Уикендът започна още от петък. Докато завършвахме последната работна задача, получихме обаждане от шефа, че всички от отдела се намираме еднакво близо до планинско село, в което има хотел с басейн с минерална вода. Шефът ни каза, който иска да се настанява в него. Колко му е да се обадиш вкъщи, че няма да се прибереш за вечеря?!
Изведнъж всички колеги се оказахме на една маса в ресторанта, а час по-късно в караоке-бара. Уж бяхме уморени от свършената работа, уж не ни се пееше и танцуваше, а се оказа, че микрофоните са малко и дансингът не ни побира. Но учудването на всички ни дойде сутринта, когато собственикът на хотела отвори извънредно за нас СПА-то, а гост се оказа известен артист, който ни похвали за хубавото пеене през нощта. Най-изненадващо за мен беше това последното - певец да похвали пеенето ми. Аз винаги съм чувал, че не пея хубаво и затова не пеех. Какво се бе случило? Ами - пях! Без притеснение, без смущение, просто се бях отпуснал и пеех. Не ми минаваше през ума дали ще се справя, дали ще се получи, дали има по-добри от мен... Пях и с пеенето извадих от душата си преживените напоследък болки, разочарования, съмнения, страхове, дилеми. Бях забравил всички обичайни заразни мисли, които минават в главата на средностатистическия човек, гледащ американски популярни филми за успеха и как се постига той.
Сега си лежах до басейна и си мислех за казаното за успеха от хората, които консултирам.
“Успехът се ражда от низ от успехи! Ден след ден, във всичко, което правя, трябва да бъде с максимален резултат! Така мисля аз! Дали ще е в домакинството, във взаимоотношенията, в работата или с хобито - всичко трябва да е премислено и разиграно в ума с няколко хода напред. Не допускам грешка или провал - в нищо!”
“От месеци си търся работа, която да ме вдъхновява и развива. Наскоро се появиха няколко позиции, към които проявявам интерес. Но не мога да седна да напиша СV-то си. Страхувам се да не се проваля.”
“Колата ми стои от месеци в гаража. Това беше голямата ми мечта - да се науча да шофирам. Взех книжка. Дълго събирах пари за автомобил. Даже знам къде искам да отида. Но не шофирам, защото може да допусна грешка.”
“Оваканти се място за зъботехник в известна дентална клиника - от три години чакам тази позиция! Не съм сигурен дали съм на нужното ниво.”
“Отдавна не съм постигал успех в нищо. Нищо ново не правя... Има ли смисъл да опитвам? Ами ако се проваля?”
Замислих се как тези споделяния са в двата полюса, между които се лутаме: “Непрекъснато трябва да съм успешен” и “Нищо няма да правя, защото ще се проваля”.
Какво е успехът за нас сега, в този момент?
От няколко години все по-често чувам въпроса: “Какво трябва да направя, за да постигна това, което искам? А как да го направя така, че да не сбъркам и положителния резултат да е гарантиран?”.
Аз не зная как се постига успех без опит и действие, без практика, без грешка. Замислих се откъде се появи това да искаме да успеем веднага, от първия опит? Какво стои зад тази наша нагласа? Кой е този, който ни казва, че пътят е само напред и нагоре? Кой е този, който отрича спадовете, грешките, несполучливите опити? Кой е този, който ни казва, че успехът е низ от победи? Американският модел на мислене и живот? “Магическата” психология? Мотивиращата литература? Учебниците по мениджмънт? Тренингите за лична ефективност? Моделите на поведение и мислене в собственото ни семейство? Казаното от авторитетите - учители, лидери. Изискванията на някой важен за нас човек? Животът, който не искаме да водим? Провалът, от който се страхуваме?
Толкова се загубихме в това да създаваме цели, да измисляме стратегии за постигането им, да “разбиваме” в детайли всяка стъпка, да премисляме, за да не сгрешим, че забравихме най-същественото. Да действаме. Да правим опити. Да сме спонтанни и креативни. Да преодоляваме страха чрез правене. Да се осмеляваме и да действаме въпреки страха (или заедно с него). Да опитваме, да грешим, да опитваме отново и да случваме.
Помните ли как се научихте да сгъвате дрехи? А да миете чинии? Запомнихте ли от кой път си оправихте леглото “под конец”? Спомняте ли си след колко боядисване с латекс стените ви станаха “равни”? Не си спомняте, разбира се, защото сте го правили ежедневно или достатъчно пъти, дотогава, докато се е получило. И после сте продължили да го правите. А се е получило, защото сте действали.
Сега ще кажете, че с дрехите и боядисването не е като да избереш партньор, да обясниш на тийнейджъра защо не може да отиде на вила с приятели, да направиш презентация на английски език пред мениджъра за Източна Европа, да защитиш дисертация или да кандидатстваш за по-висока позиция във фирмата.
А с какво е по-различно?
Може би с това, че е по-важно за вас, смятате го за по-голямо, или защото се изискват и други умения. Или може би защото е “гарнирано” с подобни мисли:
♦ Няма да го направя, защото ще сгреша.
♦ Няма да го направя, защото нямам достатъчно опит.
♦ Няма да го направя, защото ще ме критикуват.
♦ Няма да го направя, защото не го мога.
♦ Няма да го направя, защото са ми казвали, че не мога.
♦ Няма да го направя, защото ще се изложа.
♦ Няма да го направя, защото има по-добри от мен.
♦ Няма да го направя, защото миналия път не се получи.
Спомням си няколко момента от живота си, в които стоях на ръба на зоната си на комфорт. Зад мен бе познатото, извървяното, постигнатото. Знаех, че ако продължа да живея в него, ще се въртя в кръг. Давах си сметка, че ако не изляза от кръга и не тръгна към новото и непознатото, към това, в което нямах опит, щях да остана на едно място.
Ще завърша така:
Познавам страха. Зная как кънти въпросът: “Ще се справя ли?”. Познавам тежкото, лепкаво, заразяващо с неувереност всички области на живота бездействие. Спомням си момента, в който осъзнах, че когато не действам, всъщност изпращам послание към себе си, че не си вярвам, че ще се справя. Тогава разбрах, че така подсилвам неувереността си и блокирам развитието си.
Познавам радостта от движението и радостта от малките крачки. Познавам наученото от “провалите”.
Моето изречение за трудните моменти в новите дейности е: “Следващия път ще го направя по-добре”.
Борянка БОРИСОВА, психолог
