От години ме привличат загадките. Вълнувам се от работата на криминалния психолог, защото, за да разкрие престъпление, той трябва да стигне до болката от любов, родила омразата. Отдавна изследвам тема, която присъства в живота на не една жена - настойчивото желание или фантазия, мъжът, с когото се е разделила, да се върне и да я обича завинаги, с цялото си сърце. И преди да започна да разказвам, искам да уточня, че става дума за истории с повтарящ се сценарий.
За да разплета заплетените конци на тази история започнах отдалеч - от идеите за: повторенията и съвпаденията в живота на членовете на едно семейство; за заплитането в съдбата на баба и/или дядо; заместители на хора; неуловими, неосъзнати, неизречени тайни; лош късмет; загубено имущество, отнето наследство. Бях внимателна и за такива неща като: забравяне, грешки на езика, доминираща тема, погрешни действия, мечти, импулсивни актове, болести, нещастни случаи, брак, брой деца, избор на професия, метафори.
Защо? Защото, когато психологът изследва информацията, която гореизброеното дава, клиентите може да открият какви избори правят от любов и лоялност към предците си, но пренебрегват (или не виждат) себе си. След като “отмахнат булото” на чуждото, откриват своето в себе си: писателска дарба, талант на музикант, градинар и т.н., може да си разрешат да учат или да си позволят да се отдадат на удоволствия.
Какво ще променим като изследваме в поколенията назад
Разбира се, че няма да променим фактите. Но ще повдигнем булото на някоя загадка и така ще отнемем силата на една тайна, ще заговорим за събития, за които се е мълчало. Така ще отнемем властта на това скрито, тайно, срамно нещо, което тегне като прокоба над семейството. То ще спре да дърпа, привлича вниманието и отнема от енергията на членовете му. Промяна ще има за поколенията напред. Когато един от семейството открие смисъла на предаваното, това прекъсва “нещастните” повторения за следващите поколения. Скритата ситуация е видяна, призната, осветлена а мъката/страданието/болката/несправедливостта, свързана с нея - изживяна, изплакана, изстрадана. Всяко изстрадано страдание намалява интензитета си и така разхлабва хватката си. Това означава, че семейните членове ще живеят своя живот, ще правят своите избори и своите грешки, ще трупат своя опит и ще се радват на своите успехи.
Когато загубим значим за нас човек, болката е силна, непоносима. Мнозина от нас смятат, че ако дадат воля на сълзите в този момент, страданието ще ги погълне и няма да могат да го преживеят и преодолеят. Затова отлагат траура за време, в което ще могат да го понесат. Затова го потискат, изтласкват, загърбват... Но както знаем още от Фройд - на другата сцена, на тази на несъзнаваното, или по-скоро на неизреченото и неизразеното, отложеното живее и определя чувствата, настроенията, поведението и изборите ни.
Историята:
“Влюбвам се силно в мъже, които имат паралелна връзка. След като бъдем заедно (около година), те не избират мен, а другата жена. И ако си мислите, че това е драмата - не познахте. Драмата започва от тук нататък. След като мъжът ясно ми е казал, че връзката ни е приключила и той продължава живота си с другата жена, аз започвам да въртя непрекъснато фантазии и визуализации с един и същи сюжет - той се връща при мен и заживяваме щастливо. Живея така, фантазирайки години”.
Докато слушах историята, мислите ми поеха назад към предците. Дали това, което става “тук и сега” има корени някъде “там и тогава”. Питах се кое е неизразеното, какво носи семейната душа, има ли тайна, или срамна постъпка на някой семеен член - затвор, изневяра, психична болест, кражба, убийство, несправедливо отнет имот, лишен от наследство, омраза, отмъщение, преждевременна смърт...
Започнах да задавам въпроси и както казва Ан Шютценбергер: “Знанието се натрупа постепенно, докато в един миг дойде откритието. В процеса на изследването се движим в неизвестно направление, преди внезапно да се появи смисълът”.
Генограмата
Тя е инструмент, с който изследваме семейното дърво, характерните имена, места, дати, връзки, особено значими житейски събития - раждания, сключване на брак, сериозни заболявания, произшествия, премествания, назначения, пенсиониране. Тя изследва отношенията на човека с неговото обкръжение и връзки - присъствие, отсъствие, съжителство, общи действия, диади, триади, отстранявания, кой с кого живее под един покрив, с кого се храни (или не се храни), кой чии деца отглежда, кой бяга и накъде, кой се появява (ражда, настанява се) по време, когато друг си отива (умира или заминава), кой кого замества в семейството след смърт (наследяване, дарение), кои са облагодетелстваните, кои ощетените, какви са несправедливостите (социалните и семейните сметки), кои са повторенията...
Тук сълзите потекоха
Жената разказа част от семейната история, за която в семейството или се мълчи, или се говори с укор. Нейният дядо останал сам на 12 години. Всъщност не останал сам. Останал на улицата с майка си, брат и сестра си. Баща му напуснал семейството и отишъл при друга жена, като продал къщата и земите, и взел парите. Дядо й приел, че е длъжен да се грижи за майка си, брат си и сестра си. Започнал да работи и изкарвал прехраната за всички. С течение на годините построил къща и изучил брат си, (който е по-голям от него) и сестра си. На свой ред създал семейство. За избягалия му баща се говорело с укор, а думите били: “курвар, женкар, разбирач по тънката част, онзи, за когото удоволствията са разрешени”. Думите чувала от баба си, която не се свеняла да огласява това, за което мъжът й и свекърва й мълчали.
Клиентката ми подразбирала, че сексуалната част от човешките взаимоотношения е непристойна, недопустима, неприемлива и носи нещастие на жената. Вече можем да видим мотивът, които я водил към обвързани мъже. Тя влизала в ролята на любовницата сякаш да “застане от другата страна”, “в другата позиция”, да реабилитира прадядо си, чиято постъпка за семейството била недопустима и за тях “бил умрял”.
Хипотезата - неизплаканата мъка
Заради отношението и думите на членовете на семейната система, дядото на нашата героиня не е могъл да признае и изживее мъката по баща си. Той страдал дълбоко за баща си. Било му мъчно, че го няма, че не може да го вижда, че изчезнал. Но от лоялност към майка си, не е признал любовта и мъката, които изпитвал към баща си. Отложил ги за после. Не изживял траура по баща си. И понеже за него не се говорело, а мъката и отговорностите били непосилни за 12-те му години, той тайно, само за себе си, само в сърцето си, само във фантазиите си, чакал и се надявал баща му да се върне.
И понеже не можел да говори за това, което чувства, и понеже не можел да каже, че обича баща си и страда за него, тайната му фантазия се закачила като кукичка в семейната история, дошла в живота на внучка му, за да бъде видяна, изговорена, разбрана, почетена. Да, внучка му чакаше да се върне мъжът, който си е тръгнал от нея, но всъщност нейният копнеж отразяваше копнежа на дядо й да се завърне баща му и да може да го обича открито, на воля, свободно.
Борянка БОРИСОВА, психолог
