Около 3.7% от болните у нас са с тежка форма на състоянието. Това бе обявено на първото събитие от инициативата “ИзДишайАстмата”, посветена на Световния ден за борба със заболяването. Кампанията ще продължи с поредица от прояви, за да се повиши информираността за заболяването. Целта е и да се привлече общественото внимание към проблемите на хората, страдащи от болестта.
Водещият специалист в областта проф. д-р Мария Стаевска - началник на Клиниката по клинична алергология към УМБАЛ “Александровска”, представя за читателите на вестник “Доктор” най-важното за съвременното диагностициране и лечение на заболяването.
- Проф. Стаевска, колко голям проблем е астмата в световен мащаб и в България?
- В световния доклад за астмата, който беше публикуван 2022 г., астмата е световен проблем. 262 милиона души по света са с това заболяване. Около 4,59% е честотата на астмата в България, което означава, че 230 000 души страдат от астма, като около 3.7% от тях са с тежка форма на заболяването. 14% от болните от тежка астма са със 100% инвалидност.
- Какви са симптомите?
- Астмата е хронично възпалително заболяване на дихателните пътища и се представя с пристъпи на задух, свирене на гърдите, кашлица. Това обаче е проблем в диагностиката, защото тези състояния се вземат за бронхити и неоправдано се използват антибиотици за лечението им. Поради това поставянето на правилна диагноза отнема повече от една година. Затова трябва да се знае, че ако има проблемна вирусна инфекция, кашлица, задух, свирене в гърдите, трябва да се мисли за астма. Самата диагностика не е много лесна, защото състоянието на белите дробове на пациента може да е добро, когато той няма пристъп
Нужно е проследяване, провокационни тестове, които в края на краищата доказват, че е астма. Болестта не се проявява само при децата, а може да се отключи и в по-зряла възраст. Астмата може да протича и в тежка форма, което е предпоставка за влошено качество на живот на пациентите - ежедневна кашлица и задух, ограничена активност в ежедневието.
- Как се лекува астмата?
- Преди повече от 50 години започва да се използва кортикостероидната терапия. След нея дойде инхалаторното лечение, което беше наистина революция в овладяването на астмата. После се появиха комбинираните лечения, които са противовъзпалителни и освобождават от спазъм бронхите, което също промени към добро живота на пациентите. Но около 24% от пациентите, въпреки тези съвременни и ефективни лечения не успяват да постигнат пълен контрол над заболяването. При тях трябва да проверим дали се придържат към лечението. Защото всички пациенти правят тази грешка да спрат медикаментите, когато се подобрят, но проблемът остава и за съжаление прогресира.
Проф. д-р Мария Стаевска
Трябва непрекъснато да потискаме възпалението и да не му позволим да прогресира. Освен това трябва да сме сигурни, че пациентът знае как се използва инхалатор. Вероятно помните как една пациентка на д-р Хаус пръскаше инхалатора върху себе си като парфюм и се ядосваше, че лечението не й помага. При всяка форма на астма, включително и тежката, е необходимо ежедневно инхалаторно поддържащо лечение, което, ако не е достатъчно, следва пациентът да се обърне към специалист, за да се допълни или смени терапията. Оптималното лечение на астмата има огромно значение за качеството на живот на пациентите.
- Кое състояние описвате като неконтролирана астма?
- За неконтролирана астма говорим, когато пациентът, независимо, че е на ежедневна инхалаторна терапия, има кашлица, нощни събуждания, задух или ограничена физическа активност. Астмата е тежка, когато пациентът, макар че приема редовно инхалаторната си терапия, и то във високи дози, има два или повече пристъпа на година, налагащи прием на кортикостероиди под формата на таблетки или инжекции. В този случай болестта не е добре контролирана и терапията трябва да се преоцени.
Отлагането на преглед при специалист може да е предпоставка за влошаване на състоянието и необратимо увреждане на белите дробове.
Съвременните препоръки за лечение вече силно ограничават използването на кортикостероиди заради множеството странични ефекти. Системните кортикостероиди следва да са последна алтернатива в лечението на астмата. Ако се ползват от пациента, лекарят трябва да повиши дозата на поддържащата инхалаторна терапия, и ако това не е достатъчно, да обмисли съвременно биологично лечение за тежка астма, което има положителен ефект и пациентите постигат контрол на астмата.
- Кога се предписва съвременната биологична терапия?
- Когато пациентите с астма все още имат симптоми, независимо че са на високи дози инхалаторна терапия или са били хоспитализирани поне веднъж в рамките на една година. Трябва да се преоцени тяхното лечение и по лекарска преценка да се добави съвременна терапия. Биологичното лечение при тежка астма, включено навреме, подобрява контрола на заболяването и ограничава употребата на кортикостероиди, а това позволи на пациентите да водят отново пълноценен живот, без ограничения.
Не съм виждала по-еуфорични пациенти от тези, които са започнали биологична терапия. Всички те споделят: „Върнахте ми живота“. Добрата новина е, че пациентите с тежка астма в България имат достъп до всички съвременни биологични терапии.
Мара КАЛЧЕВА
