Диспепсията се асоцира със симптоми, свързани с нарушение на храносмилането под влияние на различни органични и функционални фактори. Приблизително 20-30% от хората, най-често в активна възраст (17-35 г.) страдат от нарушение в храносмилането. Установено е, че при жените диспепсията се среща 1,5 пъти повече в сравнение с мъжете, обясни д-р Томова от Клиниката по гастроентерология на ВМА-София.
Диспепсията може да бъде функционална и органична. Органичната диспепсия възниква на базата на заболяване на гастроинтестиналния тракт (язвена болест, гастрит, стомашно-чревни тумори, възпалителни заболявания на хепатобилиарната система - напр. панкреатит, жлъчно-каменна болест).
При функционалната диспепсия се наблюдава нарушение в процеса на храносмилане на фона на отсъствие на органично увреждане на стомашно-чревния тракт. Най-често функционалната диспепсия се асоциира с психоемоционално напрежение, стрес.
При диспепсия пациентът съобщава за следните оплаквания - киселини, парене зад гръдната кост, уригване, повишено газообразуване, куркане на червата, диария, горчив вкус в устата, обща отпадналост, загуба на апетит, нарушение на съня, лошо настроение. Успоредно с характерните оплаквания при диспепсия съществуват и “алармиращи симтоми‘‘.
Такива са диспепсия, появила се за пръв път на 55-годишна възраст, кръвоизлив от стомашно-чревен тракт, затруднено и болезнено преглъщане, прогресивно отслабване на тегло, продължително и упорито повръщане, желязодефицитна анемия, безапетитие, силни болки в корема, редуване на запек с диарични изхождания. Наличието на алармиращи симптоми на диспепсията често са предшественици на стомашно-чревен рак. При наличие на тези симптоми е задължително пациентът да бъде консултиран от лекар с оглед своевременното поставяне на диагнозата и последващо адекватно лечение.
При нарушения в храносмилането дъвчете внимателно
Диагнозата “диспепсия‘‘ се поставя от лекар гастроентеролог. Отграничаването на органичната от фунционалната диспепсия се осъществява след пълен физикален преглед на пациента и изключване на патология от стомашно-чревния тракт. Поставянето на диагнозата е сложен и многокомпонентен процес. Включва пълен физикален преглед, кръвни и биохимични изследвания, рентгеново изследване на стомашно-чревен тракт, езофагодуоденоскопия, колоноскопия, доказване на Хеликобактер пилори (хистологично, фекален тест), тест за окултно кървене. Целта на лечението е да се постигне излекуване или ремисия на заболяването, довело до нарушение на храносмилането.
Съществуват няколко направления на лечение:
- промени в хранителен и двигателен режим - повишена двигателна активност, диетично хранене, отказ от цигари, алкохол, мазна, пикантна храна. Препоръчва се пациентите да се хранят по-често и с по-малки количества храна.
- медикаментозно лечение - използват се антисекреторни медикаменти, антиациди, прокинетици, ерадикационна терапия при наличие на H.pylori. При пациенти с функционална диспепсия могат да се използват антидепресанти, психотерапевтични сесии.
- алтернативни методи - лечение с билкови препарати, акупунктура и др.
При наличие на органична диспепсия, диагностицирането и излекуването на заболяването води до намаляване на симптомите. При функционална диспепсия намаляването на стреса води до намаляване или изчезване на симптомите
