Ракът на бъбрека „предпочита” мъже от 60 до 70 години
Характерното за тези тумори е ранното им метастазиране по кръвен път, разяснява д-р Васил Василев
Само операция ли е спасението при рак на бъбрека? Какви могат да бъдат последствията от затруднено уриниране при мъже около 60-годишна възраст? Това са въпросите, които често ни задават наши читатели. Отговор на тези и още въпроси по темата днес дава д-р Васил Василев, д.м. – главен асистент в Клиниката по урология към Университетска болница „Александровска” в София. Той е консултант по урология в още две софийски болници, автор е и на български урологичен портал. Д-р Василев е специалист по диагностика, лечение и разбиване на камъни в бъбреците, по лазерни и безкръвни операции на увеличена простата, лечение на рак на простатата, както и по заболявания на мъжката полова система.
- Д-р Василев, каква е честотата на рака на бъбрека в България и кое е характерното за това заболяване?
- Ракът на бъбрека или бъбречно-клетъчният карцином е от 2 до 3 на сто от всички ракови заболявания. Той е най-честото туморно образувание на бъбрека и е от 85 до 90 на сто от всички злокачествени тумори на бъбрека. По-често се среща при мъжете, като рискът за здравето им е най-голям във възрастта между 60 и 70 години. Тютюнопушенето, затлъстяването и артериалната хипертония могат да увеличат риска от развитие на тумор в бъбрека. Обикновено това образувание има относително бавно развитие, ограничено първоначално в пределите на самия бъбрек и може да достигне много големи размери – над 15-20 см. Характерно за туморите на бъбрека е ранното метастазиране по кръвен път – първоначално в бъбречната вена, но в по-напреднал стадий е възможно „туморният тромб” да достигне и до дясното сърдечно предсърдие. По тази причина най-честите далечни метастази са в белия дроб. Съществува класификация, която определя различните стадии на бъбречния тумор.
- С какви симптоми се проявяват бъбречните тумори?
- Туморите на бъбрека имат бавно развитие, през това време болният няма специфични оплаквания. Или ако има такива, те са много слаби. Най-честите симптоми са: кръв в урината – хематурия, болка в лумбалната област и опипваща се туморна маса. Важно е да отбележим, че с развитието и разпространението на образните изследвания, основно ехографията, през последното десетилетие все повече тумори на бъбреците се откриват случайно. Пациентите нямат почти никакви оплаквания и туморът се открива при преглед по повод на някакво друго заболяване. И за съжаление – в напреднал стадий. При 30 на сто от пациентите е възможно да се прояви отслабване на теглото, анемия, продължителна висока температура, повишена СУЕ и др.
- Д-р Василев, наши читатели се интересуват най-вече от лечението на бъбречните тумори. В какво се изразява то?
- Лечението на рака на бъбрека основно е хирургично – премахва се целият бъбрек заедно с туморната маса, т.нар. радикална нефректомия. При малките тумори под 7 см., които са локализирани в бъбрека, е възможно да се направи и т.нар. парциална резекция на бъбрека. В тези случаи се отстранява само туморната формация и се запазва останалата част от органа. За съжаление обаче, дори и при подобни размери е
невъзможно запазването на бъбрека
Химиотерапията, лъчелечението или хормонотерапията не са ефективни при това заболяване. При пациенти, при които общото състояние и съпътстващите заболявания не позволяват оперативна интервенция или в случаите на много напреднали и неоперабилни тумори, като палиативен метод може да се приложи емболизация на бъбречната артерия. По този начин се прекъсва кръвотокcът към бъбрека, а така също и към самия тумор, което забавя значително неговото развитие. Искам да кажа, че през последните години все по-успешно се прилагат и ендоскопските методи – т.нар. лапароскопска или робото-асистирана нефректомия, или парциална резекция. Освен това бъбречно-клетъчният карцином е сред тези видове рак, които са чувствителни на лечение с медикаменти, стимулиращи имунната система. Такива са интерферонът и интерлевкин-2. Но тяхното приложение трябва да бъде добре обмислено и прецизирано, защото може да доведе до рискови странични ефекти.
- И последно по тази тема: каква е прогнозата при рак на бъбрека?
- Има много фактори, които влияят след лечение на рак на бъбреците. Въпреки това двата най-важни прогностични фактора са стадият на заболяването и степента на малигненост. Основната концепция е, че колкото по-голям е туморът, толкова по-малка е вероятността за радикално излекуване. По-висока степен на малигненост също
предполага по-нисък шанс за излекуване
Най-висок шанс за излекуване с дългосрочно проследяване дава радикалната отворена и парциална нефректомия. Освен това в дългосрочен план по отношение на лапароскопската радикална нефректомия резултатите са сходни с тези на класическата отворена хирургия.
- Сега да преминем към втората тема от днешния разговор: затруднено уриниране при мъже над определена възраст. В какво се изразява, как се проявява то?
- Затрудненото уриниране, наричано още дизурия, е симптом, който може да се прояви под различни форми: намаляване силата на струята, трудно начало и трудно започване на уринирането, по-бавно и продължително уриниране, необходимост от напъване при уриниране, прекъсване на струята, изтичане на капки след края на уринирането, които мокрят бельото и чувството за недоизпразване на пикочния мехур след края на уринирането. Затрудненото уриниране може да се прояви самостоятелно или да е съпроводено от често уриниране през деня и нощта, както и от императивни позиви за уриниране, които са много мъчителни за пациентите. Последствията от затрудненото уриниране могат да бъдат тежки, тъй като то се развива бавно, в продължение на години. Затова пациентите го понасят и не търсят лекарска помощ. Но в напредналите стадии дизурията може да доведе до сериозни нарушения във функциите както на пикочния мехур, така и на бъбреците.
- В какво се изразява лечението на затрудненото уриниране? Още повече вие споменахте, че не само увеличената простата е причина за него?
- Вижте, целта на прегледа не е единствено да се установи големината на простатата, а по-скоро способността на пикочния мехур да се изпразва без затруднение, защото въпреки, че увеличената простата е най-честата причина за трудно уриниране при мъжете над 50-години, тя не е единствена. Затова, ако назначеното медикаментозно лечение при неусложнена доброкачествена хиперплазия не подобри състоянието, се търсят други причини за заболяването, а това налага съответстващо лечение.
Яна БОЯДЖИЕВА
