Случвало ви се е нали? Неприятностите сякаш са се наговорили да ви дойдат на гости накуп или една след друга. Тъкмо разрешите една ситуация, и връхлети нова. Или пък дълго да чакате да се разрешат няколко заплетени случая, живеете сякаш мъкнете тежки окови и носите непосилен товар. Неприятностите могат да бъдат от всякакво естество - разделяте се със значими за вас хора, сменяте работа или жилище, въвлечени сте в съдебни или институционални спорове, в работата ви има трудна комуникация, работните ви ангажименти включват обемни проекти и задълбочена работа. Влагате ден след ден голяма част от енергията, знанията и уменията си, а краят/резултатът сякаш не идва и се чувствате изтощени, изчерпани, пренавити, нащрек, на нокти, на ръба, на края. Стискате зъби, едва дишате...
Но следващият ден предлага нови предизвикателства. Как да се справите? Откъде да намерите сили да продължите напред? Как да се самосъхраните, как да се възстановите, откъде да дойдат спокойствието, отпускането, креативна енергия, широкият поглед, глътката въздух?
Как да не допуснете да паднете в бездната на отчаянието, как да видите изхода?
Няколко идеи
Може да проявите своята креативност и мъдрост, и да направите за себе си “Бележник за спешни случаи”, в който да си записвате всичко онова, което ви кара да се чувствате добре, което ви възстановява, отпуска, вдъхновява, изцелява. Например:
• Да си дам време.
• Да намеря пространство да остана сам/а.
• Да направя нещо за тялото, за да освободя напрежението - разходка, спорт, секс, танц, масаж.
• Да си пусна музика, да пея.
• Да поговоря с колега/приятел.
• Да взема дълъг душ.
• Да почистя и подредя дома.
• Да се наспя.
• Да се кача в колата и да шофирам, докато не ми се избистри главата.
• Да отида в гората, планината, на брега на реката/морето.
• Да крещя насред полето.
• Да отида на консултация при психолог.
Опитът ми е показал, че, за да не паднем в бездната, трябва да се отдалечим. Да се отдръпнем.
Но как? Времето не стига? Сроковете са ограничени. Ситуациите са една след друга. Няма място и време за “отстъпление”.
Тези от вас, които са преминавали през това, знаят, че наистина извънредните ситуации в живота ни са малко. При другите ситуации винаги има начин и време да се погрижим за себе си, ако искаме да го намерим, ако искаме да излезем, ако искаме да се погрижим за себе си.
Любовта винаги е на разположение
В моментите, в които ни е най-трудно, подкрепата и любовта на друг човек ни помагат да преминем през трудността. Тогава разбираме, че допирът на телата, топлината на прегръдката, нежността на целувката имат лечебен и възстановяващ ефект. Когато имаме до себе си човек, в чиито ръце можем да се разпаднем, преживяваме възможността да се съберем отново и продължим.
Любовта може да дойде от приятел или роднина. Това преживяване ни дава гръбнак да се изправим и сили да преминем. Тази любов и подкрепа ни припомня силните ни страни и ни дава надежда.
Случайните срещи
В трудните моменти случайните срещи със себеподобен са част от подаръците, които животът ни прави. Знаете - този човек ще ни изслуша, ще ни каже две-три изречения, които сякаш ни дават глътката въздух, припомнят ни ценностите и вярванията ни, посочват ни изхода.
Нагласата
“Все на мен, все аз, егати късмета, световен шампион по каръщина съм”...
Какво друго, освен да се изживявам като жертва мога да направя? Какво друго освен да се вторачвам в трудностите мога да направя?
Да си припомня, че това е период и че той ще мине. Да си представям какво ще правя, след като свърши. Нали така правите, когато успокоявате детето, което си е счупило ръката?
“След няколко дни ще пишеш, ще се храниш, ще се миеш, ще носиш багаж отново. А след няколко месеца дори ще си забравил!”.
В трудни ситуации, ако решим да влезем в ролята на жертвата, никой няма да ни спре. Дълго можем да останем и да се въртим в този омагьосан кръг, и да обвиняваме другите и обстоятелствата.
Внимание!
В същите тези много трудни за нас ситуации може “да излезе” характерно за нас поведение, с което сами “се вкарваме“ в тях. Например - говорим, без да съобразяваме мястото и темата; правим се на много важни и не поглеждаме отвъд собственото си желание за признание; не можем да се отстояваме, не можем да се заявяваме, не умеем да търсим правата си; не проявяваме категорично своята компетентност; не казваме това, което мислим на този, за когото го мислим.
Ситуациите, които са ни трудни, са такива, защото нещо не виждаме, или нещо не правим, или нещо не умеем. Това, което правим или не умеем, другите го виждат, но ние - не. Ако другите ни го кажат, може да им се разсърдим, защото ще го приемем като упрек или критика. Но ако не го открием и отработим, ситуациите ще се повтарят, докато не развием умението, което ни липсва.
Нашата трудност в полза на другите
Начинът, по който сме преминали през трудност, може да бъде ценна информация за друг човек в подобна ситуация. Може да споделим опита си и така да помогнем на други хора. Това няма да ни прави “експерти по справяне“. Това ще ни превърне в хора, които проявяват човешкото в себе си, общуват открито и споделят.
В трудните ситуации е важно да помним поне две неща: първото е, че те отминават и второто е, че на нещо ни учат.
Борянка БОРИСОВА, психолог
