Над 400 000 души в България са със средна до пълна глухота, от тях 40 000 са деца. Това сочат данните на Световната здравна организация. От 1000 новородени на година 3 бебета се раждат без слух, а 2-ма от 3-ма души на възраст над 65 години пък имат тежки слухови проблеми. За възможностите на съвременната медицина глухите хора да излязат от тишината разговаряме с един от водещите специалисти по оториноларингология у нас проф. д-р Венцислав Цветков.
Той е началник на Клиниката по ушни, носни и гърлени болести към ВМА - София от 2002 г. и водещ специалист в областта на оториноларингологията и хирургията на глава и шия с дългогодишен опит. Специализирал е в много европейски страни, като Австрия, Германия, Чехия, Франция и др. Наред с въвеждането на нови хирургични методи в оториноларингологията и пластичната хирургия, проф. Цветков е и сред пионерите в България на кохлеарната имплантация на пациенти с вродена и придобита глухота. Автор е на множество научни трудове и на над 100 публикации в наши и чужди издания, свързани с риносептопластика, кохлеарна имплантация, микролазерхирургия на ларинкс, лазерхирургия на ухо, функционална ендоскопска хирургия на околоносни кухини.
- Проф. Цветков, преди седмица бяха отбелязани 20 години от първата кохлеарна имплантация у нас. Превърна ли се кохлеарната имплантация в рутинна операция в България?
- Както сама отбелязахте във въпроса, кохлеарната имплантация в България като оперативна интервенция се извършва вече от доста години. Това е сложна операция, която обаче лекарите, които са се специализирали, я изпълняват добре. Процентът на някакви усложнения е сравнително малък - той е съизмерим с проблемите, които са в Европа. Така че по отношение на самата оперативна интервенция бих казал, че вече е добре усвоена като техника.
За съжаление, обаче не е рутинна, и то по-скоро поради липсата на информация в обществото за това какво може да допринесе кохлеарната имплантация като възстановяване за пациента без слух - независимо дали глухотата е вродена или придобита в някакъв етап от живота. В този смисъл, има изоставане и като че ли някакво информационно затъмнение, тъй като малко хора всъщност идват да се оперират. Би трябвало при нас да има поток от нуждаещи се, защото има много такива - и деца, и възрастни. А всъщност, ние едва ли не ги молим да дойдат да се оперират.
- Хора с какви заболявания се нуждаят от кохлеарна имплантация?
- Всяко намаляване на слуха - било то вродено или придобито, което е в диапазона на т.нар. тежко чуване, съвсем адекватно се лекува с кохлеарна имплантация.
- Казахте, че това е сложна операция. Какво значи сложна и доколко опасна е за здравето на човек?
- Тя е сложна операция, защото е в системата на ухото. Темпоралната кост е изключително важна зона, през която преминават лицевият нерв, големи съдове. Изобщо, хирургията на ухото е сложна хирургия, която обаче в съвременния живот се изпълнява, както казах вече, доста успешно. Не говоря само за кохлеарната имплантация, а и за други проблеми, които оперативно се отстраняват в ухото. Изобщо, хирургията много напредна в тази област, но така или иначе, тя се води с висока степен на сложност. Т.е. там трябва да бъдат овладени хирургични техники. Не може един начинаещ отохирург да се занимава с това. Трябва опит.
Проф. д-р Венцислав Цветков
- Чисто технически тези операции изискват ли някаква по-специална техника и имаме ли я в България?
- Чисто технически центровете, в които правим кохлеарна имплантация, сме задоволени по отношение на апаратура. За самата операция не се изисква кой знае какво. По-скоро е необходима специална апаратура за настройките на самите импланти. Но фирмите вносителки са ангажирани с това и те я имат. Тук обаче има един друг елемент, на който никой не обръща внимание - и това е, че след поставянето на кохлеарния имплант и след преминаване на следоперативния период се прави т. нар. включване на импланта и има нужда от обучение на пациента. Причината за това е, че звуците, които се чуват, особено при новородените деца, пък и при големите хора, в началото мозъкът не ги обработва по същия начин и, образно казано, те се нуждаят от учител - както, когато човек учи чужд език.
В момента тези учители - т. нар. речеви рехабилитатори, са без заплата и буквално се раздават, а би трябвало да бъдат внедрени към цялата система на кохлеарна имплантация. Здравната каса заплаща импланта, заплаща някаква символична пътека, но все пак има нещо. За тях обаче няма нищо. Това също е много сериозен проблем, защото без тези хора на практика няма кой да обучи децата или възрастните кохлероимплантирани, за да разбират какво всъщност се случва и какви са тези звукови сигнали.
- Как се установява липсата на слух при новородените, проф. Цветков?
- Когато детето се роди, в цивилизованите държави му правят т.нар. скрининг. С едно малко апаратче се подава звук в спящо състояние на бебето и се отчита дали има звуково дразнене от мозъка - нещо, което става много бързо, лесно, безболезнено и може да бъде направено от всеки един. При нас на много места в родилните отделения има такива апаратчета и се извършва този скрининг.
И когато има съмнение, че няма звуков отговор - т.е. има някаква форма на намаление на слуха, някаква глухота, то тогава след 5-ия, 6-ия месец се прави изследване, което се казва евокирани потенциали, с което всъщност се отчита степента на загуба на слуха. И ако тази степен на загуба на слуха е над 60-70 децибела - или един вид практическа глухота, то тогава човекът - дали е новородено, дали възрастен, вече е подходящ за кохлеарна имплантация.
- Много хора над 65-70 години губят слуха си. Те подходящи ли са за такава операция?
- Теоретично и на 200 години да са, могат да бъдат оперирани и да си върнат слуха. Т.е. слухът няма да се възстанови, но ще се върнат звуковите дразнения, които след известно време на обучение, за което допреди малко говорехме, те ще започнат да чуват нормално. Иначе казано, все едно са със слухов апарат, само че той е електронно ухо, което е вградено вътре.
- Еднократно ли се слага това електронно ухо, или се налагат коригиращи интервенции с възрастта?
- Самата оперативна интервенция слага вътрешното тяло на импланта. Всъщност имплантът се състои от две части - едната се имплантира с операция и е веднъж за цял живот. Другата част, която е външната - казва се процесор, тя се подменя, например когато излизат нови модели. Един вид това е електронно ухо, което се имплантира с операция, която е безболезнена за хората, и която може да върне слуха и на деца, и на възрастни. Здравната каса поема имплантите, които са доста скъпи, и на практика всеки, който има нужда, може да се прегледа при специалист уши, нос и гърло и той ще прецени дали може или не може да направи такава операция. И пак повтарям, кохлеарната имплантация може да се направи във всяка възраст.
- Има ли тенденция някои заболявания, водещи до загуба на слух, да се подмладяват?
- Не бих казал. Нямаме такова наблюдение. Преди години имаше доста проблемни деца след прием на гентамицин и други лекарства, които бяха ототоксични, т.е. увреждаха слуха. Сега те са намалели много. Може би сега на преден план излизат вирусни заболявания, които водят до глухота, до засягане на слуховия нерв - различните шарки, варицела, други вируси също атакуват слуха. При по-възрастните хора най-различни неща могат да се случат, с които човек да оглушее. Но пък вече има лечение.
- Специалистите от всички области на медицината алармират за бум на рака. Увеличават ли се туморните заболявания на ухото?
- Увеличават се и в нашата област. И в момента даже имаме няколко пациенти с тежки туморни заболявания, и то в много, много млада възраст. Не мога да кажа защо се случва това. Но замърсяването на въздуха, на храната, на всичко при нас е на едно от първите места.
Румяна СТЕФАНОВ