Д-р Радин Цонев е началник на отделението по гастроентерология към Клиниката по вътрешни болести, гастроентерология и хепатология в болница „Токуда“. Д-р Цонев е с две специалности – по вътрешни болести и гастроентерология, както и придобит курс по абдоминална ехография и инвазивна ехография.Самостоятелно извършва слепи и целенасочени чернодробни биопсии. Член е на Българското дружество по гастроентерология и Асоциация по ултразвук и медицина, на Международната асоциация на гастроентеролози и хирурзи. Завършил е следдипломна квалификация в Атина - Гърция, а след конкурс през 1999 г. е избран и завършва двумесечна специализация в Католическа университетска болница „Джемели” при проф. Гуидо Костаманя на тема „Ендоскопия и ехоендоскопия”. Има завършени специализации в Арнем, Ротердам и Амстердам, Холандия, специализация по ехоендоскопия в Ница - Франция. Има множество публикации в наши и чужди списания.
- Д-р Цонев, в едно интервю казвате: „Светът получи шанса вирусът на хепатит-С да бъде ликвидиран”. Разкажете и за нашите читатели.
- Това не е клише, а действителност, защото на практика последните проучвания, които се зададоха в областта на иновативните технологии, доведоха до развитие на нови лекарствени молекули, които замениха интерфероновото лечение. Доста от фармацевтичните фирми в света, въобще цялата фармакоиндустрия, създадоха много ефикасни молекули, проблемът е в цената и достъпността. И в Западна Европа малко хора имат достъп до тях, не само здравноосигурените, но и тези, които се осигуряват към различни фондове и т.н. В България вече ги има тези молекули, те са регистрирани чрез Изпълнителната агенция за лекарствени средства. Но когато говорим за цена от над 70 до 120 хиляди лева, никой не може да каже кога тези суми ще се поемат от Здравната каса. Ние сме предоставили на Министерството на здравеопазването и на Здравната каса списък от 250-300 пациенти, които са лимитирани от всички центрове в страната. Те са селектирани и подбрани от специална комисия. И оттук нататък е въпрос не само на добрата воля на ангажираните министерства и Здравната каса, но е и въпрос на финансиране.
- Така е, но все пак е начало на нещо ново и хубаво.
- Да, наистина е началото на нещо хубаво, защото вече има светлина в тунела и има лечение. Притеснителното е това, че засега се лекуват само богатите хора. Пак казвам – така е в световен мащаб. Винаги е така, но все пак е по-добре от нищо, така да се каже. Така че при това положение няма никакви проблеми с достъпа до медикаменти, стига те да станат действителност и по Здравна каса. Аз си спомням времето, когато стартираше лечението с интерферони. По същия начин то започна с цена от седемдесет-седемдесет и няколко хиляди лева, тогава се чакаше много дълго – около година. Сега вече интерфероновото лечение много бързо стига до хората, за около месец-месец и половина-два.
- Т.е. има логика с времето и новото безинтерфероново лечение да стане достъпно?
- Да, разбира се, аз се надявам до няколко години то да е стигнало вече до пациентите. Имайте предвид, че колкото повече пациенти се лекуват в една държава, толкова
по-евтино е лечението
- В България те са около 110 хиляди души. Веднага давам пример, и то по последни сведения, които имаме от Египет, от някои от бившите съветски републики, от самата Русия – там има голям процент на заболеваемост. Т.е., както казах, колкото повече пациенти са включени, толкова по-евтино е едно лекарство. Всъщност това са правилата за финансиране и ценообразуване, които пазарът диктува.
- Има ли лекувани и излекувани пациенти в нашата страна с новите молекули, както вие се изразявате?
- Около 100 човека в България са лекувани по този начин - около 70 от едната фирма и 30 – от другата. Това се случи благодарение на т.нар. програми за подпомагане, които съществуваха преди безинтерфероновото лечение да бъде одобрено в Европейския съюз. Българските пациенти се чувстват много добре от това лечение. На втората седмица нямат вирус, на третия месец или на 12-ата седмица почти всички са излекувани – над 97-98%.
- Това е страхотно, хубаво е да го разкажем, за да могат тези, които се сблъскат с тази диагноза, да не изпаднат в отчаяние.
- Естествено, че не трябва да изпадат в отчаяние. Вече са установени правилата за прилагане на безинтерфероновото лечение, определени във Виена през април. Ние тук, в България, в нашата Асоциация за изучаване на черния дроб, веднага след това въведохме тези правила – с някои леки корекции. Т.е. вече се знаят какви са входящите критерии за започване на лечение. Пациентите са определени, те се знаят отпреди – болни с дългогодишен стаж. А и ние самите като специалисти вече имаме своя опит с лечението. Така че просто очакваме да се създаде среда, по-достъпна за пациентите. Т.е. лекарството да бъде включено в позитивния списък от лекарства, одобрени от Здравна каса. Но това
най-вероятно ще стане догодина
или по-следващата година – тогава, когато се появят възможности за това.
- Д-р Цонев, а какъв е процентът на откриваемост на заразените с вируса на хепатит-С? Това май също е доста голям проблем?
- Този процент е много нисък и това не касае само България. Той е нисък за Европа, за Франция, за Германия. Вижте, това е като фуния, малко хора се изследват и скринират, защото липсват програми. Искам да кажа, че съвсем скоро в България ще имаме такава програма, тя е вече на финал и е плод на дългогодишни усилия на много специалисти. Малко са държавите и в Европа, които имат такива собствени програми за скрининг, диагностика и лечение. Ние сме една от първите държави, които ще влезем с такава програма. Но все пак навсякъде скринингът е свързан с личните лекари. Сега в момента се опитваме с помощта на специалисти от Трудова медицина да обхванем голяма бройка от населението, за да могат да бъдат скринирани. Чернодробните ензими не са единствен скриниращ елемент. Тук трябва да бъдат гледани всички рискови групи. Голям е контингентът от хората в риск. Такива са наркозависимите, тези, които са си направили татуировка и никога не са се подлагали на изследване за хепатитни маркери. Такива са и онези, които често са си поставяли пиърсинги и никога не са се изследвали за хепатит.
- Само по кръвен път ли става заразяването?
- Основният начин на заразяване е по кръвен път. Предаването на инфекцията по този начин зачестява непрекъснато с нарастването на броя на наркозависимите. Но в кръвния път на заразяване, освен убождането с контамирана игла, се включва и инфектирането при шмъркане на наркотици – то се подценява, но също е врата за проникване на вируса на С- хепатит. Половият път на предаване до скоро беше оспорван, но според най-новите данни на него се дължат около 15% от случаите на предаване. Това налага пациентите да бъдат съветвани да използват необходимите предпазни средства. Вертикален начин на заразяване от майка на бебе не е регистриран, както при В-хепатита. Кръвопреливанията до 1989 г. бяха една от най-честите причини за заразяване. Хемодиализните пациенти са също рисков контингент, дори и тези, при които не се налага кръвопреливане. Ендоскопските хирургични интервенции и стоматологичните манипулации крият риск при недобра стерилизация. Както споменах, татуировките, пиърсингът, а също и процедурите при маникюристи крият рискове.
Яна БОЯДЖИЕВА
