Как да се справя с чувствата, които преживявам? Това, което изпитвам, не е отсега, случвало ми се е и преди. Колкото и философски да гледам на живота си, не мога да скрия, че искам и аз да почивам като всички онези, които постват снимки в социалните мрежи от всякакви хубави места по света. Ето, отново е лято, имам някакви дни отпуск, уж добре организирам и планирам живота си, уж пестя, но все не мога да отида със семейството си да почивам в петзвезден хотел. Питам се какви ли качества и умения имат тези хора, които всеки сезон, на всички празници могат да пътуват и почиват в такъв? Какво работят? Как мислят, че да успяват да планират? Какво не правя аз, че само въздишам по чужди снимки и прекарвам отпуските в къщата на село или в някаква стаичка на морето и се утешавам, като си повтарям, че ми стигат чистите чаршафи и душа в банята? Как да се справя с преживяванията си (завист, негодувание, омраза), какво да коригирам у себе си, че да променя тази ситуация в живота си? Как да гледам на ситуацията, така че да я приема?
Прави ви впечатление, че човекът, който разказва тези свои преживявания, има разбиране за това, че сам с нещо ги създава.
Нека започнем “да разплитаме кълбото”.
Постването на снимки в социалните мрежи, разказите на познати и приятели за пътувания създават у всеки, за когото това е желано, но невъзможно в този момент, копнеж и натиск. Както казва социалната психология “човекът е социално животно” - той живее в група, иска да бъде приет от нея, иска да й принадлежи, в действията си се ръководи от правилата на групата, съобразява се и се сравнява с участниците в групата, към която (иска да) принадлежи. Участващите в групата задават стила на живот, правилата, нормите, йерархията, взаимоотношенията. Ако искаме групата да ни приеме, ако искаме да се задържим и утвърдим в нея, тогава правим това, което правят нейните членове.
Обаче ако не успяваме? Какво се случва, ако не можем да покрием изискванията на общността, в която живеем? Досещате се - чувстваме се аутсайдери и имаме осъждащи мисли за себе си.
Нека погледнем ситуацията в дълбочина
Ако сте в подобна ситуация, ви предлагам да потърсим отговори на следните въпроси:
Какво всъщност докосва у вас снимките в социалните мрежи на пътуващи и почиващи ваши приятели, познати, роднини? Например, ако искате вашият стил на живот да включва пътешествия и почивки в петзвездни хотели, то дали се питате доколко сте успешен точно в този етап от живота си? Дали не смятате, че престижът и просперитетът все ви убягват? Какво още си мислите като разглеждате чуждите снимки? Че животът на тези хора е интересен, динамичен, че те не стоят на едно място и знаят какво искат? Като мислите така, дали не сте на мнението, че вашият живот е скучен, обикновен, средностатистичен, а действията ви не водят към постигането на мечтаното от вас? Какво значение влагате в чуждите снимки? Как ги интерпретирате? Дали си мислите, че вашите познати вече са постигнали успех, имидж, престиж, а вие едва успявате “да свържете двата края”? Възможно ли е да си мислите, че нямате условия за разтеж и развитие? Или пък сте твърдо убедени, че правите всичко по силите си и доходите, които получавате, са максимумът на възможностите ви и повече няма как да спечелите? Дали не мислите, че сте пропуснали ценно време и сте изпуснали шанса си? Какво мислите за това, че прекарвате отпуска си на вилата (къщата на село, родното си място)? Възможно ли е такива мисли да се въртят в главата ви - че си губите времето, че все така ще я карате, че животът се случва някъде далеч от вас, че каквото и да направите все беден ще си ходите, все в този калъп ще живеете.
В “хода на нашето разследване” (да включим чувството за хумор) нека си припомним идеята за формата и съдържанието. И така, какво е важно за вас?
Да демонстрирате лукс,
чиито параметри са зададени от друг, или да определите свои стандарти за вашия лукс? Какво е съдържанието на вашето разбиране за пълноценна почивка? Да ставате без аларма? Да се разхождате без график? Да се сдобиете с тен, за чиито произход ще ви питат? Да пътувате, заради удоволствието да се движете и влизате в досег с нови места, култура, обичаи, начин на живот? Да се похвалите, че сте някъде? Да четете книга, без да гледате в часовника? Да ловите риба? Да катерите върхове? Да се потопите в шума на стотици хора? Да се потопите в тишината на място, на което се чувствате добре, за да чуете собствените си нужди? Да се смеете с приятел? Да прекарате време със семейството и хората, които обичате?
Какво е за вас отпуската? Време, в което да свършите отлагана работа и задачи? Време за пътуване? Време за ремонт? Време за блажено бездействие? Време за почивка? Време за семейството? Време за приятели? Време за отпускане? Време за всичко това? Време, което искате по-бързо да минава, защото не знаете какво интересно нещо да правите? Време, което искате по-бързо да минава, защото няма как да сбъднете мечтите си? Време, което искате по-бързо да минава, защото виждате щастието на другите, но не се чувствате така?
Може би отговорът се крие в това доколко сме удовлетворени от себе си и живота си. Може би отговорът се крие в това да подредим приоритетите си. Може би отговорът се крие в това често да си задаваме въпроса: “Какво ако направя, ще съм удовлетворен от живота си?”. Може би отговорът се крие в това познаваме ли нуждите си...
Надявам се следващите редове да не ви прозвучат в стил: “Гроздето е кисело”. Това, което следва, го знаем, но се правим, че го забравяме, защото често сме склонни да гледаме чуждия живот и да го интерпретираме през неразрешените си вътрешни конфликти. Затова сега искам да ви припомня, че:
• Има хора, които обикалят света, виждат приказно красиви изгреви и залези, но не могат да се върнат в родната къща и да кажат: “Добър ден!” на родителите си, да се видят с брат или сестра, да се усмихнат на любимата/любимия.
• Има хора, за които е възможно да отидат на Санторини, Малдивите, Австралия и къде ли не, но не могат да се спънат в играчките на детето си.
• Има двойки/семейства, които пътуват, защото отношенията им отдавна са прекъснати и няма какво да правят заедно у дома.
• Има хора, които пътуват, защото диагноза е преброила дните им.
В заключение ви предлагам да постоим в дискомфорта на ситуацията и въпросите, които тя поражда.
Как живея? А как бих искал да живея? Какво мога да направя, за да го постигна?
Как си почивам наистина? От какво имам нужда, за да се отпусна, “откъсна”, да се “заредя”?
С кого като общувам ми олеква, идват ми нови идеи и решения, вдъхновявам се?
В настоящия момент от какво имам нужда - от движение, шум и глъч, или от тишина и покой?
Какво, ако правя по време на отпуската, ще мога да дочакам Коледа?
Как, ако живея всеки ден, ще съм удовлетворен?
Ако наистина ми се ходи на Малдивите (например), коя моя нагласа, убеждение, вярване, действие са ми попречили да не го направя досега?
Какво, ако променя, ще се доближа до целта си?
Какво, ако спра да правя, ще постигна целта си?
Борянка БОРИСОВА, психолог
