На 29 октомври беше отбелязан Световният ден за борба с инсулта. Според Световната организация за борба с инсулта, всеки 4-и възрастен е подложен на риск от това заболяване през живота си. През последните 10 години България е неизменно на челните места по смъртност от мозъчни инсулти - от тях умира всеки пети-шести мъж и всяка четвърта-пета жена.
По данни на Националния център по обществено здраве и анализи, през 2019 г. от мозъчен инсулт са заболели 58 128 души, от които 90% са били исхемични и 10% хеморагични - неуточнени инсулти, с обща смъртност около 10%.
Какви са симптомите на исхемичния инсулт, какво е лечението му и можем ли да се предпазим от него, на тези въпроси отговаря проф. д-р Юлия Петрова, завеждащ на Отделението за диагностика и лечение на остри мозъчни инсулти и вестибуларни нарушения в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ “Александровска”.
- Какво е исхемичен инсулт, проф. Петрова?
- Това е остро нарушение на мозъчното кръвообращение, коeто се получава най-често при намаление или спиране на кръвния поток на артерия в главния мозък. Исхемичният инсулт е най-често срещаният - около 80% от всички видове инсулти.
- От какво се причинява и защо той е в челната тройка на социално-значимите заболявания?
- Дали е в челната тройка у нас или четворка, понякога зависи и от статистиката, но почти липсва човек, който да няма близки с това заболяване. То е социално важно и често пациентите са с тежка инвалидизация, което води до влошен личен живот. При исхемичния мозъчен инсулт рисковите фактори се разделят според някой автори на такива, които могат да се променят и други, на които не може да се въздейства. В последните години много се работи върху този проблем, включително и във връзка с епигенетичните фактори.
На първо място, това е недиагностицираната или нелекувана артериална хипертония, независимо от нейната проява. Никога да не забравяме и захарния диабет, предимно тип 2, особено когато не е контролиран добре, както и метаболитният синдром. Друга основна причина са сърдечносъдовите заболявания, като най-често това са: предсърдното мъждене, сменена клапа, митрална стеноза, пресен миокарден инфаркт.
Как да отървем инсулта? Прости стъпки, които наистина работят
Развитието на атеросклеротичния процес в магистралните съдове на мозъчното кръвообращениие е най-често в разделянето (бифуркация) на артерия каротис комунис. И когато на това място има високостепенна стеноза и пациентът е изкарал предишен, дори лек инсулт или транзиторна исхемична атака, е желателно да се постави стент или оперира, защото при този човек следващият инсулт ще бъде може би много тежък, до невъзможност да се спаси или завинаги ще остане с тежка инвалидизация.
Друг рисков фактор е дислипидемията (особено високите нива на LDL и триглицеридите), както и фамилната хиперхолестеролемия. Значение имат и заболяваниия на кръвта, както и възпалителните болести на кръвоносните съдове, като васкулити. Високото ниво на хомоцистеин е също рисков фактор за исхемичен мозъчен инсулт. Като рисков фактор във връзка с развитието на дисекации е травмата в шийната област, често след автомобилни катастрофи.
Значението на тютюнопушенето е известно, но сега се коментира и рискът от т.нар. електронни цигари. За употребата на различни наркотици е добре да се говори, защото сме лекували поне трима души за 1 година след постоянна употреба на марихуана. Останалите наркотици също са рисков фактор за исхемични инсулти по няколко причини - концентрация, продължителност на приемането, дозировка, вид на наркотика.
Възрастта, по-точно стареенето, е най-силният немодифицируем рисков фактор за исхемичен инсулт, а възрастните пациенти с инсулт имат по-висока смъртност и заболеваемост и по-лошо функционално възстановяване от младите болни. Възрастта на пациента променя влиянието на пола на пациента при исхемичен инсулт. При по-млади хора тежкото протичане на исхемичен инсулт е по-голямо при мъжете, но инсултът става все по-често срещан и тежък и за жените в по-висока възраст.
- Какви са симптомите на исхемичния инсулт?
- Симптомите зависят от вида на исхемичния инсулт, локализацията, времето на развитието му, състоянието на компенсиращото кръвообращение на пациента, наличието на други заболявания (напр. сърдечни, бъбречни или чернодробни) и някой други фактори. Симптомите зависят и от това как се развива инсултът: остро, подостро, хронично или е повторен инсулт. Тежките инсулти често са придружени от мозъчен оток и състоянието на пациента е сериозно - нарушено съзнание, тежки парализи, които обикновено завършват лошо. По-често инсултите се проявяват с парализи на ръката и крака, болният се усмихва накриво, изплезва езика си на едната страна, може да има изтръпване на едната половина, понякога зрението е увредено и отпада едната зрителна половина на окото. Близките могат да забележат, че пациентът не може да говори или повтаря отделни думи, като е възможно да разбира, но да не може да се изкаже. В други области на мозъка за спиране на кръвния ток може да има различни нарушения на движенията на очите, залитане с или без парализа на крайниците.
- Предполагам, че след като се появят подобни симптоми, всяка минута до оказване на спешна помощ е жизненоважна да човека?
- Кръвта пренася кислород и хранителни вещества в мозъка и отвежда въглеродния диоксид и клетъчните отпадъци. Ако артерията е запушена, мозъчните клетки спират да работят и започват да умират за минути. Колкото по-бързо се диагностицира, толкова по-бързо ще започне лечението и ще се възстанови кръвният ток. Затова времето от първите симптоми, до влизането в болнично заведение, е от особено голямо значение - нарича се “златен прозорец”.
- Как се поставя диагнозата?
- Поставянето на диагнозата започва от анамнезата, като много важно е пациентът или близките да са запомнили точния или приблизителен час на инсулта, и да опишат началните признаци на болестта и развитието им, докато е докаран в болницата. Това има огромно значение за осъществяването на лечение с тромболиза и/или тромбектомия. Важно за лечението е да се знае какви медикаменти приема болният човек, особено ако това са лекарства, свързани с “разреждане” на кръвта, како Ацетизал (Аспирин), Антистенокардин и др. Нека не забравяме, че в съвремието ни има и хора в различна възраст, приемащи т.нар. дрога (наркотици). Особено, ако са повече от един наркотик, или съзнателно комбинирани с някой други лекарства, напр. тези за лечение на Паркинсонова болест. След това лекарят ще поиска в бърз порядък да се направи скенер на глава.
Ако при провеждане на скенера има затруднения в диагнозата, е възможно използването на контрастно вещество. Важни за диагнозата са и лабораторните изследвания, особено свързани с коагулация, възпаление, захарен диабет тип 2 и др. След тях в повечето случаи ще се проведе електрокардиограма (ЕКГ) и ако пациентът има промени в ритъма на сърцето, сърдечни пороци, исхемична болест или други заболявания, е необходима консултация с кардиолог във връзка с причината за инсулта и придружаващото лечение. Като част от диагностичния процес е важно провеждането на Доплерова сонография за оценка на състоянието на кръвоносните съдове на шията и главата.
Признаци на приближаващ инсулт
- С какво може да се сбърка исхемичният инсулт?
- Въпреки напредъка в изучаването на това заболяване, понякога по-често, понякога по-рядко, стои въпросът за различаването на инсулта от други болести. Разбира се, най-напред това са другите заболявания, свързани с мозъчното кръвообращение, от които най-често е мозъчният кръвоизлив, мозъчните тумори, травми, субдурални хематоми и др.
- Как се лекува?
- Изборът на лечение на исхемичния инсулт се прави от невролог и то зависи от тежестта на инсулта, от времето на проява и на пристигане в болницата, от придружаващи заболявания и някои други фактори.
- Какво трябва да бъде поведението на пациент, прекарал исхемичен мозъчен инсулт?
- Зависи от това дали инсултът е бил тежък или по-лек и съответно до каква степен е възстановяването в момента. Важно условие е пациентът да контролира рисковите фактори, от които най-голямо значение има високото кръвно налягане. Ако е необходимо да се направи повторна консултация с кардиолог -
24-часов холтер за кръвно налягане и пулс, както и да оцени ритъмната функция на сърцето.
Важно е проследяването на мастния профил след корекцията му. Задължително е пациентът да продължи да приема предписаните му лекарства, да има в началото по-леко, а впоследствие и по- сериозно физическо натоварване. Не на последно място са социалните контакти (в момента затруднени от епидемията), четене на книга, рисуване, слушане на музика и въобще някаква съзидателност. Ако пациентът има остатъчни затруднения след исхемичния инсулт е задължително продължаването на рехабилитацията, включително и такава за речта (при нарушения).
Румяна СТЕФАНОВА
