагане на биологична терапия.
- Как пациентите може да минат на биологична терапия?
- Терапията се предписва от специалист нефролог. Но има и особени случаи, при който лечението на първичното заболяване, довело до бъбречна увреда, лекува и бъбрека. Типичен пример е лупусната нефропатия, която е следствие на ревматологичното заболяване системен лупус. Терапията за първичния лупус води до доста добър ефект и в лечението на бъбречното увреждане.
- Протеиновите шейкове, високопротеиновата диета и добавките за отводняване натоварват ли бъбреците?
- Да, натоварват ги и след години идва бъбречното заболяване. Бъбреците чистят отпадните продукти от обмяната на веществата и специално белтъците. Ако товарим допълнително бъбреците си с високопротеинови храни и с прием на протеинови шейкове, които са изкуствени белтъци, това ще доведе в един момент до проблем. Защото бъбреците имат лимит, до който може да се натоварват.
- Ако един пациент с наднормено тегло отслабне, възможно ли е да забави прогресията на бъбречното си заболяване?
- Категорично, да. Ще направя едно образно сравнение на бъбрека с машина, която чисти 10 кг. Ако на нея й се даде възможност да чисти 1 кг, то процесът става по-ефикасен.
- Има ли общи заболявания, при които не се препоръчва бъбречна трансплантация?
- Да, има такива заболявания. Например, онкологичните заболявания бяха пречка за бъбречна трансплантация. Само че в днешно време онкологичните заболявания се лекуват. Когато се докаже, че те са излекувани, вече тези пациенти могат да бъдат подложени на бъбречна трансплантация.
Има пациенти с хронични заболявания, като лупус, болест на Фабри, хепатит, ХИВ и други, при които е възможна трансплантация, ако са приведени в ремисия. Вече рутинно се правят трансплантации от и на пациенти с ХИВ, защото тази инфекция се лекува успешно. А пък инфекцията от хепатит С вече се излекува в рамките на три месеца със съвременните безинтерферонови терапии. Нашите бъбречно болни пациенти, които имаха и хепатит С, са добре обхванати. Заедно с колегите гастроентеролози постигаме отлични резултати. След излекуването от хепатит С те могат да се трансплантират, без никакъв проблем.
- Колко важно е храненето при трансплантирани пациенти?
- Много малко храни трябва да се избягват, защото създават проблеми на имуносупресията. Иначе, трансплантираните пациенти с нормална бъбречна функция ги смятаме за здрави хора. Тоест може да ядат това, с което се справя и всеки здрав организъм.
- Когато човек е с висок креатинин, но няма бъбречно увреждане, трябва ли да се изследва периодично?
- Задължително. Защото веднъж установен висок креатинин, изисква пациентът да се проследява, за да се разбере причината. Ако нивото на креатинина се задържа високо, се налага терапия. Ако креатининът се върне в норма, организмът се е справил сам с проблема.
- Вярно ли е, че през лятото на всеки човек се качва нивото на креатинина?
- Има условия наистина да се вдигат нивата на креатинина през лятото, но при хора с нормална бъбречна функция това не представлява никакъв проблем. Някои медикаменти повишават токсичността си в резултат на слънчевото греене. Ето защо трансплантираните трябва да избягват да се излагат на слънце.
Понеже бъбрекът работи добре, когато има вода в организма, през лятото трябва да се пие тази течност по-често. Защото в горещите дни водата се изчерпва бързо от организма.
Хроничното бъбречно заболяване се установява с изследвания на кръв и урина, както и с образни методи, които навлязоха широко в нефрологията. Изследванията на кръв и урина трябва да се правят всяка година в рамките на профилактиката, която се върши при личния лекар.
Някои от бъбречните заболявания не могат да се хванат чрез нивото на креатинина. Много важно е изследването на урината, защото тя е отпаден продукт от дейността на бъбрека. По урината също определяме състоянието на бъбречната функция. Основният проблем е наличието на белтък в урината над нормата. Въпреки че е подценяван, това е маркер за сериозни бъбречни увреждания. Разбира се, количеството на белтък в урината се влияе много и от физическото натоварване.
Мара КАЛЧЕВА
