1. Избягвайте споровете, конфликтите и критиките в разговор с възрастния човек. Реагирайте спокойно, дори когато ви обвинява, че сте му „откраднали парите или вещите”. Въоръжете се с търпение и заедно намерете „откраднатите неща”. Най-често, разбира се, те са преместени някъде.
2. Отнасяйте се към болния като към проблемно дете: ако той се бунтува, значи му е лошо. Изяснете по-дълбоката причина за неговото поведение.
3. При всякакви обстоятелства го изслушвайте докрай. Ако това е невъзможно, внимателно прекратете разговора, като обещаете да го продължите при първа възможност. Никога не натрапвайте насила своята компания на стария човек, но и не отказвайте, ако усетите, че търси общуване.
4. Запомнете: колкото и агресивен да изглежда възрастният човек със слабоумие, той има нужда от ласкаво отношение – гледайте го в очите, докосвайте го с ръце, прегръщайте го, сядайте до него. Често престарелите хора, особено ако виждат и чуват много трудно вече, се нуждаят от тактичен контакт също толкова много, колкото и малките деца.
5. Поощрявайте стремежа на такъв човек към самостоятелна грижа за себе си. Да е чист, спретнат. Осигурете му условия за това: подберете подходящи дрехи, които лесно се свалят и не се цапат много. Приспособете дръжки в банята и тоалетната, за да се обслужва възможно най-хигиенично.
6. Не му забранявайте да си има своите малки тайни: скришни местенца за съхръняване на парите си, бонбони, важни за него предмети.
7. Обръщайте се за помощ към специалисти - психиатър и психотерапевт - ако вашият близък има нужда от медикаментозно лечение – например за безсъние, при агресия и хронични бълнуващи разстройства.
Ако възрастният човек не е в състояние да се обслужва сам, наемете жена, най-добре медицинска сестра, която да се грижи постоянно за него. Много е важно той да има доверие на специалиста, който ще му помага в бъдеще.
Яна БОЯДЖИЕВА
7 съвета как да се държите с близки със старческо слабоумие
